Решение № 57 от 05.09.2024, Районен съд - Момчилград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Момчилград, 05.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сунай Юс. Осман при участието на секретаря Анита Кр. Д.а като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Административно наказателно дело № 20245150200127 по описа за 2024 година

Производството е по чл.63 от ЗАНН, и е образувано по жалба на Ц. А. Д. с ЕГН**********, против Наказателно постановление № 24- 0318- 000173/ 24.07.2024г. на Началник на РУ- Кирково при ОДМВР- Кърджали, с което на основание чл.179 ал.2 от ЗДвП на жалбоподателя е било наложено административно наказание- "глоба" в размер на 200 лева- за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП; и осн.чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП е било наложено административно наказание „глоба" в размер на 100 лева, както и наказание „лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 месеца, за допуснато нарушение на чл.123 ал.1 т.З б."в"от ЗДвП

В своята жалба, жалбоподателят изразява недоволството си от процесното наказателно постановление и иска отменяването на същото изцяло. Сочи, че не е допуснал цитираните нарушения. Развива доводи за допуснати процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, както и на процедурата по налагане на наказание. Счита, че допуснатите нарушения са накърнили правото му на защита, и са довели до незаконосъобразност на целият оспорван акт, и иска отмяната на последният, като незаконосъобразен. Претендира разноски.

В съдебно заседание- жалбоподателят не се явява, като от адв.М. Б. от АККърджали, е постъпило писмено становище, с което се поддържа жалбата, и се претендират разноски, по изложените подробни доводи.

Ответната страна, Началникът на РУ- Кирково, чрез ю.к. на ОДМВР- Кърджали в писмено становище оспорва жалбата и моли съда да остави същата без уважение, като предлага постановлението да бъде потвърдено. Претендира ю.к. възнаграждение и респ. предлага намаляване размера на адвокатският хонорар.

В съдебно заседание, представляван от гл.ю.к. С.Ч., оспорва жалбата и намира обжалваното нак.постановление като правилно и законосъобразно издадено. Иска да се 1 потвърди нак.постановление, и претендира ю.к. възнаграждение, респ. прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

На 06.07.2024г. св.А. Д. /мл.автоконтрольор при РУ- Кирково, в присъствието на св.С. М. /също служител на РУ- Кирково/, е съставил Акт серия G A № 1188871 за установяване на административно нарушение против жалбоподателя, за това, че на 06.07.2024г. около 04,00 часа, в община Кирково, по общински път KRZ 3129 км 1 +500 м, по посока на движение от Застава Дрангово- с.Дрангово, същият /жалбоподателят като водач е управлявал МПС- товарен автомобил "Мерцедес Спринтер 313 ЦДИ" с рег.№ *******, собственост на друго лице- В.Ш.А. от с.Бенковски, с несъобразена скорост спрямо релефа на местността, като ляв завой от пътя е загубил контрол над автомобила, вследствие на което излязъл вляво от пътното платно по посока на движение и се блъснал в еластична ограда- мантинела, и се преобърнал в дере. Настъпило е ПТП с материални щети /по автомобила и били деформирани 4 бр.звена и 5 бр. копчета от мантинелага/. Водачът е напуснал местопроизшествието, без да уведоми органите на МВР. Към 12,00 часа е била установена самоличността на водача, като същият е бил изпробван с техн.средство за употреба на алкохол, и уредът е отчел нулев резултат.

В акта е посочено, че това съставлявало нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП и чл.123 ал.1 т.З б."в" от ЗДвП.

Актът е бил връчен на жалбоподателят срещу собственоръчен подпис на същата дата, и последният го е приел без възражения.

По повод на възникналото ПТП е изготвена докладна записка, след извършена проверка. В хода на тази проверка са събрани писмени материали, приложени и към АНПАУАН, обяснения от В.А.- собственик на автомобила, който няма претенции/, К.А. /който е видял претърпялият ПТП автомобил, ползван от жалбоподателя, но не е видял самото ПТП/, обяснения от самият жалбоподател, от К. Д., заповед на МВР за оправомощаване на съответни длъжностни лица от системата на МВР за определени действия по ЗДвП.

Въз основа на посочения по-горе акт, Началникът на съответното РУ, е издал процесното Наказателно постановление № 24- ***/ 24.07.2024г., в което описана горната фактическа обстановка, и с което; 1/ на основание чл.179 ал.2 предл.1-во от ЗДвП на жалбоподателят е било наложено административно наказание- "глоба” в размер на 200 леваза нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП; както и на осн.чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП са наложени адм.наказания „глоба" в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец- за допуснато нарушение на чл.123 ал.1 т.З б."в" от ЗДвП.

Съобразно така установеното съдът приема, че административно- наказващия орган е посочил нарушените норма и следващите се от това санкции. НП е било връчено на жалбоподателя на 06.08.2024г.

По делото като свидетели са разпитани актосъставителят и свидетелят по съставянето на акта, които в своите показания описват горната фактическа обстановкаописаната в АУАН и НП, и която не се оспорва по същество от страните.

Гореописаната фактическа обстановка се установява със събраните по делото доказателства- приложените към делото АУАН, НП, показания на свидетелите и актосъставител; справка за извършена проверка по повод на ПТП с участието на 2 управляваното от жалбоподателят МПС; обяснения отВ.А.- собственик на автомобила, който няма претенции/, К.А. /който е видял претърпялият ПТП автомобил, ползван от жалбоподателя, но не е видял самото ПТП/, обяснения от самият жалбоподател, от К. Д. с които се установява горната фактическа обстановка; Че на посочената дата- 06.07.2024г. около 04,00 часа, в община Кирково, по общински път KRZ 3129 км 1 +500 м, по посока на движение от Застава Дрангово- с.Дрангово, същият /жалбоподателят като водач е управлявал МПС- товарен автомобил "Мерцедес Спринтер 313 ЦДИ" с рег.№ *******, собственост на друго лице- В.Ш.А. от с.Бенковски, с несъобразена скорост спрямо релефа на местността, като ляв завой от пътя е загубил контрол над автомобила, вследствие на което излязъл вляво от пътното платно по посока на движение и се блъснал в еластична оградамантинела, и се преобърнал в дере. Настъпило е ПТП с материални щети /по автомобила и били деформирани 4 бр.звена и 5 бр. копчета от мантинелага/.

От тези доказателства е видно от които жалбоподателят на цитираната дата, място и час, е участвал в причиняването на ПТП с управляваното от него МПС, след което е напуснал местопроизшествието, и е отишъл в дома си, или на друго място. Посетилите местопроизшествието на следващият ден полицаи от РУ- Кирково са установили, че причинител на ПТП е жалбоподателят, и там на място е била извършена проверка на същият с техническо средство „Дрегер 7510" за употреба на алкохол, като е бил отчетен нулев резултат.

От тази установена фактическа обстановка се налага извода, че е установено по един категоричен начин за управляване на МПС /описаното по-горе/ от жалбоподателя със несъобразена с релефа на местността скорост, вследствие на която водачът е загубил контрол на автомобила си, блъснал се в еластичната ограда, напуснал пътното платно и паднал в дерето вляво от пътя, и е причинил ПТП с материални щети- блъснал с колата еластичната ограда, която е повредил и са причинени мат.щети по МПС.

По делото безспорно се установи, че след настъпилото ПТП водачът е напуснал местопроизшествието, без да уведоми органите на реда, т.е. самоволно е напуснал местопроизшествието. Издирен е по-късно през деня от органите на МВР след подаден сигнал за ПТП.

С други думи казано, при извършена след сигнал за ПТП проверка жалбоподателят и управляваното от него МПС са установени, и съответно контролните органи са установили допускането на нарушение по ЗДвП- за управление на МПС със релефа на местността несъобразена скорост /чл.20 ал.2 от ЗДвП/, но не по чл.123 ал.1 т.З б."в" от ЗДвП.

Действително е налице напускане на местопроизшествие след ПТП без да се уведомят органите на МВР, но не и за това, че това напускане е без да има съгласие между страните, защото от събраните по делото доказателства не са установява коя е другата страна /вероятно това е собственик на еластичната ограда или организацията, стопанисваща пътя, но това са въпроси, които е следвало да бъдат установени в хода на проверката по случая от контролните органи.

По делото с една категоричност се установява, че жалбоподателят е допуснал нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП- управлявал е МПС /описаният по-горе л.а./ с несъобразена с релефа на пътя скорост, в резултат на което е загубил контрол над управлението на автомобила, излязъл от пътното платно и се блъснал в еластичната ограда- мантинелата като е деформирал 4 бр. колчета и 5 звена от същата, след което е паднал в дерето, и по този 3 начин е предизвикал ПТП. За наличието на управление на МПС с несъобразена скорост се съди именно по крайният резултат- предизвиканото ПТП. Тази разпоредба задължава водачите на МПС да се движат с такава скорост, която да им позволи да спрат управляваното от тях МПС при създадена опасност за движението или пред предвидимо препятствие по пътя, или да се движат скорост, съобразена с релефа на местността или на пътя- а в случая жалбоподателят не е изпълнил това свое задължение да се движи със съобразена скорост.

Именно поради движение с несъобразена скорост, управляваното от жалбоподателя МПС при навлизане в ляв завой е напуснал пътното платно, блъснал се в мантинелата и паднал в близкото дере.

В конкретният случай от фактическата обстановка, установена от АНО и по делото е видно, че освен нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП, няма друго допуснато нарушение, в т.ч. няма допуснато нарушение на чл.123 ал.1 т.З б. "в" от ЗДвП.

Посочената разпоредба задължава участниците в произшествие, в случаите, когато няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, да не напускат местопроизшествието и да уведомяват съответната служба за контрол към МВР.

Разпоредбата на § 6 т.27 от ДР на ЗДвП дефинира понятието "Участник в пътнотранспортно произшествие" като всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му. Доколкото настъпването на произшествието е резултат от поведението на жалбоподателя, същият безспорно се явява участник в ПТП по смисъла на цитираната разпоредба. Такова качество притежава и собственика на увредената елестична ограда, тъй като поради настъпилите щети се явява лице, пострадало при произшествието, но тъй като не е установен собственикът, то и липсва реализирано административно деяние почл.123 ал.1 т.З б. "в" от ЗДвП /не е изпълнен фактическият състав на административното деяние/.

Съгласно § 6 т.З0 от ДР на ЗДвП- "Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Както в АУАН, така и НП е описано поведението на жалбоподателя, като водач на МПС, при възникналото ПТП, но това негово поведение като водач, което покрива легалната дефиниция за ПТП, развило се в процеса на управление на МПС и предизвикало материални щети. Безспорно по делото е установено и че същият е напуснал произшествието, без да е уведомил компетентните служби на МВР и без да изчакал тяхното пристигане, но не е установен собственикът на еластичната ограда, поради и което липсва насрещен субект, с който да постигне съгласие.

Съобразно и това съдът намира, че няма извършено нарушение на чл.123 ал.1 т.З б."в" от ЗДвП, и поради това неправилно е санкциониран по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП.

Съобразно горното, и след преценка на събраните доказателства и разпоредбите на ЗДвП, намира, че описаната в процесното наказателно постановление фактическа обстановка е установена по един безспорен и категоричен начин, както и е установена нарушената разпоредба на чл.20 ал.2 от ЗДвП. В същото време не се установява да е допуснато нарушение на чл.123 ал.1 т.З б.“в“ от ЗДвП. Съдът също така счита, че наложеното наказание за нарушението по чл.20 ал.2 от ЗДвП е относимо за същото и в рамките на предвиденото в закона, поради и което обжалваното нак.постановление в тази част, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено- а именно наложеното на осн. чл.179 ал.2 от ЗДвП административно наказание- "глоба” в размер на 200 лева- за 4 нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП, следва да бъде потвърдено.