Решение № 1268 от 02.12.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1268 гр. София, 02.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Диана В. Аначкова като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело № 20211000500538 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С Решение № 260216/28.09.2020 г. по гр.д. № 5795/2018 г. на СГС, І-10 състав са осъдени Е. И. – Ц., Е. М. Ц. и Р. Е. Ц. на основание чл. 430 ТЗ да заплатят на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, сумата от 51 016.23 евро, представляващи част от дължима главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL39874/30.07.2008 г., заедно със законната лихва върху главницата от 30.04.2008 г. до окончателното плащане, както и сумата 369.60 лева, представляващи нотариални такси. Искът против Е. И. – Ц. и Е. М. Ц. е отхвърлен в частта му за падежиралите вноски за главница в периода 13.08.2008 г. – 30.04.2013 г.

Ищецът Е. М. Ц. е депозирал въззивна жалба против първоинстанционното решение, с което е осъден да заплати на банката сумата 51 016.23 евро, заедно със законната лихва върху главницата от 30.04.2008 г. до окончателното плащане. Намира, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. На първо място намира, че СГС неправилно е преценил изтеклата давност. Същата следвало да се изчислява съобразно първоначалния погасителен план, тъй като не се прилагали подписаните допълнителни споразумения, поради неизпълнение на условията за тяхното прилагане, при което погасената сума щяла да надвиши значително сумата 563.64 евро, които СГС приел за погасени. Жалбоподателят поддържа още, че тъй като последното плащане по договора за кредит е на 10.12.2012 г., то след пет години бездействие договорът между страните следвало да се счита развален, тъй като и правата по договора се погасявали.

Затова банката не можела да иска изпълнение по погасен по давност договор. На следващо място жалбоподателят поддържа, че СГС не обсъдил всички възражения на длъжниците, а именно това, че договорът за кредит е нищожен, тъй като съществен негов елемент е целта, за която се отпускат средства. В случая уговорената цел за закупуване на недвижим закон заобикаляла закона, тъй като само около 1/6 част от 1 отпусната сума била действително за закупуването му. Останалата част била за неясно какви други разплащания. Така посочената цел дори пряко противоречала на закона.

Предвид неясно определената цел не можело да се определи дали кредитът е използван по предназначение. Явно договорът за кредит бил сключен с цел заобикаляне на закона и бил нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД. Прекалено ниското обезпечение пък показвало, че има нещо скрито и че представеният договор за кредит не е действителният между страните, което било основание за нищожност по чл. 26, ал.2, пр. 5 ЗЗД. Поддържа се и твърдение, че договорът вероятно е сключен при липса на съгласие, което отново го правело нищожен. Липсата на коментар от страна на СГС жалбоподателят подържа, че представлява нарушение на съдопроизводствените правила, което води до неправилност на решението и налага неговата отмяна.

Жалбоподателят прави искане за изслушване на допълнителна ССЕ по въпрос, насочен към установяване дали са били налице условията за прилагане на подписаните между страните допълнителни споразумения към договора за кредит.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба на Е.Ц. от „Юробанк България“ АД, в който се изразява становище за нейната неоснователност.

Въззивна жалба против първоинстанционното решение е депозирала и ответницитата Е. И. – Ц., която го обжалва изцяло. Жалбоподателката твърди, че същото е неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано. Поддържа, че не е била уведомена за извършената цесия от „Юробанк България“ АД в полза на „България Ритейл Сървисиз“ АД и последвалата обратна цесия в полза на банката. Затова тези допълнителни споразумения не я обвързвали. На следващо място поддържа, че тъй като договорките в допълнителните споразумения били уговорени задължения въз основа на неравноправни клаузи, поради които са нищожни. Поради това тя не била обвързана от увеличения въз основа на тях размер на погасителните вноски. Намира, че при така посоченото следва да се вземат предвид непогасените вноски за максимален период от 5 години преди исковата молба, изчислени като се отчетат и погасяванията на капитализирани лихви, такси и разноски по допълнителните споразумения, като така бъдат определени размерите на падежиралите вноски за периода 30.04.2013 г. – 30.04.2018 г. Жалбоподателката поддържа още, че за нея кредитът е станал предсрочно изискуем едва с връчване на исковата молба на 19.03.2019 г. и падежиралите след тази дата вноски също следвало да се изчислят по първоначалния погасителен план. По отношение сумата за нотариални такси, за която е осъдена с първоинстанцинното решение жалбоподателката поддържа, че в тази част решението е неправилно, тъй като тя не е поемала задължение за заплащане на такива такси, а и всеки ответник дължал евентуално нотариални такси за връчената нему нотариална покана, но не и за останалите.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба на Е. И. от „Юробанк България“ АД, в който се изразява становище за нейната неоснователност.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

2

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищецът „Юробанк България“ АД твърди в исковата си молба, че по сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL39874 от 30.07.2008 г. е предоставил сумата от 63750 евро на ответниците Е. И. - Ц. и Е. М. Ц., които са се задължили да върнат заетата сума в равностойността й в швейцарски франкове по курс „купува“ за швейцарския франк към евро в деня на усвояване на кредита, от които: равностойността в швейцарски франкове на 10495 евро за покупка на недвижим имот (апартамент) и равностойността в швейцарски франкове на 53255 евро за други разплащания. Крайният срок за погасяване на кредита бил 348 месеца (чл. 5 от договора). Банката превела на 13.08.2008 г. сума в размер на 105 586 швейцарски франка по уговорената банкова сметка на Е. И. – Ц.. Страните се уговорили, че банката има право във всеки момент едностранно да прехвърли вземанията си, произтичащи от договора за кредит на дружества и институции от групата на EUROBANK EFG GROUP, вкл. на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД или на други финансови и нефинансови институции или дружества, включително такива, чиято дейност включва секюритизация (чл. 28, ал. 1 от договора). Вземането по процесния договор за кредит било прехвърлено с договор от 02.10.2008 г. на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, за което банката уведомила кредиторите при сключване на допълнително споразумение от 04.03.2009 г., а също така и с нотариални покани до ответниците: нотариални покани от дата 07.11.2017 г., адресирани до Е. И. – Ц. и Е.Ц. и нотариална покана от дата 03.11.2017 г., адресирана до Р.Ц.. Към процесния договор за кредит били сключени седем допълнителни споразумения с дати: 04.03.2009 г., 05.03.2009 г., 30.04.2010 г., 23.12.2010 г., 30.12.2010 г., 30.09.2011 г., 31.05.2012 г. и един договор за встъпване в дълг от 30.09.2011 г., с който ответника Р.Ц. се задължила да отговаря солидарно за задълженията на Е. И. – Ц. и Е.Ц. по договора за кредит. Със седемте допълнителни споразумения страните се съгласили съществуващите и непогасени просрочия и начислени за периодите на облекчение договорни лихви да бъдат реструктурирани към размера на редовната и непогасена главница като в резултат на капитализациите размерът на задължението било договорено на 118295,16 швейцарски франка. С чл. 10, т. 3 от договора за кредит кредитополучателят се задължил за отговаря за разноските по организиране и провеждане на принудителното изпълнение по предоставеното обезпечение и в допълнителната искова молба по отговор на Е. И. - Ц. твърди, че на това основание претендира разноски за нотариални такси. С договор от 08.12.2014 г. „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД прехвърлило на банката вземанията по процесния договор за кредит, за което ответниците са уведомени, както следва: с нотариални покани от дата 07.11.2017 г., адресирани до Е.

И. – Ц. и Е.Ц. и нотариална покана от дата 03.11.2017 г., адресирана до Р.Ц.. В допълнителната искова молба по отговор на Е. И. - Ц. ищецът твърди, че лицата, подписали допълнителното споразумение от 03.04.2009 г. към договора за кредит са били търговски пълномощници на банката и като такива са уведомили Е. И. – Ц. и Е.Ц. за извършената цесия. Твърди, че капитализациите на лихви към главницата, постигани с допълнителните споразумения се е осъществявало чрез погасяването им посредством усвояването на допълнителни суми по банковата сделка. Поради неиздължаване на погасителна вноска с падеж 10.11.2012 г. банката обявила с нотариалните покани цялото задължение за незабавно изискуемо и дължимо. В допълнителната искова молба по отговор на Е. И. – Ц. ищецът твърди, че нотариалната покана е връчена на ответницата и чрез особения представител по делото. Твърди, че размерът непогасената главница по договора за кредит е 116703,21 швейцарски 3 франка, а размерът на нотариалните такси - 369,60 лв. Освен тези суми, вземането на банката по договора за кредит включвало и договорна лихва, такси и задължения за застраховки.

Ответникът Р. Е. Ц. не депозира отговор на исковата молба.

Ответниците Е. И. – Ц. и Е.Ц., чрез назначените им по делото особени представители, оспорват иска. Правят възражение за изтекла погасителна давност. Е.Ц. поддържа, че е настъпила автоматична предсрочна изискуемост още през 2012 г. и поддържа нищожност на договора за кредит поради неясна цел, за която е отпуснат кредита и симулативност на договора за кредит. Е. И. - Ц. оспорва редовно да е обявена предсрочна изискуемост, поддържа, че договорите за цесия не са породили действие поради нередовното им съобщаване, позовава се на нищожност на клаузите за капитализация на лихвата, сочи нищожност поради неравноправност и на други клаузи от договора за кредит.

Пред първата инстанция са събрани писмени доказателства и е изслушано заключение на ССЕ. Заключение на ССЕ е изслушано и пред въззивната инстанция.

От представения писмен Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL39874 о т 30.07.2008 г. се установява, че между банката - ищец (с предходно наименование „Юробанк И Еф Джи България“ АД) и ответниците Е. И. – Ц. и Е.Ц. е възникнало правоотношение по договор за банков кредит, по силата на който ищецът се е задължил да предостави на кредитополучателите кредит в размер на равностойността в швейцарски франкове на 63750 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита, като от тази сума равностойността в швейцарски франкове на 10495 евро е за покупка на определен в договора недвижим имот – апартамент, а равностойността в швейцарски франкове на 53255 евро – за други разплащания (чл. 1, ал. 1). В деня на усвояване на кредита страните подписват приложение №1 към процесния договор, в което посочват приложимия курс „купува“ за швейцарския франк на банката, както и конкретно определения съобразно този курс размер на кредита в швейцарски франкове (чл. 1, ал.