Решение № 9825 от 28.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9825 гр. София, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20241110161262 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на ТС” ЕАД, ЕИК ***************, срещу Е. В. Л. с ЕГН: **********, В. М. А. с ЕГН: **********, И. Д. А. с ЕГН: ********** и А. С. М. АД с ЕГН: ********** с искане да бъдат осъдени ответниците да заплатят в условията на разделна отговорност при квоти по 2/6 за Е. В. Л. и А. С. М. АД и по 1/6 за И.

Д. А. и В. М. А., на „ТС” ЕАД сума в общ размер на 381.25 лв., от които 276.84 лв. главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2021г. до м.07.2022г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск /16.10.2024 г./ до окончателното изплащане на сумите, и 69.40 лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2022г. до 20.09.2024г., както и сума за дялово разпределение за периода м.10.2021г. - м.07.2022г. в размер на 27.02 лв.- главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск /16.10.2024 г./ до окончателното изплащане на сумите и 7.99 лв. - мораторна лихва за периода от 16.12.2021г. до 20.09.2024г.

Посочен е адрес на топлоснабдения имот:

*****************, I D номер:

**************, номер на инсталация: ************** и аб. №*****************.

Ищецът твърди, че ответниците в качеството им на собственици на процесния топлоснабден имот са клиенти на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл.

153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.

Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ТС“ ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им 1 приемане от страна на клиентите, като ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „ТС“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.

Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, в чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал.

2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия Поддържа се, че в топлоснабдения имот е използвана доставяната от дружеството топлинна енергия за абонатен № ***************** през процесния период от м.05.2021г. до м.07,2022г., също така и услугата дялово разпределение за периода м.10.2021г. м.07.2022г., като ответниците не са погасили задължението си.

В изпълнение на нормативната уредба сградата - етажна собственост, в която се намира топлоснабденият имот е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „ТС” ЕООД. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда — етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал. 1, т, 2 ЗЕ сумите за ТЕ за топлоснабдения имат са начислявани от “ТС” ЕАД по прогнозни месечни вноски.

След края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата - „ТС” ЕООД, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. За топлоснабдения имот са издадени изравнителни сметки, като съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се добавя към първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най - старото. документацията в счетоводството на дружеството, да отговори на посочени въпроси.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпила молба от ответника В. М. А., която сочи, че е заплатила задължението. Представя платежно нареждане за сумата от 73.06 лева.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпила молба от ответниците Е. В. Л. и И. Д. А., чрез адв.

С. К., с която се сочи, че са заплатени задълженията. Представят се платежни нареждания.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпила молба от ответника А. С. М. АД чрез назначения му особен представител, с която се оспорват исковете. Сочи се, че ответникът не е потребител на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди, той не е приел наследството на В. Б.

А. и не наследява задълженията му, дори да е имало такива. Сочи се, че дори А. С. М. АД да е приел наследството от В. Б. А. то той също не е била приживе потребител на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди, както твърди ищеца. Той не е бил собственик на топлоснабден от ищеца апартамент, а така също не е и никога не са бил титуляр на вещно право на ползване върху същия.

Сочи се, че по делото са налице данни за сключен договор между ищеца и трето лице 2 различно от ответника, а така също и от наследодателя на този ответник, за доставяне и ползване на топлинна енергия в процесния апартамент. Налице са подадени от трети лица декларации.

Прави се възражение за погасяване на сумите по давност.

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.

С Нотариален акт за покупко-продажба****************************.

С молба-декларация от *********************************************** Видно от представения протокол от проведено на 05.11.2000 г. Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в **************** етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „ТС“ ЕООД, което дружество да извършва индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.

Представен е договор между „ТС“ ЕООД, и етажната собственост с адрес:

******************* по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия.

Ангажиран е договор, сключен между „ТС“ ЕАД – възложител и „ТС“ ЕООД, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр.

София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в периода от м.05.2021г. - м.07.2022г г процесният имот е бил топлоснабден, както и че стойността на доставената топлинна енергия възлиза именно на посочената от ищеца сума, за която сума са издадени и осчетоводени фактури от ищеца.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, 3 са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто именно и е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т.

2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с открИ.ето на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.

Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между „ТС“ ЕАД и ответника за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия, одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.