Решение № 864 от 29.07.2022, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 864 гр. Пазарджик, 29.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Мария Кузева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20225220101909 по описа за 2022 година взе предвид:

Производството е образувано по искане с правно основание чл. 4 във връзка с чл. 8, т. 1 и т.

2 от ЗДДН.

Подадена е молба за защита срещу домашно насилие от АН. П. Ч. от гр. С*** лично от нейно име и от името на малолетните М*** К*** Ч. и В*** К***а Ч., като тяхна майка и законен представител, срещу бащата на децата К. К. Ч.. В молбата се твърди, че страните се разделили поради системен физически и психически тормоз от страна на ответника и че този тормоз върху майката и децата продължава и след раздялата, децата се страхуват от баща си, защото той непрекъснато прави опити да ги отвлече и да ги заведе в Б***, където живее, треперят и плачат, когато трябва да се срещнат с него. На 14.06.2022 г. бащата бил отвлякъл отново голямото дете М***, което станало след проведена среща между бащата, детето и социален работник в района на училището на детето в гр. С***. Оттогава го държал в жилището си без възможност да контактува с майка си и с околните. Така детето нямало възможност да присъства на последния учебен ден и да си получи лично свидетелството за завършен клас. Бащата не давал на майката да разговаря с детето, като и казал да забрави за него и да очаква, че и дъщеря и ще бъде отвлечена. Тя подала жалба в полицията, но оттам и заявили, че нищо не могат да направят, предвид висящото производство за упражняването на родителските права. Всичко това се отразило и на В***, която била изключително привързана към брат си. Тя постоянно плачела за брат си и изпитвала страх, че бащата ще отведе насила и нея, не искала да ходи на детска градина или да излиза. Заявява се, че молбата съдържа данни за непосредствена опасност за живота и 1 здравето на майката и децата, и се иска постановяване на мярка за незабавна защита чрез забрана на ответника да приближава децата, жилището, в което те живеят с майката, училището, детската градина и местата им за социални контакти. Иска се и аналогична окончателна мярка за защита за срок от 18 месеца.

Макар да се твърди домашно насилие по отношение и на тримата, искането за останалите мерки извън тази за въздържане от домашно насилие е формулирано само по отношение на децата.

Искането за издаване на заповед за незабавна защита е оставено от съда по настоящото дело без уважение.

В откритото съдебно заседание А.Ч. не се явява, ответникът се явява лично и с пълномощник – адвокат и поддържа становището си, изразено преди това и писмено подробно в становище от 04.07.2022 г., че не е извършил физическо насилие върху сина си, съответно психическо върху дъщеря си и бившата си съпруга, като оспорва всички твърдения в молбата.

Искането за издаване на окончателна заповед за защита също е неоснователно според този състав на съда Твърденията в молбата за насилствено отвеждане на детето М*** от бащата в Б*** не са подкрепени от никакви доказателства – напротив, събраните по делото други данни оборват твърденията в представената декларация, която иначе на общо основание следва да се цени като доказателство по същество. Изложеното в декларацията се опровергава не само от думите на двамата разпитани свидетели, които са приятел брат на ответника. Детето е заявявало, че предпочита да живее с баща си и само, по свое желание нееднократно е тръгвало с него към Б***, в разговорите си със социални работници в намиращите се по делото социални доклади, както и с психолози, изготвяли експертизи по предходни дела между страните, за които се съдържат данни в представените съдебни решения по предходни дела (съдът е наясно, че не може да ползва като заключения на вещи лица писмените заключения, представени по тези дела, но няма забрана в ГПК да основе решението си на всички останали представени писмени документи, в това число на предходните решения в мотивната им част, доколкото в нея се установяват факти от значение по делото). Конкретно за последното заминаване на бащата и сина заедно за Б*** данни се съдържат в показанията на свидетелите Ч. и Десподов и в социалния доклад от м. юли 2002 г., изготвен от служители на ОЗД – Б*** по другото висящо между страните дело – № 120/2022 г. на ПзРС. Пред тези служители детето отново е заявило, че майката и нейният приятел са го удряли, като причина да тръгне с бащата за Б***. В социалния доклад наистина е отбелязано, че детето било „притеснено, объркано“ и „с нежелание и трудно“ отговаряло на въпросите – от това обаче, при съпоставяне с останалите данни по делото не следва, че детето дава такива отговори от страх пред баща си – напълно обяснимо е объркаността да се дължи на самото развитие на отношенията между страните или на притеснение, че отново, след януари 2022 г., може да бъде отведен и отделен от баща си.

Наистина по делото има и данни, че детето се радва на срещите с майка си и със сестричката си В***, но това само по себе си не опровергава извода, че то само е пожелало да живее с 2 баща си в гр. Б*** и насилие върху него в тази насока не е оказано. Нещо повече, свидетелят К*** Ч. заявява, че неговият брат прави опити заради М*** да се свърже по телефона с А*** и В***, но А*** не отговаря на обажданията му и е блокирала номера му.

Не се потвърждава твърдението бащата да е отправял заплахи, че майката никога повече няма да види М*** или че ще отвлече и В***.

От своя страна, напълно възможно е и майката и особено сестрата на момчето да са преживели тежко заминаването му, но това преживяване също не може да се квалифицира като упражнено от ответника психическо насилие, резултат от упражнено върху М*** физическо такова. Не може да се счете, че вземайки сина си по негово желание, бащата е извършил укоримо или насилствено действие, още по-малко е причинил виновно негативните преживявания от отсъствието на М*** у своята дъщеря и у бившата си съпруга.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

Отхвърля молбата на АН. П. Ч., ЕГН **********, от гр. С***, бул. „Б***“ ***, *** *** ***, лично от нейно име и от името на малолетните и деца М*** К*** Ч., ЕГН **********, и В*** К***а Ч., ЕГН **********, като тяхна майка и законен представител, срещу бащата на децата и неин бивш съпруг К. К. Ч., ЕГН **********, от гр. Б***, кв. С***, ул. „П*** В***“ ***, за защита от домашно насилие, извършено на 14.06.2022 г. в гр. С***, върху М. Ч., изразяващо се в негово насилствено отвеждане в гр. Б*** и задържането му там до момента, както и в причинен на А*** и В*** Ч.и стрес, страх, тъга и безпокойство в резултат на отправени от ответника заплахи на 14.06.2022 г. и на насилствена раздяла с техния син и брат.

Осъжда АН. П. Ч. да заплати на К.С. Г., адвокат от Софийската адвокатска колегия, възнаграждение на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата в размер 400 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________

3