Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 161 от 17.05.2022, Районен съд - Хасково

Съд
Районен съд - Хасково
Дело
Административно наказателно дело 187/2022
Вид
Решение № 161
Подписан
17.05.2022
В сила
06.06.2022
Състав
Гроздан Бончев Грозев

Цитирани разпоредби

  • чл. 42, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 209а, ал. 1 · Закон за здравето
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за здравето

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. гр. Хасково, 17.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Гроздан Б. Грозев при участието на секретаря Павлина Ст. Николова като разгледа докладваното от Гроздан Б. Грозев Административно наказателно дело № 20225640200187 по описа за 2022 година за да се произнесе съдът прие следното:

Обжалвано е Наказателно постановление № 1970-293 от 22.01.2021г., на Директор на ОД МВР-Хасково, с което на Н. В. П. с ЕГН: ********** от гр.Хасково е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 лв. на осн.чл. 209а, ал. 1 от ЗЗдр.

В жалбата, подадена от Н. В. П., се изнасят твърдения, че издаденото наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения. Не било ясно дали нарушението е извършено в търговски обект или на открито. Във връзка с горното се иска отмяна на атакуваното НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и и с адв.Г.П., последната поддържа жалбата на изнесените в нея основания. Излага и допълнителни основания за отмяна на НП. претендира и разноски по делото.

Административнонаказващият орган ОД на МВР - Хасково в съдебно заседание не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: На 11.01.2021г. свидетелят Б. С. Д. и св.П. А. П. служители в РУ МВР-Хасково били на работа и около 00.55 при обход на района в който били, извършил проверка в магазин „******“ в гр.**********. Там установил жалбоподателя Н.

В. П., който бил в магазина без поставена защитна маска на лицето или друго средство за защита. За така констатираното нарушение св.Д. съставил АУАН на жалбоподателя. Като нарушение в АУАН е описано, че на 10.01.2021г. около 00:55 часа, жалбоподателят в гр.Хасково в денонощен магазин „******" на ул.********** , не е поставило защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, или друго средство покриващо носа и 1 устата в търговски обект на закрито, като не е изпълнило задълженията си по т.7 от Заповед РД-01-675 от 25.11.2020г. на Министъра на здравеопазването издадена във връзка с чл.63 ал.1 от Закона на здравето.Акта бил предявен, но жалбоподателя отказал да го подпише и да получи екземпляр от акта, което било удостоверено с подписа на В. И. Д. служител в РУ МВР-Хасково, който бил извикан за да удостовери този отказ на жалбоподателя. Нарушение е квалифицирано по чл. 209а ал.1 от Закона за здравето.

На база акта е издадено и атакуваното НП като е приета същата фактическа обстановка и правна квалификация.

Тази фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията на свидетелите Б. С. Д. , св.П. А. П. и св. В. И. Д., кредитирани изцяло като достоверни, логични и кореспондиращи помежду си и с писмените доказателства по делото. При анализа на гласните доказателства съдът възприе изцяло показанията на свидетелите по акта, които са очевидци, извършили проверката и установили жалбоподателя на закрито обществено място, без поставена защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество.

На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ и Заповед № РД-01-675/25.11.2020г. за въвеждане на противоепидемични мерки на територията на Република България - правила за хигиена и дезинфекция, мерки при работа с клиенти, носене на маски и др. на министъра на здравеопазването.

Посочената разпоредба чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, в редакцията към датата на деянието предвижда, че който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1 000 лв., а при повторно нарушение от 1 000 до 2 000 лв.

Видно от чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, действащ също към процесната дата, там е предвидено при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването да въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион.

С издадена на основание чл. 63 от ЗЗдравето Заповед № РД-01-675/25.11.2020г. за въвеждане на противоепидемични мерки на територията на Република България - правила за хигиена и дезинфекция, мерки при работа с клиенти, носене на маски и др. на министъра на здравеопазването са били въведени противоепидемични мерки на територията на Р.

България считано от 27.11.2020 г. до 31.01.2021 г.

В т.7 от заповедта е записано, че - 7. Всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве, 2 административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал, шлем и др.), които се използват съгласно препоръките в приложение № 3.

В т.8. Всички лица, когато се намират на открити обществени места, на които има струпване на хора и невъзможност за спазване на физическа дистанция от 1,5 м., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал, шлем и др.), които се използват съгласно препоръките в приложение № 3.

Освен това в т.10 е дадено определението за „обществени“ са местата – По смисъла на т. 7 и 8 „обществени“ са местата, които са достъпни за гражданите и/или са предназначени за обществено ползване.

Според съда при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения които водят до отмяната на НП.

На първо место следва да се посочи, че съвсем точно е описано мястото на нарушението и времето, като е конкретизирано, че става въпрос за търговски обект – магазин и нарушението е извършено на закрито. Тоест според съда описанието на нарушението е достатъчно пълно за да се разбере в какво точно се обвинява жалбоподателя.

Според въведените в АУАН и НП фактически твърдения обаче, жалбоподателят е санкциониран за нарушение на т.7 от Заповед РД-01-675 от 25.11.2020г. на Министъра на здравеопазването, издадена във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето. Тоест, отговорността на жалбоподателя, според твърденията е ангажирана за неизпълнение или нарушаване на въведени противоепидемични мерки със заповед на министъра на здравеопазването по чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, която правна норма касае обаче основанието за обявяване на противоепидемична обстановка в страната, а не отделни мерки в тази връзка. Освен това, наред с това, че не е налице в какво точно фактически се изразява действието на лицето, за да се приеме, че е налице въобще описано някакво съставомерно поведение, то липсва надлежна негова правна квалификация, съобразно изискванията на фактическия състав на посочената правна норма от специалния закон – Закона за здравето, което е нарушение по чл. 42, т. 5 от ЗАНН, респ. по чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Изискването по този текст от закона се отнася до задължението на контролните органи и конкретно на актосъставителя за посочване на законните разпоредби, но не какви да е норми на закона, а нарушените. В този смисъл, правилната правна квалификация на деянието е единствено и само възможна и следва да е релативна на словесното описание на деянието. Нещо, което в случая не е изпълнено с посочване като нарушени противоепидемични мерки чл. 63, ал. 1 от ЗЗдр., каквито цитираната норма не предвижда, а съвсем отделно заповедта на министъра на здравеопазването е цитирана непълно и неясно.

Разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, под която е подведено и 3 квалифицирано деянието в АУАН действително съдържа в диспозицията си състав на нарушение, но същата е бланкетна и следва при даване на релевантната правна квалификация да бъде направено необходимото препращане или привръзка с друга разпоредба (от нормативен или подзаконов нормативен акт), съдържаща описание на мерките. В случая наказващият орган е посочил, че нарушението е по т.7 от Заповед РД-01675 от 25.11.2020г. на Министъра на здравеопазването , но нито в АУАН, нито в НП се сочи чл. 63, ал. 4 ЗЗ, според който при обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1 министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област, а се цитира единствено чл. 63, ал. 1 ЗЗдр, който текст, както вече бе посочено, предвижда кога се обявява извънредна епидемична обстановка и сам по себе си няма как да представлява нарушена норма. Именно като такава нарушена норма е посочена обаче в обжалваното НП. Необходимо е както вече бе посочено и по-горе, между словесното описание на нарушението и неговата правна квалификация, неизпълнението на което води до отмяната на НП, поради съществено процесуално нарушение.

За пълнота следва да се посочи, че АУАН и НП са саставени и съответно издадени от компетентни органи съобразно представената Заповед №2723з-940/25.03.2020г. на директора на ОДМВР-Хасково, а компетентността на наказващият орган произтича от закона.

Съдът намира, за ирелевантни твърденията на процесуалният представител на жалбоподателя, че има разминаване в номерата на АУАН на база на който е издадено атакуваното НП. следва да се отбележи, че единият номер е бланков такъв, а именно в случая № 793941 и акта е издаден на 10.01.2021г. когато е констатирано и нарушението, а другият номер № 1970-293/11.01.2021г. е номерът под който АУАН е заведен в регистрите на ОДМВР-Хасково. Затова и съдът намира, че това не е процесуално нарушение, а начин на администриране на АУАН.

По същество съдът намира, че по делото се доказа, че жалбоподателят е бил заварен без маска в магазина, описан в НП. Видно от разпита на свидетелите Б. С. Д. , св.П. А. П. и св. В. И. Д., които съдът кредитира като еднопосочни и непротиворечиви. Тоест съдът намира, че жалбоподателят е бил в търговският обект без поставена предпазна маска, но с оглед вече изнесеното по-горе НП следва да се отмени като незаконосъобразно.

Иначе с оглед приложената санкционна норма на чл.209а, ал.1 от ЗЗдр. , правилно е определено наказанието и размера на същото.

Съгласно новосъздадената ал. 3 на чл. 63 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Цитираната норма е процесуална, има действие занапред и се прилага от момента на влизането в сила. Така допълненият текст на чл. 63 от ЗАНН, видно от датата на обнародване - 29.11.2019г., към момента е в сила поради което на жалбоподателя, се следва адвокатско възнаграждение.

Видно от представените по делото доказателства това възнаграждение е заплатено от жалбоподателя в размер на общо 300 лева.

4

По делото н е е постъпило възражение за прекомерност на адвокатския хонорар от ОДМВР-Хасково.

Водим от горното съдът отмени. намира, че наказателното постановление следва да се

Мотивиран така съдът ,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1970-293 от 22.01.2021г., на Директор на ОД МВР-Хасково.

ОСЪЖДА ОДМВР – Хасково да заплати на Н. В. П. с ЕГН: ********** от гр.Х., ж.к. **************, сумата в размер на 300 лв. - адвокатско възнаграждение за защита пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Хасково, в 14-дневен срок от съобщаването на страните.

Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!