Определение № 460 от 07.04.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 460 гр. Стара Загора, 07.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Атанас Д. Атанасов

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Орлин Н. Летов Въззивно частно гражданско дело № 20255500500169 по описа за 2025 година

ГПК.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 Образувано е по частна жалба на „Т.К.“ ЕАД, ЕИК ***, подадена чрез процесуалния представител - адв. В. Б. Б., против определение № 3091/13.12.2024 г. по гр. д. № 924/2024 г. на Районен съд – Казанлък, I граждански състав, с което постановеното по същото дело протоколно определение от 23.10.2024 г. е изменено на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, като дължимите от М. С. З., ЕГН **********, в полза на дружествотожалбоподател съдебни разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение с включен ДДС, са намалени от 960 лева на 480 лева.

Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че наведеното от ищцата възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК е бланкетно. В случая адвокатският хонорар е съобразен с вида и броя на предявените искове, за всеки от които се дължи отделно възнаграждение, съгласно чл. 2, ал. 5 от НМРАВ, и същият съответства на предвидения в чл. 7, ал. 5, т. 1 НМРАВ минимум. Ирелевантни за определяне на размера на адвокатското възнаграждение са броят и видът на извършените от страната процесуални действия. Ето защо жалбоподателят моли обжалваното определение да бъде отменено, а подадената от М. З. молба по чл. 248, ал. 1 ГПК - да бъде оставена без уважение.

Процесуалният представител на въззиваемата страна – адв. Д. М., е подал писмен отговор, в който твърди, че жалбата е неоснователна, поради което моли същата да бъде оставена без уважение, първоинстанционното определение да бъде потвърдено.

Въззивният съд намира от фактическа и правна страна следното:

1

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като е заплатена дължимата за разглеждането й държавна такса.

Ето защо жалбата е процесуално допустима и редовна.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

От данните по делото се установява, че гр. д. № 924/2024 г. на Районен съд – Казанлък е образувано по искова молба на М. С. З. срещу „Т.К.“ ЕАД, с която са предявени при условията на обективно съединяване искове за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № 5002320, както и за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 1188 лева, представляваща недължимо платени от ищцата суми по договора за кредит.

С молба вх. № 14923/23.10.2024 г. ищцата е заявила отказ от предявените искове, поради което на основание чл. 233 ГПК с протоколно определение от 23.10.2024 г. районният съд е прекратил производството по делото, като е осъдил ищцата М. З. да заплати на „Т.К.“ ЕАД разноските по делото в размер на 960 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

С молба вх. № 16034/12.11.2024 г. ищцата е поискала прекратителното определение да бъде изменено в частта за разноските на основание чл. 248, ал.

1 ГПК, тъй като заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение било прекомерно съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК. Ето защо присъдените разноски на ответната страна следвало да бъдат намалени до сумата от 100 лева.

За да постанови обжалваното определение, районният съд е приел, че в случая делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност, която да обоснове уговарянето на адвокатско възнаграждение в размер на 960 лева, като с оглед обстоятелството, че ищцата се е отказала от исковете преди първото по делото заседание, адвокатското възнаграждение следва да се намали до размера от 480 лева с включен ДДС.

Настоящият съдебен състав счита, че изводите на Районен съд – Казанлък са правилни.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, а ко заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

Според задължителните разяснения, дадени с решение С-438/22 от 25.01.2024 г. на СЕС, при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, като възнаграждението на адвоката следва да бъде определено при съобразяване фактическата и правна сложност на делото, както и съобразно действително извършената работа.

2

Съгласно определение № 800/19.02.2025 г. по ч. гр. д. № 413/2025 г. на ВКС, IV г.о., видът, броят и материалният интерес на исковете са относими към фактическата и правна сложност на делото и към обема на извършената работа.

Както бе посочено по-горе, в случая ищцата е предявила евентуално съединени установителни искове за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит, респ. на конкретна клауза от него, както и кондикционен осъдителен иск за сумата от 1188 лева /недължимо заплатена от ищцата по същия договор/. По отношение на въведения с исковата молба правен спор е налице задължителна съдебна практика, обективирана в съдебни актове на СЕС, като е налице и обилна практика по идентични спорове пред националните съдилища.

В хода на производството са представени единствено писмени доказателства от страна на ищцата, като предвид направения отказ от исковете същото е прекратено в първото по делото о.с.з., в което ответникът не е изпратил процесуален представител. Същевременно процесуалните действия на ответника се изчерпват единствено с подаване на кратък отговор на исковата молба, както и на писмена молба, съдържаща искане за даване ход на делото и общо оспорване на предявените искове.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че делото се характеризира с ниска фактическа и правна сложност, както и със сравнително нисък материален интерес. Ето защо съдът счита, че заплатеният от ответника адвокатски хонорар се явява прекомерен за сумата над 480 лева с ДДС до общо претендирания размер от 960 лева с ДДС на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Следователно в случая са налице предпоставките за намаляване на присъдените с определението от 23.10.2024 г. разноски на основание чл. 248, ал. 1 ГПК до сумата от 480 лева.

Предвид изложеното, частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение е правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3091/13.12.2024 г. по гр. д. № 924/2024 г. на Районен съд – Казанлък, I граждански състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4