Решение № 2345 от 25.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2345 гр. София, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ЕМ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно наказателно дело № 20261110202991 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. В. В. срещу наказателно постановление (НП) № 25-4332-025063 от 01.10.2025 г., издадено от началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция“-СДВР, с което на жалбоподателя са наложени наказания, както следва: на основание чл.180, ал.1, т.1, пр.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл.95, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лева/ 76.69 евро; на основание чл.177, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата за нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева/ 153.39 евро.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е неправилно, незаконосъобразно и издадено при допуснати съществени процесуални нарушения на административнопроизводствените правила, както и при неизяснена фактическа обстановка. Иска се отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява и се представлява от процесуален представител. Жалбата се поддържа, с искане за отмяна на НП. Допълнително писмено се обосновава тезата в посока 1 неправилност и постановление. незаконосъобразност на процесното наказателно

Въззивната страна, редовно призована, не се явява и не се представлява от процесуален представител. Писмено се изтъкват твърдения за това, че жалбата е неоснователна и необоснована, като се иска тя да бъде отхвърлена, НП да остане в сила и в зависимост от изхода на производството да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение; прави се възражение по прекомерност на адвокатско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид и прецени събраните по делото доказателства по реда на субсидиарно приложимия наказателно-процесуален кодекс поотделно и в съвкупност, съобразно с вътрешното си убеждение, прие за установена следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят на 14.08.2025 г. около 14.00 часа в село Волуяк по ул.

„Кокиче“, с посока на движение от ул.“Свобода“ към магазин „Деница“, управлявал лек автомобил ",,***''" с рег. № ,,***'', собственост на същия.

Извършена е проверка пред № 8, като полицейските служители установили, че жалбоподателят като водач на МПС отваря шофьорската врата, оставяйки я отворена, с което става причина и участник в ПТП с преминаващ от ляво лек автомобил „,,***''“ с табели с рег. № ,,***'', както и че управлява МПС без да притежава СУМПС, валидно за категориаята, към която спада управляваното от него МПС

По този повод бил съставен АУАН № 4543765/ 14.08.2025 г. в присъствие на жалбоподателя, който го подписал без възражения.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение на 01.10.2025 г. е издадено процесното наказателно постановление, с което на жалбоподателя са наложени следните наказания: на основание чл.180, ал.1, т.1, пр.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл.95, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лева/ 76.69 евро; на основание чл.177, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата за нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева/ 153.39 евро.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Изложената фактическа обстановка

2 съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни – показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели Л. С. Й., Т.Д. К.; писмени такива, приобщени по реда на 283 НПК.

Свидетелят Л. С. Й. в съдебно заседание потвърждава констатациите по АУАН, като съдът цени показанията му касателно извършената от него проверка в качеството на младши автоконтрольор при СДВР, ОПП, като единни и непротиворечиви. Съдът прецени показанията на св. Т.Д. К.; като такива, които по същество не доплинасят за изясняване на предмета на делото от една страна, от друга – възприе с доверие съобщеното от касателно факта на извършената проверка и резултатите от същата, доколкото то кореспондира със събрания по делото доказателствен материал. Съдът обсъди писмените доказателства – АУАН, талон за изследване, справка-картон на водача, протокол за ПТП, скица, декларация, писмено сведение, както и останалите материали по делото, които прецени като събрани и приобщени по делото по общия ред.

За АУАН се установява, че е съставен, а НП - издадено – от компетентни за това органи, съобразно вмененото им с нарочни заповеди.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Жалбата изхожда от правоимащо лице, депозирана е срещу подлежащ на оспорване административен акт и е внесена в законоустановен срок.

Наказателното постановление и АУАН са издадени в предвидените в член 34 от ЗАНН давностни срокове.

В хода на административнонаказателното производство на жалбоподателя са били повдигнати обвинения за осъществени от негова страна две отделни административни нарушения.

По първи пункт на административното обвинение:

В обжалваното наказателно постановление се твърди, че жалбоподателят е извършил административно нарушение по смисъла на чл.95, ал.1 от ЗДвП. Съгласно сочения законов текст водачът и пътниците могат да отварят врата, да я оставят отворена, да се качват и да слизат от превозното средство, спряно за престой или паркирано, след като се уверят, че няма да създадат опасност за останалите участници в движението. От 3 събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, за което е била ангажирана административнонаказателната му отговорност. По делото няма спор, че на датата и в часа , посочени в АУАН и в НП, той се намирал в с.Волуяк, ул.“Кокиче“ пред номер 8, с посока към магазин „Деница“. Същевременно нито в акта, нито в наказателното постановление е налице отбелязване за това, водачът да е отворил врата и да я е оставил отворена при качване, респективно при слизане от превозното средство, както и за това, дали управляваното от него МПС е било спряно за престой или паркирано. На следващо място липсва и констатация за това, че жалбоподателят оставил вратата отворена, без да се увери, че няма да се създаде опасност за останалите участници в движението , доколкото съобразно цитираната по-горе норма е следвало да се убеди, че отварянето на врата и качването/ слизането от МПС-то (за което качване/ слизане не са отразени каквито и да било данни) няма да създадат опасност за останалите участници.

Нарушено е правото на жалбоподателя да разбере какво именно нарушение се поддържа да е извършил и да организира адекватно защитата си, отделно основание за отмяна на НП.

По втори пункт на административното обвинение:

На жалбоподателя е вменено да е осъществил състав на нарушение по нарушение на чл.150а от ЗДвП. Съгласно заложеното от законодателя в разпоредбата на чл. 150а от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т.

1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. На жалбоподателя е повдигнато административно обвинение за това, че управлява моторно превозно средство, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. Липсва отбелязване в наказателното постановление за това, каква е категорията, към която спада процесното МПС, 4 за да бъде извършена преценка валидно ли е СУМПС за въпросната категория. Посочването на това обстоятелство е от съществено значение за правото на защита на жалбоподателя, който може да осъществява защитата си, като навежда твърдения, например, че притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. Коментираният пропуск на наказващия орган не може да се счете за несъществен, тъй като реално е довел до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, който следва да се защитава срещу неясни и на практика липсващи фактически твърдения, които да замества по пътя на тълкуването и допускането.

По изложените съображения съдът счита, че обжалваното наказателно постановление следва да се отмени – и по пункт 1 от НП, и по пункт 2 от НП като неправилно и незаконосъобразно.

С оглед изхода на делото искането на въззиваемата страна да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение следва да бъде оставено без уважение като неоснователно.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН СЪДЪТ РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 25-4332-025063 от 01.10.2025 г., издадено от началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция“-СДВР, с което на жалбоподателя са наложени наказания, както следва: на основание чл.180, ал.1, т.1, пр.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл.95, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лева/ 76.69 евро; на основание чл.177, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата за нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева/ 153.39 евро.

НЕ УВАЖАВА искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

5

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6