Решение № 4 от 12.05.2021, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Свиленград , 12.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на пети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева

Байнова при участието на секретаря Ренета Н. Иванова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20215620200251 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С постъпилата Жалба от Д. И. Д. с ЕГН ********** от село Сърнево, ул.

„Спортна” № 5, област Стара Загора, се оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия К № 4307442 на ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП ) и на основание чл. 189, ал. 4 , вр.чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер 50 лв. С Жалбата са р елевирани оплаквания за незаконосъобразно издаване на ЕФ, тъй като описанието на нарушението не съответствало на посочената правна квалификация и на приложената санкционна норма.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Д. И. Д., се явява.

Пледира за отмяна на обжалвания акт на основанията, посочени в Жалбата, по повод на която е образувано настоящото административнонаказателно 1 производство.

В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) – ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

Н а 26.12.202 0 година в 11.13 часа по автомагистрала (АМ) „Марица”, при км. 110+100 на територията на община Свиленград, област Хасково, с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) № 642/13, представляващо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-М е регистрирано и заснето моторно превозно средство (МПС) марка „Фолксваген”, модел „Пасат” с държавен регистрационен номер СТ 91 08 АН, със скорост 73 км/ч, при разрешена такава 60 км/ч, въведена с пътен знак В26, съответно превишена стойност на скоростта 13 км/ч. След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден ЕФ серия К № 4307442 на името на жалбоподателя Д. в ка чеството му на собственик на превозното средство , видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на деянието. ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № Із-305 от 04.02.2011 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение към посочената Заповед. В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 21, ал.

1 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, 2 ал. 4, вр.чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лв. Фишът е връчен на лицето н а дата 16.03.2021 година (, видно от отметката, направена на ЕФ) , като съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на МПС. В указания срок, жалбоподателят не е представя в ОДМВР - Хасково Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не прави възражения в срока по чл. 189, ал.

6 от ЗДвП (7 дни).

За работата и използването на конкретното АТСС TFR 1-M на процесната дата - 26.12.2020 година, когато е установено нарушението на жалбоподателя, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият е приложен по делото и приет като доказателство по делото.

Проверен е от Началника на структурното звено. От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването на АТСС 26.12.2 0 2 0 година, времето (10.00 ч а с а д о 1 7 . 0 0 часа) и точното местонахождение на мястото за контрол, където е използвана системата – АМ „Марица”, при км. 110+100 на територията на община Свиленград, област Хасково, посоката на движение на контролираните МПС – към ГКПП „Капитан Андреево”, за ограничението на скоростта , въведено с пътен знак В26 - 60 км/ч разрешена скорост, режима на измерване - стационарен, номера на служебния автомобил, където е поставено, разстоянието от пътния знак с въведено ограничение до АТСС, така и броя на установените нарушения и други сведения, съгласно реквизитите на образеца. Е Ф е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, общо налични са 4 броя снимки за конкретния клип, на които е виден автомобила. От същите се установява, че е заснет автомобил с държавен регистрационен № СТ 91 08 АН в процес на приближаване към мобилната система за видеоконтрол, при измерена скорост на движение 76 км/ч, съответно наказуема установена скорост – 1 6 км/ч (преди приспадане на допустимата грешка 3 км/ч ) и разрешена такава от 60 3 км/ч, въведена с пътен знак В26, като превишението е 13 км/ч (след приспадане на допустимата грешка 3 км/ч).

От представения Протокол № 5-52-20/15.04.2 0 2 0 година, издаден от Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на посочената дата е извършена периодична проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR 1-M № 642/13, според който съответства на одобрения тип.

В публичния Регистър на Български институт по метрология (БИМ), който е общодостъпен в интернет-страницата на посочения институт, след извършена служебно от Съда справка, се установява, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-M е одобрен тип, вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година.

Издаденото за одобряването му Удостоверение (, приложено в кориците на делото) е от датата 24.02.2010 година.

След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл.

189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд – Свиленград.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП видно от датата на депозирането й в Деловодството на АНО, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ) – лично нарушителят, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ 4 изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН ) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага следващите правни съображения:

В разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е въведена забрана на водача на пътно превозно средство при избиране скоростта на движение да не превишава определените в нормата стойности, а в ал. 2 е предвидено, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.

Видно от данните, обективирани в издадения ЕФ (обстоятелствената част на ЕФ), лицето се е движело извън населено място (по АМ „Марица”), при предвидено с пътен знак ограничение от 60 км/ч. Същевременно обаче е посочено, че е нарушена нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, която касае въведено от ЗДвП общо ограничение на скоростта и лците е санкционирано на основание чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, която се отнася до нарушения в населено място.

В конкретния случай е налице несъответствие между описаното нарушение (фактическото описание на деянието относно начина на въвеждане на ограничението), дадено от една страна в обстоятелствената част на ЕФ и от друга страна – правната квалификация и приложената санкционна норма. Това несъответствие между описаното нарушение в ЕФ от една страна и от друга - правната квалификация и санкционната норма представлява съществено процесуално нарушение, тъй като води до нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Посоченото очевидно разминаване между фактите, изложени в ЕФ и правната квалификация и санкционната норма съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените, доколкото препятства възможността нарушителят да узнае в какво точно е обвинен от фактическа и правна страна, за да организира своевременна и адекватна защита, и е достатъчно основание за отмяна на ЕФ.

В административнонаказателното производство не е познат института на фактическа, техническа, явна или очевидна грешка и е напълно недопустимо съществуването на такава, когато се касае до правната квалификация и 5 приложимата санкционна норма, явяващи се задължителни съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити на същия акт. Извеждането на правната квалификация и приложимата санкционна норма от наличните в Административнонаказателната преписка (АПН) документи е недопустимо, като в противен случай би се стигнало до хипотеза, в която по тълкувателен път да се извличат изводите на АНО.

Предвид изложеното настоящият Съдебен състав следва да отмени обжалвания ЕФ като незаконосъобразен.

Независимо от изложеното в случай че не се приеме горния извод, то Съдът излага следните съображения:

Обжалваният

ЕФ би процесуалноправна страна. бил законосъобразен от формална,

Съдът би приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Д. би била правилно ангажирана за нарушение, установено с АТСС № 642 (радар) на основание издаден против него ЕФ. Последният според легалното си определение, съдържащо се в разпоредбата на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП представлява електронно изявление записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС (в същия смисъл е и определението, дадено в § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН). Съдът би приел, че ЕФ съдържа минимално изискуемото съдържание и задължителни реквизити, изчерпателно изброени в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП .

Що се отнася до правосубектността и персонификацията на органа , издал процесния ЕФ, законодателното изискване се свежда до посочване териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението, което е достатъчно касателно авторството. И тук отново, изключението следва по силата специалната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП , установяваща отклонение от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият 6 задължителен реквизит, Съдът би приел че е налице, видно от съдържанието н а ЕФ, в който фигурира вписана териториалната единица - ОДМВР Хасково в структурата на Министерството на вътрешните работи (МВР).

ОДМВР представлява основна структура на МВР по силата на нормата на чл.

37, ал. 1, т. 2 от Закона за М ВР. Посочването на дата на издаване на ЕФ не е след задължителните реквизити на ЕФ.