Решение № 7147 от 18.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7147 гр. София, 18.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20261110101049 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от В. В. И. срещу "ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп" ЕАД, с която е предявен частичен осъдителен иск с правно основание чл. 405 КЗ за сумата от 1 евро /част от вземане в общ размер на 430 евро/, представляваща неплатена част от застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско Стандарт“, сключен между ищеца, в качеството му на собственик, и ответника, в качеството му на „застраховател“, за причинени имуществени вреди на л. а. „БМВ“, модел „Х 3 Х DRIVE 20D“, с рег. № ***, вследствие на настъпило на 03.09.2025 г. застрахователно събитие – ПТП, ведно със законната лихва от датата на исковата молба /15.01.2026 г./ до окончателното плащане.

С протоколно определение от 16.04.2026 г. е допуснато, по реда на чл.

214 ГПК, увеличение на предявения иск от сумата 1 евро /частична претенция/ на сумата от 179.79 евро – пълен размер на предявения осъдителен иск с правно основание чл. 405 КЗ.

Ищецът твърди, че е собственик на л. а. „БМВ“, модел „Х 3 Х DRIVE 20D“, с рег. № ***. Твърди, че за автомобила бил сключен застрахователен договор „Каско Стандарт“ с ответника "ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп" ЕАД, със срок на покритието от 08.09.2024 г. до 07.09.2025 г., с клауза на покритие „пълно каско“ и допълнителни договорености за доверен сервиз и неограничено обслужване на щети без документ.

Сочи, че в срока на застрахователното покритие по договора за имуществена застраховка „Каско Стандарт“ – на 03.09.2025 г., в гр. София, на 1 паркинга на магазин „Билла“, намиращ се на бул. „В. Вазов“ № 20, ищецът заварил паркираното си МПС с нанесени вреди по предна лява врата.

Поддържа, че след настъпване на застрахователното събитие, на 03.09.2025 г., ищецът подал заявление за изплащане на застрахователно обезщетение № 51 – 01900 – 04397/25/03.09.2025 г., в резултат на което ответникът изготвил опис – заключение по щетата. В последното било посочено предна лява врата да бъде отремонтирана чрез боядисване, за което било определено обезщетение в размер на 159,04 лева.

Ищецът посочва, че на 12.09.2025 г. е депозирал възражение срещу така определеното обезщетение, с доводи, че действителната сума за възстановяване на вредите по застрахованото му МПС е 1000 лева. След отправено искане до ответника да му заплати разликата между платеното и дължимо според ищеца обезщетение, на 19.09.2025 г. застрахователното дружество изпратило по електронната поща уведомление, че възражението му не е прието.

Поради това сочи, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия частичен иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди по сключения с ответника договор за имуществена застраховка „Каско Стандарт“, за сумата от 1 евро /част от вземане в общ размер на 430 евро/ неплатена част от дължимо, но незаплатено обезщетение по застраховка „Каско“, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът "ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп" ЕАД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер.

Не оспорва, че между страните е бил сключен договор за имуществена застраховка „Каско Стандарт“ № 4704240400001698 по отношение на процесния автомобил МПС л. а. „БМВ“, модел „Х 3 Х DRIVE 20D“, с рег. № ***, със срок на валидност 08.09.2024 г. до 07.09.2025 г. Не оспорва, че при него е заведена щета № 470424252554002 по повод на процесното застрахователно събитие, по повод на която е определено застрахователно обезщетение в размер на 159,04 лева, изплатено на ищеца.

Сочи, че застрахователят е постановил отказ да изплати обезщетение по заведената пред него претенция за разликата до 1000 лева, тъй като ищецът сам е преценил да отремонтира автомобила си в сервиз, който не е доверен на застрахователя – ответник, поради което застрахователното обезщетение е калкулирано съгласно Методиката, заложена в Общите условия на застраховка „Каско Стандарт“, съобразено с диференциацията на застрахованите МПС по групи, според годината на тяхното производство. Уточнява, че застрахователят калкулира обезщетението, като взема предвид, освен количеството и нормовремената за труд по ремонта на МПС, и цената на бояджийските материали по ценовите листи, използвани от застрахователя.

С оглед на изложеното намира, че размерът на процесното обезщетение е изцяло съобразен с договореностите между страните в сключения между тях 2 застрахователен договор и приложимите към него Общи условия на ответника.

Оспорва, че следва да бъде изплатено застрахователно обезщетение в претендирания от ищеца размер, поради това, че дори и да се приеме, че сумата е действителната възстановителна стойност на уврежданията, то следва да се вземе предвид единствено стойността на ценовите параметри в доверен сервиз на застрахователя, каквито са и договореностите между страните. Оспорва стойността на труда.

Оспорва акцесорната претенция за лихва за забава като неоснователна, поради недължимост на главното вземане.

Оспорва претенцията за разноски.

Отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.

Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405 КЗ.

В доказателствена тежест на ищеца по така предявения иск с правно основание чл. 405 КЗ е да докаже следните обстоятелства: 1/ валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“; 2/ настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска; 3/ вида и размера на настъпилите вреди; 4/ наличието на пряка причинна връзка между събитието и вредите; 5/ надлежното изпълнение на задълженията си по сключения застрахователен договор.

При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже обстоятелствата, които водят до изключване или намаляване на отговорността му, в това число основанията за липса на задължение за изплащане на разликата от застрахователното обезщетение, претендирано от ищеца, съгласно постигнатите между страните договорености.

С приетия за окончателен доклад, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, съдът е отделил като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване, следните обстоятелства: 1/сключването на застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско Стандарт“ № 4704240400001698 с клауза „пълно каско“ по отношение на процесния автомобил МПС л. а. „БМВ“, модел „Х 3 Х DRIVE 20D“, с рег. № ***, със срок на валидност 08.09.2024 г. до 07.09.2025 г.; 2/настъпване на застрахователно събитие на 03.09.2025 г., в гр. София, на паркинга на магазин „Билла“, намиращ се на бул. „В. Вазов“ № 20, в резултат на което са нанесени вреди по предна лява врата на застрахования при ответника автомобил; 3/завеждането при ответника щета № 470424252554002 по повод на процесното застрахователно събитие, по повод на която е определено застрахователно обезщетение в размер на 159,04 лева, изплатено на ищеца; 4/ отправянето на покана от ищеца до ответника за 3 заплащане на застрахователно обезщетение в размер на разликата между платеното от застрахователя и реално дължимото за поправяне на вредите /1000 лева/; 5/ постановяването на отказ от ответника да изплати остатъка от обезщетението;

Спорен между страните е единствено въпросът как следва да се определи дължимото се в полза на ищеца застрахователно обезщетение, респективно – в какъв размер е то.

За отговор на поставения въпрос, съдът съобрази следното:

Разпоредбата на чл. 386, ал. 2 от КЗ регламентира общия за застрахователното право принцип за съответствие на размера на застрахователното обезщетение на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, в рамките на застрахователната сума, освен в изрично предвидените изключения - случаите на подзастраховане и на застраховане по договорена застрахователна стойност, каквито не се твърдят да са налице по делото.

Изчерпателната регламентация на хипотезите, при които е допустимо отклонение от принципа за еквивалентно обезщетяване на вредите спрямо действителната стойност на увреденото или погинало имущество към релевантния момент на проявление на риска изключва възможността чрез клауза в общите условия на застрахователния договор застрахователят предварително да ограничи размера на обезщетението чрез определяне метод за неговото изчисляване по ценови листи на застрахователя, неотговарящи по стойност на действителните вреди.

Непротиворечива е практиката на ВКС, че при настъпили вреди на имущество застрахователното обезщетение е в размер на действително претърпените и доказани по размер такива до уговорената в застрахователната полица застрахователна сума, в рамките на която се определя обезщетението по имуществена застраховка, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането /решение № 60135 от 15.11.2021 г. по т. д. № 1821/2020 г., Т.

К., ІІ т. о. на ВКС/. При частични вреди или при пълно унищожаване на имущество обезщетението не може да надвиши действителната стойност на увреденото имущество, която не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност към деня на настъпване на застрахователното събитие.

При определяне на действителната стойност трябва да се има предвид, че за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, а за възстановителна – цената за възстановяване на имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/.

Принципът на свободата на договарянето между страните, прогласен в чл. 9 от ЗЗД, е ограничен от императивните разпоредби на закона, които уреждат същите отношения, а в случая – конкретно от императивната норма на чл. 386, ал. 2 от КЗ . Тази правна норма предвижда пълно обезщетение за 4 претърпените вреди, без то да бъде намалявано от застрахователя посредством включена клауза в общите условия, уреждаща начин за определяне на вредите по изготвени от застрахователя ценови листи.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав приема за неоснователен довод на ответното дружество, че обезщетението, дължимо по процесната щета, следва да се определи по реда на клаузите в глава Четвърта, пункт IV, т. 1 от Общите условия.

Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения / решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013 г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о.; решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о. /, постановени при действието на КЗ (отм.), но приложими и в настоящия случай, съгласно която за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество като увредената вещ.