Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 151 от 31.07.2023, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Наказателно дело за възобновяване 267/2023
Вид
Решение № 151
Подписан
31.07.2023
В сила
31.07.2023
Състав
Магдалина Стефанова Иванова, Велина Емануилова Антонова, Михаела Христова Буюклиева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. Пловдив, 31.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора Марин Ст. Дишлянов като разгледа докладваното от Магдалина Ст. Иванова

Наказателно дело за възобновяване № 20235000600267 по описа за 2023 година

Производството е образувано на основание чл. 424, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК .

В срока по чл. 421, ал. 3 НПК е постъпило искане от осъдената Л. П. Б. за възобновяване на ВНОХД № 102/2023 г. по описа на Окръжен съд - Х. и НОХД № 110/2022 г. на Районен съд – Х. , за отмяна на постановените по тях, съответно, решение и присъда, като вместо това Б. бъде призната за невинна и оправдана по обвинението за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 4 вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 НК и алтернативно - да бъде намален размерът на наложеното й наказание лишаване от свобода.

Изложените доводи попадат в обхвата на касационните основания по 348 ал.

1, т. 1 и т. 3 НПК.

В съдебно заседание пред настоящия съд осъдената и нейният служебен защитник – адв. Щ. Ц., поддържат искането по изложените в него съображения.

1

Представителят на Пловдивската апелативна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането.

Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо, подадено е от активно легитимирана страна и се отнася до съдебен акт, непроверен по касационен ред. Основава се на разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК и е направено в шестмесечния преклузивен срок.

Разгледано по същество, искането е неоснователно.

С присъда № 27/15.11.2022 г. по НОХД № 110/2022 г. на РС Х. подсъдимата Л. П. Б. е призната за виновна в това, че на 31.08.2019 г. в гр.

Х., област Х., при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имота облага е възбудила и поддържала у Г. И. К. от с. О., Х. заблуждение (че ще съдейства за закупуване на недвижим имот № ***, представляващ земеделска земя в землището на с. О., Х. и иска парична сума 500.00 лв. като капаро) и с това му причинила имотна вреда в размер на 500.00 лв. и е направила опит да възбуди и поддържа у П. Д. М. от гр. Х. заблуждение (че ще съдейства за закупуване на недвижими имоти с № ***, № ****, № *** и № ***, представляващи земеделски земи в землището на с. О., Х. и иска парична сума - 1600.00 лв. като капаро), с което да й причини имотна вреда в размер на 1600.00 лв., като това деяние е останало недовършено, поради независещи от дееца причини, или причинената обща имотна вреда е в размер на 500.00 лв, като продължаваното престъпление е извършено повторно в немаловажен случай - поради което и на основание чл.

210, ал. 1, т. 4 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 28, ал.1 вр. чл. 54 НК е осъдена на две години лишаване от свобода.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.”в” от ЗИНЗС е постановено така наложеното на подсъдимата наказание лишаване от свобода да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

С решение № 83/21.04.2023 г., постановено по ВНОХД № 102/2023 г. по описа на Окръжен съд - Х., първоинстанционният съдебен акт е потвърден. Решението не подлежи на касационно обжалване и протест и е 2 влязло в сила на датата на постановяването му.

При проверка на съдопроизводствените действия на двете предходни инстанции, както и на постановените от тях актове, настоящата инстанция не констатира да са налице посочените в искането основания за отмяна по реда на възобновяването по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК.

Настоящата инстанция намира за неоснователно и възражението за допуснато нарушение на материалния закон. Приетите фактически обстоятелства от първата и въззивна инстанция относно дейността на осъдената Б. правилно са били подведени под нормата на престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 4 вр. чл. 209, ал. 1 НК. Чрез съответните доказателствени способи са били установени всички елементи от обективната и субективна страна на престъплението, ангажирало наказателната й отговорност. Не намират опора в данните по делото, твърденията на осъдената, че липсват доказателства да е получила инкриминираната сума от 500 лв., дадена от свидетеля К. и да е предлагала на него и свидетелката М. да закупят земеделски земи. Те се опровергават от показанията на тези двама свидетели, които изцяло в синхрон помежду си разказват за повода за срещата и запознанството им с Б. – същата, представяйки се за брокер, е предлагала за продан земеделски земи, без знанието и съгласието на собствениците им, като за това е получила и пари в размер на 500 лв. от свидетеля К., като капаро и е мотивирала свидетелката М. също да й даде такова в размер на 1600 лв. Налице са и протоколи за разпознаване, извършено в хода на досъдебното производство, при което всеки от двамата свидетели категорично е посочил именно Б. като лицето, което им е предлагало „посредничеството“ за закупуване на чуждите земеделски земи, договаряла условията за това и поискала за неговото осъществяване да й бъде предоставено капаро. За факта, че земеделските земи действително са съществували, но не са били предлагани за продан чрез съдействието на Б., свидетелстват и техните собственици – свидетелите М. и Г., които, в подкрепа на твърденията си са представили и съответните документи за собственост – нотариални актове, решение на поземлена комисия и протокол за въвод във владение. Извършеното от Б. не представлява и маловажен случай на престъпление. Високата обществена опасност на деянието – с оглед начина и провявената упоритост за неговото извършване (Б. проучила обявените за 3 продан земеделски земи от свидетелите Г. и П., издирила телефона на свидетеля К. – земеделски производител, обадила му се, представяйки се за брокер на недвижими имоти, предложила му за продан обявените земеделски земи и проявила изключителна убедителност, че има такива правомощия до степен да го мотивира да й даде капаро за „продажбата“), както и високата обществена опасност на личността на дееца - осъждана все за измами, извън тези, обуславящи квалификацията по настоящото дело за измама, извършена в условията на повторност - са несъвместими с дадените в чл. 93, т. 9 НК критерии за "маловажен случай". По делото са установени безспорно решаващите факти, свързани с въпроса извършено ли е или не престъпление от подсъдимата Б., анализирана е подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства и приложените писмени доказателства, чрез които е установено точно поведението и действията й на инкриминираната дата. След като е установено по несъмнен начин, че подсъдимата е осъществила състава на инкриминираното с обвинението престъпление, правилно е била осъдена за това. Възприемайки констатациите и правните изводи на районния съд, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на материалния закон.

В искането за възобновяване осъдената твърди, че наложеното наказание е явно несправедливо, но не представя каквито и е аргументи в подкрепа на искането за корекция на наказанието в посока на неговото намаляване, а настоящата инстанция сама не намери причина за това. Липсата на допуснати нарушения на материалния закон и на съществени процесуални нарушения, изключват възможността за отмяна на атакуваните присъда и въззивно решение по реда на възобновяването с отмяната им и признаване на Б. за невинна, както и за намаляване на наложеното й наказание, поради което искането следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно.

С оглед на изложеното, Пловдивският апелативен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената Л. П. Б. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 102/2023 г. по описа на Окръжен съд - Х. и по НОХД № 110/2022 г. по описа на Районен съд 4

- Х..

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1._______________________

2._______________________

5