Решение № 260195 от 20.08.2021, Районен съд - Несебър

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260195 гр. Несебър, 20.08.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

НЕСЕБЪРСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, I- ви граждански състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Съдия: Пламен

Дойков при секретаря Мая Деянова, след като разгледа гражданско дело № 475 по описа за 2020г., за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на “Г.П.”

ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, м. „***“, к- с „Г.А.Р.“ вх. ***

, ****, представлявано от И.К.чрез адв. Жанета И.,*** против А.Н.П., роден на ***г. в Руска

Федерация, с адрес: гр. Свети Влас, м. „***“, к- с „З.О.Р.“, ***. В исковата молба се сочи, че със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

417 от ГПК е било образувано ч.гр.д.

№ 1264/ 2019г. на НРС и е била издадена Заповед № 561/ 19.12.2019г., с която е разпоредено на ответника А.П. да заплати на ищеца сумата от

2752.40евро. Сумата била сбор от авансово платими годишни такси за

2018г. / част от таксата/, 2019г. и 2020г. по Договор за управление и поддръжка на общите части в жилищен комплекс от затворен тип „З.О.Р.“ от 17.02.2014г., с нотариално удостоверени подписи на страните. Претендира се и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 19.12.2019г. до окончателно изплащане на вземането.

Иска се също така и признаване за установено, че по издадената заповед П. дължи и сумата от 825.72евро, представляваща сбор от неустойки за забава по договора върху всяка от таксите. Претендират се разноски за водене на производствата. Ищецът сочи, че до подаване на исковата молба се е стигнало след подаване на възражение от страна на ответника за недължимост на сумата. Дружеството твърди, че на

17.02.2014г. е сключен договор за управление и поддръжка на общите части в жилищен комплекс от затворен тип „З.О.Р.“ . Посоченият договор бил с основание чл. 2 от ЗУЕС, като ищецът като изпълнител по него се явявал „инвеститор“ , а ответника

– възложител, в качеството му на собственик на СОС с идентификатор № **********, с адрес на имота: гр. Свети Влас, м. „**********, ет.

1, ап. А5. Сочи се, че площта на жилището с общите части, възлизала на 98.40кв.м. Ищецът претендира, че договорът бил сключен за срок от 5 години, като на основание разпоредбите на посочения, поради това, че никоя от страните не била отправила до другата писмено предизвестие за прекратяване на договора, то същият бил автоматично продължен до 17.02.2024г. и обвързвал страните. Невярно било твърдението на ответника, че по реда на чл. 87 от ЗЗД е отправил нотариална покана до ищеца и с нея бил прекратил договора. На първо място не били налице предпоставките на ЗЗД за прекратяване на договора, а самият ответник бил неизправна страна още към 31.03.2017г. Ищецът твърди, че по договор е приел срещу възнаграждение да извършва управление на общите части на жилищен комплекс от затворен тип „З.О.Р.“, а ответникът да му заплаща годишна такса за покриване на разходите за управлението и обикновена поддръжка на комплекса в размер на 12.00евро, което според площта на имота на П. правело по 1180.80евро годишно. Сумата се дължала за периода 01.01. до 31.12. всяка година, която следвало да се заплаща авансово до 31.03. на съответната година за следващата календарна година. Ищецът твърди, че е изпълнявал задълженията си

, но ответникът не бил изпълнил задълженията си за посочените три години – за 2018г. бил платил сумата от 790.00евро, а за следващите две години не бил заплатил дължимата 1180.80евро или общо 2752.40евро. Наред с това между страните била налице уговорка за заплащане на неустойка в размер на 1% върху дължимата главница за всеки ден просрочие, но не повече от 30% общо, като по посочените периоди и дължими суми П. следвало да заплати 825.72евро. Иска се постановяване на решение, с което да бъде установено че А.Н.П. дължи на “Г.П.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** сумата в размер на 2752.40евро, представляваща сбор от авансово платими годишни такси за 2018г. / част от таксата/, 2019г. и 2020г. по Договор за управление и поддръжка на общите части в жилищен комплекс от затворен тип „З.О.Р.“ от 17.02.2014г., с нотариално удостоверени подписи на страните, ведно със законна лихва върху сумата от датата на предявяване на заявлението по чл.

417 от ГПК пред съда – 19.12.2019г. до окончателно изплащане на сумата, както и сумата от 825.72евро представляваща неустойка за забава по договора за всяка от таксите за посочените години, за които суми е издадена Заповед № 561/ 19.12.2019г. по ч.гр.д. № 1264/ 2019г. на НРС. Претендират се разноски в настоящото и заповедното производства. Представени са писмени доказателства.

Правят се доказателствени искания.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК ответникът А.Н.П. депозира писмен отговор чрез адв. Ц.М.,***. На първо място ответникът счита иска за недопустим. Според защитата между страните не е налице валидно облигационна правоотношение по действащ договор. Приложеният по делото договор се счита за нищожен, поради наличие на неравноправни клаузи. Претендира се, че договорът е бил сключен от пълномощник на дружеството, но пълномощното не било приложено и се оспорва правото на пълномощника да сключи договора. Иска се ищецът да представи пълномощното по реда на чл. 190 от ГПК. На следващо място се сочи, че са нарушени императивните правила на ЗУЕС и посочения комплекс не е такъв от затворен тип. Нищожни били и уговорките за автоматично продължаване на срока на договора, като противоречиви на ЗЗП. Наред с това се сочи, че отделни клаузи на договора също противоречат на ЗЗП – за заплащане на претенцията по иска авансово, преди започване на периода, за който се отнася плащането; на следващо място клаузата за автоматичното му продължаване за срок от 5 години, като след първоначалния срок договорът не бил в сила между страните. Ответникът тълкува разпоредбите на договора по т. 7.1. и т. 7.2. като такива даващи му възможност във всеки един момент да прекрати сключения между страните договор.

По фактическата основателност на иска се излагат следните възражения.

Ответникът смята, че „З.О.Р.“ не е от „затворен тип“, а дружеството ищец, с което е сключен процесния договор не е инвеститор в комплекса, а само собственик на друг СОС. Самият договор бил изначално нищожен, понеже комплексът не бил от затворен тип, а само етажна собственост, а самият договор не можел да промени вида на етажната собственост.

Наред с това се сочи, че на 17.07.2018г. в сградата е проведено ОС на собствениците и взетите решения са влезли в сила, като част от тях касаят годишните такси за разходите за поддръжка и управление на сградата. В резултат на това и в изпълнение решението на ОС на ЕС П. бил заплатил таксите за 2019г. и 2020г. по сметка на ЕС, а дължимата такса за 2018г. до датата на разваляне на договора е заплатил на ищеца по делото. Ответникът претендира, че ищцовото дружество не е изпълнявало дейности по поддръжка и управление на общите части на сградата, което след 2018г. е ставало от ЕС.

Настоява се на това, че след 30.10.2018г. договорът бил развален с нарочна нотариална покана, изпратена от ответника и връчена на дружеството по реда на чл. 47 от ГПК. Наред с това се прави и възражение за това, че от страна на ищеца е налице пълно неизпълнение на договора – не била положена грижа за поддръжката на асансьорите в обекта, нямало целогодишна охрана. Неизпълнението от страна на ищеца дало право на ответника да прекрати договора по чл. 87, ал.

2 от ЗЗД. Претендира се за отхвърляне на исковата претенция. Представени са писмени доказателства, правят се доказателствени искания. Иска се присъждане на разноски.

В съдебно заседание за ищецът се представлява от адв. Жанета И.,***. Исковата молба се поддържа, като се представят писмени доказателства. Иска се уважаване на предявения иск и присъждане на разноски.

Ответникът се представлява от особения представител адв. Ц.М.,***.

Подадения писмен отговор се поддържа, като се иска отхвърляне на иска като неоснователен. Представят се писмени доказателства.

От събраните писмени доказателства се установи следното. По делото не се спори, че на 17.02.2014г. ответникът А.Н.П. е придобил в собственост недвижим имот в гр. Свети Влас. Представен е Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 200, том I, рег. № 1180, нот.

Дело № 195 / 17.02.2014г., от който е видно, че П. е закупил самостоятелен обект в сграда находяща се в гр. Свети Влас, в жилищна сграда „З.О.Р.“, представляващ апартамент № А5, обект с кадастрален № **********.3.6, с адрес: гр. Свети Влас, м. „***“, вх. **********, със застроена площ от 81.79кв.м. и 16.61кв.м. идеални части от общите части на сградата. Апартаментът се намира в сграда с кадастрален идентификатор № **********.3, находяща се в ПИ с идентификатор № **********. На същата дата между ищецът по делото и П. е бил сключен и Договор за управление и поддръжка на общите части в жилищен комплекс от затворен тип „З.О.Р.“. Договорът е с нотариална заверка на подписите , удостоверена от нотариус Стоян Ангелов , район на действие Районен съд гр. Несебър.

По делото е представено Удостоверение № 197/ 28.09.2011г. за въвеждане в експлоатация на строеж : жилищна сграда – секция „А“, секция „Б“ и секция „В“, издадено от Община Несебър. Същото се отнася до ПИ с идентификатор № ********** , като на сградите са дадени съответните идентификатори : № **********.1, № **********.2 и № **********.3. Сградата е с възложители Г.А.Ч., Т.Г.К., „М.**“ ЕООД, гр.

Несебър и „Г.П.“ ЕООД, ***. Представени са нотариални актове, от които е видно, че „Г.П.“ ЕООД, гр. Свето Влас е придобило част от поземления имот, върху който са построени сградите. Представена е й скица № 15- 557233/29.06.2020г. на поземлен имот с идентификатор № **********, от която се вижда , че в имота има построени общо четири сгради.

От страна на ответника са представени писмени доказателства относно свикването, провеждането и обявяването на резултатите от проведено ОС на собствениците на самостоятелни обекти в сгради с идентификатори № **********.1, № **********.2 и № **********.3, по КККР на обл. Бургас, общ. Несебър, гр. Свети Влас, м. „***“, вх. А, вх. Б, вх. В, комплекс „Голден Ай“ – покана за свикване на ОС, протокол за поставяне на поканата за свикване на ОС, протокол за регистрация, протокол от проведеното ОС и взетите на него решение от 16/17.07.2018г., съобщение от 18.07.2018г. , че протоколът от ОС е изготвен и протокол за поставянето на съобщението. Ответникът е представил и писмени доказателства за заплатени такси за поддръжка и управление към етажната собственост, както и вносна бележка от 24.08.2018г. към ищеца за сумата 1547.51лева/ 790.00евро/ по договор за поддръжка за 2018г. Ответникът П. е представил и нотариална покана до „Г.П.“ ЕООД, ***, в която сочи, че разваля и прекратява действието на сключения между страните Договор за поддръжка и управление от 17.02.2014г. Поканата е била връчена от нотариус Мария Бакърджиева на 30.10.2018г.

От страна на ищеца допълнително са представени договори за поддръжка и управление на общите части на комплекс от затворен тип „З.О.Р.“, сключени с различни собственици на самостоятелни обекти; нотариални актове за покупко – продажба на недвижими имоти на различни собственици на самостоятелни обекти в комплекса; договори за предоставяне на услуги – интернет, охрана и видеонаблюдение, обслужване и ремонт на асансьори, водоснабдяване; трудови договори; списък на дадени чипове и ключове за достъп до комплекса; фактури за закупени стоки и консумативи; фактури за заплатена електроенергия; фактури за заплатена вода.

Ответникът е представил писмени доказателства, относно направени разходи и заплатени услуги от ЕС „Г.А.Р.“ гр. Свети Влас – заплатени сметки за ползвана електроенергия, заплатени ремонти на асансьори, заявления за смяна на клиент – за общи части на вх. А, вх. Б и вх. В; договор за абонаментно обслужване и ремонт на асансьор.

В хода на съдебното дирене ищецът е направи искане по реда на чл. 232 от ГПК , като искът относно дължимата такса в размер на 1180.80евро и неустойката в размер на 354.24евро за 2020г. са оттеглени. Следва върху издадената по делото Заповед № 561/ 19.12.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.