Определение № 20880 от 12.05.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20880 гр. София, 12.05.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20241110157635 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на ответника в производството, с която иска изменение на решението в частта на присъденото в полза на процесуалния представител на ищеца адв. възнаграждение. Посочва, че върху същото не се дължи ДДС. Отделно, производството било еднотипно и елементарно, поради което възнаграждението следвало да бъде намалено 200лв.

Насрещната страна е подала отговор, в който излага съображения за неоснователност.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното:

Молбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, като списък по чл. 80 ГПК не е необходим, доколкото се иска изменение разноските на насрещната страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

На съда му е служебно известна цитираната от ответника съдебна практика на ВКС, в която се приема, че при присъдено адв. възнаграждение по чл. 38 ЗАдв. данък добавена стойност не се дължи. Налице е обаче обилна практика на ВКС в обратната насока - определение № 542/12.12.2019г. по ч. т. д. № 2725/2019г., І Т. О. на ВКС, определение № 306/06.06.2017г. по ч. т. д. № 2559/2016 г. на ВКС, II т.о., определение № 521/25.10.2017г. по ч. т. д. № 1225/2017 г. на ВКС, I т.о., определение № 442/28.06.2019г. по ч. т. д. № 502/2019 г. на ВКС, II т.о., определение № 261/24.06.2019г. по гр. д. № 3946/2018г. на ВКС, III г.о., определение № 306/06.06.2017г. по ч. т. д. № 2559/2016г. на ВКС, ІІ т.о., определение № 351/23.09.2020г. по ч. т. д. № 1485/2020г., ІІ Т. О. на ВКС и много други. В тези актове се приема, че осъществяването на безплатна адвокатска помощ по смисъла на чл. 38, ал. 1 и в случаите на чл. 38, ал. 2 ЗА не представлява безвъзмездна услуга по смисъла на ЗДДС. С присъждането на адвокатското възнаграждение по посочения ред се овъзмездява предоставената от адвоката правна услуга и същата става обект на облагане по смисъла на чл. 2, т. 1 вр. чл. 8 ЗДДС, върху който за регистрирания по ЗДДС адвокат, представляващ данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗДДС, възниква задължение за внасяне на дължимия ДДС. Отделно следва да се има предвид и че получените от адвоката на основание чл. 38, ал. 2 ЗА възнаграждения за предоставени правни услуги не фигурират сред освободените от ДДС доставки, посочени в чл. 38 и сл. ЗДДС. Изводът, че при присъждане на възнаграждение за 1 оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, следва да се присъжда и ДДС, не противоречи на постановките в Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на ДДС. При присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА вр. § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. следва да включва ДДС.

Доколкото към момента няма постановено тълкувателно решение на ВКС, настоящият съдебен състав възприема второто становище за дължимост на ДДС, тъй като е обективирано в повече съдебни актове на върховната инстанция.

Не са налице основания и за намаляване на възнаграждението до 200лв., доколкото при определяне размера на дължимото възнаграждение следва да бъдат съобразени всички обективни фактори по делото. С оглед предявяването на три обективно кумулативно съединени искове, материалния интерес, извършените процесуални действия, ориентировъчните размери по Наредба № 1/2004г., както и задължителните разяснения, дадени в практиката на СЕС - Решение от 25.01.2024г. по дело № C-438/2022г. на Съда на ЕС, разумните, пропорционални и справедливи разноски за адв. възнаграждение по настоящото производство възлизат на определения и присъден размер от 480лв.

С оглед изложеното, молбата на ответника е неоснователна.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 ГПК на ответника.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2