Акт от 14.01.2019, Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.Плевен, 14. 01. 2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенският районен съд, тринадесети граждански състав в публично заседание на четвърти януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА

ЗАМФИРОВА при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията ЗАМФИРОВА гр.д. № 5987 по описа за 2018 г. за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл. 422 от ГПК.

Делото е олразувано по искова молба от

Т. П. ЕАД, *** , представляван от ***, пълномощник юрк. В.В., против Е.Т.Т., с

ЕГН **********,***, с правно основание чл. 415 и цена на иска 935, 65 лв.

В исковата молба ищецът твърди, че дружеството е депозирало заявление за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, против длъжника. С определение, постановено по ч. гр. дело № 5014 / 2018 г. по описа на ПРС е уважено искането на ищеца и е издадена заповед за изпълнение против длъжника. В срока по чл. 414 от ГПК, същият е депозирал възражение против заповедта за изпълнение, с оглед на което, съдът е указал, че дружеството може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.

В законоустановения срок по чл.415, ал. 1 от ГПК, е предявявен иск за установяване на съществуването на вземането за консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ против Е.Т.Т., за топлоснабден имот - апартамент, находящ в гр.

ПЛЕВЕН, с аб. № ***.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от

ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от Топлофикация - Плевен ЕАД на потребители за битови нужди в гр. Плевен, които се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.

С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. -„Заплащане на ТЕ" е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най - късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Ответникът, видно от приложеното в ч. гр. дело № 5014 / 2018 г. извлечение от сметка за абонатен

№ 3773 е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през посочения период от и не е погасил задължението си.

Съдът е сезиран с искане да постанови съдебно решение, с което да признае за установено по отношение на Е.Т.Т., с ЕГН **********,***, че дължи на Топлофикация

– Плевен ЕАД сума за консумирана топлинна енергия в общ размер на главница

- 834, 84 лв. - главница за периода - 01. 06. 2015 г. – 31. 05. 2018 г . и 100, 81 лв. за периода 04. 08. 2015 г. – 04. 07. 2018 г, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 5014 / 2018 г. по описа на ПлРС до окончателното изплащане на сумите. Претендират се и направените деловодни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответната страна. ИЩЕЦЪТ, Т.П. ЕАД, редовно призовани, представляват се от юрк. В., с пълномощно по делото.

ОТВЕТНИКЪТ Е. Т. Т., редовно призован, не се явява и не се представлява.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ П.Х.В., се явява.

Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба, не се представлява в с.з. и не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като взе предвид, че на ответника са били указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в с.з., без да е поискал делото да се гледа в негово отсъствие, както и че предявеният иск е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да бъде постановено неприсъствено решение.

Твърдението, че претендираната сума от 935,65 лв. не е изплатена от ответника, също е вероятно основателно, както с оглед липсата на представени доказателства от ответника за заплащане или друг вид погасяване на задълженията, така и поради това, че доказателствената тежест за това обстоятелство е върху ответника, който не е предприел никакви процесуални действия за опровергаване на това твърдение. Горното обуславя извода, че искът, на основание чл. 239 от ГПК, следва да бъде уважени изцяло.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и разноските по делото, съобразно представения списък от ищеца.

Водим от горното, съдът

Р Е

Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 415, ал. 1, вр.

422 от ГПК, по отношение на Е.Т.Т., с ЕГН **********,***, че дължи на Т. П. ЕАД, *** , представляван от ***, пълномощник юрк. В.В., сума за консумирана топлинна енергия в общ размер на главница - 834, 84 лв. - главница за периода - 01. 06.

2015 г. – 31. 05. 2018 г . и 100, 81 лв. за периода 04. 08. 2015 г. – 04. 07. 2018 г, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 5014 / 2018 г. по описа на ПлРС до окончателното изплащане на сумите. както и направените деловодни разноски в размер на 190,54 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, за което е издадена Заповед за изпълнение № 3088 / 11. 07.

2018 г. по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №

5014 / 2018 / г.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78 от ГПК, Е.Т.Т., с ЕГН **********,***, да заплати на Т.

П. ЕАД, *** , представляван от ***, пълномощник юрк. В.В., разноските по делото, в размер на 50 лв. за държавна такса и 150 лв. за възнаграждение на вещо лице.

Решението не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: