Решение № 2115 от 30.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2115 гр. София, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело № 20251100511948 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Същото е образувано по въззивна жалба на „Топлофикация София“ ЕАД, чрез процесуален представител юрк. А.Т., ищец в първоинстанционното производство срещу решение № 15 211/07.08.2025 г. на СРС, 50 състав, постановено по гр.д. 29 134/2024 г. в частта, в която са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове по реда на чл. 422 от ГПК вр. с чл. 59 ал.1 от ЗЗД и чл. 422 от ГПК вр. с чл. 86 ал.1 от ЗЗД срещу Г. Й. Г. за признаване за установено, че същият дължи сумата от 2 671, 32 лв. – стойност на топлинна енергия за периода м. 05.2021 г. – м.04.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането, която сума се претендира по отношение на топлоснабден имот – магазин № 11, находящ се в гр. София, бул. ****, с инсталация 4000029211, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

В жалбата са наведени възражения, че решението в обжалваната част е неправилно.

Заявени са твърдения, че от приетата по делото СТЕ се установявало наличието на два броя радиатори в топлоснабдения имот като за периода, процесен по делото, не бил осигурен достъп от ответника. Била начислена служебна топлинна 1 енергия за БГВ „на брой лица“ – 140 лв. за денонощие.

Твърди се, че въпреки, че между страните няма подписан договор, наредбата за топлоснабдяването била приложима за отчитане на ТЕ, а единствената възможност за установяване на количеството консумирана топлинна енергия е да се приложи Наредба 16-334 и Наредба Е-РД-04-1 за топлоснабдяването. Иска се отмяна на съдебното решение в обжалваната част и постановяване на ново, с което искът в тази част да бъде изцяло уважен. Претендират се съдебни разноски.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника в първоинстанционното производство Г. Й. Г., чрез назначения му особен представител адв. И. П.. В същия са наведени твърдения, че СРС е постановил правилно, мотивирано и обосновано решение. Заявено е искане първоинстанционното решение, в неговата обжалвана част, да бъде потвърдено.

Конституираното трето лице помагач на страната на ищеца в първоинстанционното производство „Техем Сървисис“ ЕООД не е заявило становище.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите към спорния предмет императивни материалноправни норми.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предмет на първоинстанционното производство са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл.422 от ГПК с правно основание чл.59 от ЗЗД и чл. 86 ал.1 от ЗЗД.

Възникване на правото по чл. 59 от ЗЗД е обусловено от наличието на няколко кумулативни предпоставки, а именно: обогатяване, изразяващо се в настъпване на благоприятна промяна в имуществото на даден правен субект чрез неговото увеличаване или чрез спестяване на разходи, при което се избягва намаляване на имуществото; обедняване на друго лице, изразяващо се в намаляване на имущественото право на друго лице; връзка между обогатяването и обедняването; липса на основание за обогатяването. Следва да се държи сметка и за обстоятелството, че искът по чл. чл. 59 ал.1 от ЗЗД е субсидиарен т.е. обеднялото лице няма друго средство за правна защита.

Разпоредбата на чл. 149 т. 3 от ЗЕ, предвижда продажбата на топлинна енергия да се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между 2 топлопреносното предприятие и потребителите, извършващи стопанска дейност. В случая ответникът – въззиваема страна има качеството на небитов клиент на топлинна енергия по смисъла на § 1 т. 33в от ДР на ЗЕ /пред. т.33а/ , поради което и за да е действителен сключеният от него договор за продажба с топлопреносното предприятие, трябва да се установи, че е спазена предвидената в чл. 149 ал. 1 т. 3 от ЗЕ писмена форма.

Страните не са формирали спор, че между тях не е сключен договор за продажба на топлинна енергия за процесния период в предвидената в чл. 149 ал. 1 т. 3 от ЗЕ писмена форма, поради което помежду им не е възникнало валидно облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия за небитови /стопански/ нужди. При липсата на възможност топлопреносното предприятие да търси стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание, същото разполага с правата по чл.59 ал.1 ЗЗД, в който законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. В случая това е единствения иск, въз основа на който ищецът - въззивник може да претендира обезщетение за стойността, с която се е обеднил.

При условие, че ищецът доставя топлинна енергия в топлоснабдения имот, за който няма сключен надлежен договор, тъй като се ползва за стопански нужди, макар и да липсва облигационно правоотношение, ответникът ако е потребявал топлинна енергия без да заплаща нейната стойност, несъмнено се е обогатявял-получавал е услуга, чиято стойност не е платена и съответно е налице и обедняване на ищеца минимум до размера на цената на потребената топлинна енергия.

В настоящия случай се твърди ответникът – въззиваема страна да е спестил разходи за доставената и ползвана от него топлинна енергия за процесния имот – топлоснабден магазин в режим на етажна собственост, на който той е собственик, видно и от представения нотариален акт № 16, дело 782/2004 г. на нотариус К.Б. с рег.

№ 43 и район на действие - СРС.

Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост е многокомпонентно задължение, което включва топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, за битово горещо водоснабдяване и топлинна енергия за отопление на имотите.

Видно от изслушаната по делото СТЕ, изготвена от вещото лице инж. С.С.Б., което настоящият състав също кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено, както и от представената от третото лице – помагач индивидуална справка за дялово разпределение се установява, че през процесния период поради липса на предоставен достъп на фирмата за ДР за отчет, топлинната енергия за отопление на имота и за битово горещо водоснабдяване е начислена служебно на база.

3

Следва да се посочи, че в разпоредбата на чл. 69 ал.2 т.2 пр.5 от Наредба Е-РД04-1 за топлоснабдяването е предвидено, че изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се разпределя при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л. на обитател за едно денонощие, когато не е осигурен достъп за отчитане. Тази хипотеза обаче касае неизпълнение на договорни задължения на потребителя на топлинна енергия, предвид използваната от законодателя словесна конфигурация – „клиентите“ какъвто ответника – въззиваема страна в случая не се явява по изложените в рамките на решението съображения. При липса на облигационно правоотношение между страните тези разпоредби са неприложими, ответникът би могъл да отговаря за спестените разходи за заплащането й само съобразно реално доставената и отчетена енергия, а не съобразно нормата за потребление, приложима при договорно неизпълнение на клиента. Идентично е положението по отношение на установената в двете Наредби норма за потребление на топлинна енергия за отопление на имота поради неосигурен достъп за отчет, определяна въз основа на максималния специфичен разход. Ето защо, при липсата на доказателства за реална доставка на топлинна енергия, претенцията на ищеца за топлинна енергия и за битово горещо водоснабдяване в процесния имот се явява неоснователна.

Само за пълнота на мотивите предвид поддържаните възражения в писмения отговор на ответника – въззиваема страна, видно от приложените протоколи от 28.04.2022 и от 07.05.2022 г., установяващи обектите в жилищната сграда – ЕС с неосигурен достъп в същите изобщо не е посочен процесния обект – магазин 11, а вещото лице по СТЕ е взело предвид записите, касаещи ап.1 респ. липсват и данни дали в топлоснабдения имот има, какви и колко монтирани отоплителни тела.

Предвид изложеното, исковете за топлинна енергия за отопление на имота и за горещо водоснабдяване, поради недоказана реална доставка и от която именно е възможно ответникът да се е обогатил спестявайки разходи /за ползваната услуга/, то искът в тази му част се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.

При липсата на други заявени възражения и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, решението на СРС в обжалваната му част като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора право на разноски има ответника – въззиваема страна, който не е заявил искане за присъждане респ. липсват и данни такива да са сторени.

Предвид изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 15 211/07.08.2025 г. на СРС, 50 състав, 4 постановено по гр.д. 29 134/2024 г. в частта, в която са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове по реда на чл. 422 от ГПК вр. с чл. 59 ал.1 от ЗЗД и чл. 422 от ГПК вр. с чл. 86 ал.1 от ЗЗД срещу Г. Й. Г. за признаване за установено, че същият дължи сумата от 2 671, 32 лв. – стойност на топлинна енергия за периода м. 05.2021 г. – м.04.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането, която сума се претендира по отношение на топлоснабден имот – магазин № 11, находящ се в гр. София, бул. ****, с инсталация 4000029211, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

В останалата си част решението на СРС е влязло в сила като необжалвано от страните.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице помагач на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД, с адрес: гр. София, ул. „Проф. Г. Павлов“ № 3.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5