Решение № 879 от 27.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 879 гр. София, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина И.а

Мила П. Лазарова при участието на секретаря Теодора Цв. Стоянова в присъствието на прокурора Б. Д. П. като разгледа докладваното от Аделина И.а Въззивно административно наказателно дело № 20241100606139 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава XXI НПК.

С Решение № 3246/10.07.2024г. по НАХД № 1534/2024г. на СРС, 121 състав, обв.В. В. Й. е признат за виновен в това, че на 28.12.2022г., около 22.30 часа в гр.София, кв.Красна поляна, на бул.Вардар, в близост до стадион „Септември“, в качеството си на полицейски орган – възстановен на длъжност старши полицай в „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ по допълнителен щат към щата на СДВР със Заповед № 51зз2195/18.03.2021г. при изпълнение на службата му във връзка с опазване и охрана на обществения ред на територията на 03 РУ-СДВР, назначен като АП 112 за времето от 19:00 часа на 28.12.2022г. до 07.00 часа на 29.12.2022г. нанесъл удари с дясна ръка в областта на ребрата и кръста отдясно и удар с ляв лакът в областта на носа, с което причинил на И.А.Е. лека телесна повреда, изразяваща се в болка, оток и кръвонасядане в областта на носа, леко кръвотечение и болки в областта на ребрата за период от около 5 дни при поемане на въздух, представляващи болка и страдание без разстройство на здравето – престъпление по чл.131 т.2 пр.3, алт.1, изр.4 вр. чл.130 ал.2 НК, като на основание чл.78а ал.1 НК първоинстанционният съд го е ОСВОБОДИЛ от наказателна отговорност и му е НАЛОЖИЛ административно наказания ГЛОБА в размер на 1500.00 (хиляда и петстотин) 1 лева.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК обв.В.Й. е осъден да заплати по сметка на СДВР сума в размер на 2400,80 лева /две хиляди и четиристотин лева и осемдесет стотинки/, представляващи разноски в хода на ДП, и по сметка на СРС сума в размер на 300 /триста/ лева, представляващи разноски за възнаграждение на вещи лица, както и сума в размер на 5 /пет/ лева, представляващи такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Срещу така постановеното решението е постъпила въззивна жалба от адв.Е. И. – защитник на обв.Й., както и допълнително писмено изложение с изложени лаконични доводи в насока за постановяване на съдебния акт при нарушение на съдопроизводствените правила и при допуснато нарушение на материалния закон.Наведени са доводи и за явна несправедливост на наложеното наказание.Отправено е искане за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и постановяване на нов, оправдателен такъв, като в условията на алтернативност е отправено и искане за намаление размера на наложено на обвиняемия административно наказание „Глоба“

В хода по същество пред настоящата инстанция адв. Е. И. навежда доводи, че не се е доказало по изискуемия категоричен начин подзащитния му да е извършил вмененото му в отговорност престъпление. Защитникът развива аргументи, че в конкретния казус св.Е. е предизвикал реакцията на обв.Й. и последният е реагирал правилно и единствено с цел да предпази младия си колега от проявената основно спрямо него „вербална агресия“.В заключение се отправя молба за отмяна на първоинстанционното решение и оправдаване на подзащитния му.Подновено е и отправеното в условията на алтернативност искане за намаление размера на административното наказание „Глоба“

Представителят на държавното обвинение моли съда да остави в сила решението на СРС. Счита, че от показанията на свидетелите Л., Н. и Е., както и от изготвените СМЕ и АВТЕ се установява авторството на деянието, както и вината.Добавя също, че първият съд напълно акуратно е определил и наказанието на обвиняемото лице, поради което и моли настоящият съдебен състав да го потвърди.

Обвиняемият Й. в предоставеното му право на лична защита и на последна дума се придържа към заявеното от адв. И. и изтъква, че предхождащото инкриминираното деяние поведение на св.Е. е недопустимо и го е провокирало към изпълнение служебните му задължения.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид депозираната жалба и съобрази доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно провери на основание чл. 313 и чл. 314 НПК законността, обосноваността и справедливостта на съдебния акт, намери за установено следното:

Фактическата обстановка по делото е представена от първостепенния съд акуратно.Районният съд е събрал всички допустими, необходими и 2 относими доказателства за откриване на обективната истина. Установени са по безспорен начин всички обстоятелства, значими за правилното му решаване фактът на извършване на деянието, механизма и конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които то е осъществено, както и данни за индивидуализацията на наказанието.Не са налице съществени процесуални нарушения, които да са констатирани от настоящия съд и да налагат връщане на делото и разглеждане му отново от СРС, на основание чл. 335, ал. 2 НПК.

Решението на проверяваната инстанция е постановено при пълното, всестранно и точно изясняване на фактическата обстановка по делото, като СГС ще възпроизведе същата, без да нанася съществени корекции:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Обв. В. В. Й. е роден на 08.04.1977 г. в гр. София, българин, български гражданин, неосъждан, неженен, с ЕГН ********** и с адрес гр. София, ж.к.

„Люлин“, бл. 261, ет. 7, ап. 27.

Към инкриминираната дата и със Заповед № 51зз-2195/18.03.2021г. обвиняемият е бил възстановен на длъжност „старши полицай“ в „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ по допълнителен щат към щата на СДВР. За процесната вечер обв. Й. и св.Л. били назначени като АП 112 за времето от 19.00 часа на 28.12.22г. до 07.00 часа на 29.12.22г.

Към инкриминираната дата св.И. Е. и неговият племенник св.А.-Д. Н. работели заедно на строителен обект, без да са притежавали валидно подписан трудов договор.На инкриминираната дата и след приключване на работния ден, около 22:00 часа, двамата свидетели решили да си закупят дюнери от пазара в гр.София кв.Красна поляна.За целта минали покрай стадион „Септември“ и се отправили по бул.Вардар в посока пазара.Именно в описания район, около 22:30 часа те били спрени за полицейска проверка от обв.Й. и св.Л., които изпълнявали служебните си задължения като „АП112“.Свидетелите Н. и Е. изпълнили разпореждането и предоставили личните си карти на св. Л., а обв.Й. в това време направил рутинна проверка в ОДЧ дали лицата са издирвани и/или са част от т.нар „криминален контингент“.

Докато обв.Й. се намирал в патрулния автомобил, св.Л. извършвал проверка на Н. и Е. за държане на незаконни вещи, като установил, че двамата не притежават в себе си такива.Междувременно обвиняемият получил служебно информация, че проверяваните лица не се издирват и не са налице данни за осъществявана от същите противоправна дейност, но въпреки това изисквал потвърждение и от свидетелите Н. и Е.. В хода на полицейска проверка св.Н. изпълнявал получените от полицейските служители указания, но св.Е. се ядосал на предприетите от св.Л. действия по проверка за забранени вещи, тъй като (както обяснили на полицейските служители) бил изморен и гладен и единствено желаел да си закуши храна и да се прибере.Поради това и повлиян от емоциите си на въпрос на св.Л. дали притежава забранени от закона вещи, св.Е. отговорил с репликата, че няма нищо друго, освен „****“. Тази реплика била възприета както от свидетелите Н. и Л., а така също и от обв.Й., който в 3 този момент се намирал в полицейския автомобил.Непосредствено след това обвиняемият излязъл от служебния автомобил и се обърнал към колегата си Л. и му задал въпрос дали има проблеми, като в същото време хванал ръката на св.Е. и я извил силно назад, принуждавайки го да легне с лице върху капака на паркиран автомобил и му нанесъл удари в областта на кръста и ребрата, а също и един удар в областта на носа.

След нанесените удари полицейските служители наредили на свидетелите Н. и Е. да си тръгнат, като не им върнали документите за самоличност.Няколко дни по-късно А. Н. и Й. Е. посетили сградата на 03 РУСДВР, за да получат личните си документи и по този повод се установило, че документите им са задържани неправомерно, а дори с тях били изготвени неистински документи.

В хода на ДП била назначена и изготвена СМЕ по писмени данни, от която се установило, че следствие на нанесените удари на св.Е. било причинено телесно увреждане, изразяващо се в болка и страдание.

От назначената и изготвена също в досъдебната фаза на процеса ВАТЕ се установяват конкретните реплики отправени от всяко едно от присъстващите лица, както и че действително полицейски служител е нанасял удари на проверявано лице.

Горната фактическа обстановка се установи от събраните в хода на ДП доказателства, оценени по реда на чл.378, ал. 2 НПК и проверените в хода на съдебното следствие.Така приобщената доказателствена съвкупност позволява формиране на вътрешно убеждение у настоящия съд относно авторството и вината на деянието обвиняемия.

В мотивите на контролираната съдебна инстанция правилно са оценени показанията на св.И. Е.. Настоящият състав също приема тези показания за еднопосочни, логични, последователни и несъдържащи съществени противоречи, поставящи под съмнение правдивостта на показанията му, нито стремеж на свидетеля към изопачаване на действително протеклите събития.

Независимо, че същият е пострадал от престъплението, това обстоятелство само по себе си не е достатъчно, за да се приеме наличието на тенденциозност или предубеденост в изнесените от свидетеля фактически обстоятелства и автоматично да доведе до компрометиране на показанията му.От съда се изисква единствено при осъществяване на дейността си по анализ на доказателствата да прецени същите с изискуемата критичност и през призмата на съвкупния доказателствен материал. Коментираните показания на пострадалия са подложени на детайлна съпоставка с тези на св.Н., като се установява пълната им корелация. Показанията и на двамата свидетели се приемат за безпристрастен източник на информация, а след като и кореспондира с останалите доказателствени находки, съдът не намира основание да не им се довери.Свидетелите Н. и Е. дават подробно фактическо описание на реализираните събития с посочване на конкретни данни за място, време и конкретно осъществена деятелност както от обвиненото лице, така и 4 от тях самите.В контекста на последното съдът отбелязва еднопосочния им разказ и относно неудобни за св.Е. обстоятелства, каквито са отправените от същия непристойни реплики към полицейските служители.Тази добросъвестност на свидетелите не може да бъде пренебрегната, като изрично се подчертава, че изложените от тях факти се базират на личните им и непосредствени възприятия, поради което показанията им се оценяват за пряк доказателствен източник, поради което и съдът ги кредитира.

С още по-голяма степен на категоричност съдът се отнася към кометираните по-горе показания и след запознаване с експертното заключение по изготвената Видео и аудио-техническа експертиза. Същата доставя на съда напълно безпристрастна и неопровержима информация касателно реализираните събития и протеклия разговор между присъстващите.Заключението е извършено от вещо лице с необходимите знания и опит, като не възниква съмнение относно неговата обоснованост.

Съдът обаче не би могъл напълно да се съгласи с анализа на първия съд касателно наличието на основание за пълна кредитируемост на показанията на св.Л..Действително се забелязва известна корелация между заявеното от този свидетел и разказа на свидетелите Е. и Н., но това е така единствено що се касае до обстоятелствата, че е реализирана проверка на последните и че в хода на същата св.Е. е отправил непристойна реплика към проверяващите го, както и че в отговора на последното обвиняемият е проявил физическа агресия спрямо Е.. В тези части показанията на св.Л. кореспондират с останалите доказателствени източници – писмени и гласни, поради което и се ползват от съда при изграждане на фактически изводи.Липсва потвърждение на разказа на св.Л. досежно заявеното, че обвиняемият е нанесъл един удар на Е. и че самият св.Л., обръщайки се непосредствено след това в друга посока, не е чувал звуци, приличащи на удар или на реакция от страна на пострадалия.В тази част на анализираните показания се наблюдават сериозни противоречия както с показанията на останалите двама свидетели, така и с изготвената и кредитирана от инстанциите по същество аудио и видеотехническа експертиза.От една страна свидетелите Н. и Е. твърдят, че са били нанесени поне 4-5 удара на пострадалото лице, а от друга при запознаване с ВТЕ се установява, че на обследвания видео запис ясно се възпроизвежда фактът на нанесени два удара от полицейски служител и едва след това местоположението на заснемащото устройство се променя и видимостта се нарушава, като по този начин файлът губи картина, но не и звук. Именно в тази част на обследвания видео файл се чуват и звуци, които според в.л. П., наподобяват звуци от удари, както и стон от едно от проверяваните лица.Не се 5 потвърждава и заявеното от св.Л., че не е държал документите за самоличност на проверяваните лица, доколкото обратното се съдържа във възприетите за правдиви показания на свидетелите Н. и Е..Предвид, че в посочените части показанията на св. Л. противоречат както на показанията на останалите свидетели, така и на приложеното експертно заключение, СГС приема, че следва да ги изключи от приетата за достоверна доказателствена съвкупност.