Решение № 158 от 10.06.2024, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. гр. Добрич, 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Великова при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Анна Великова Гражданско дело № 20233200100231 по описа за 2023 година и, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по повод искова молба с вх.№ 2346 от 10.04.2023г., подадена от С. И. И. ЕГН ********** от гр. Г. Т., ***, чрез упълномощен адвокат Н. В., съдебен адрес гр. Добрич, ***, с която против Министерство на земеделието и храните, гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 55, е предявен осъдителен иск за сумата от 105 000 лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания и психически стрес, претърпени от ищеца от загубата на негов близък М. Е. Е., следствие настъпило ПТП на ***г. (неправилно посочена в исковата молба като 13.04.2019г.) около 01:00 часа на главен път ІІ-29, посока гр. Добрич, на около километър и половина преди с. Стожер, общ. Добричка, причинено от внезапна поява на диво животно /кошута/, преминало от ляво на дясно през платното за движение, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

Искът е обоснован със следните обстоятелства: на 13.04.2018г., около 19:00 часа, М. Е. Е. пътувал заедно със С. П. М. от гр. Г. Т. до гр. Варна, като управлявал лек автомобил „БМВ“ с рег. № Т 273 AYW. Около 01:00 часа (т.е. на ***г., бел. на докладчика) тръгнали обратно от гр. Варна през гр. Добрич за гр. Г. Т. по главен път ІІ-29. На около километър и половина преди с.

Стожер от ляво на дясно през платното за движение преминала кошута.

Водачът не могъл да избегне удара с кошутата или да спре поради внезапната поява на животното на пътя и последвал удар между автомобила и животното.

В следствие на удара колата се завъртяла и се ударила в дърво. В резултата на настъпилото ПТП М. Е. починал. За настъпилото ПТП било образувано ДП № 115/2018г. на Второ РУ на МВР - Добрич, което било прекратено. В резултат 1 на настъпилата смърт на М. Е. Е., следствие на ПТП, причинено от внезапната поява на диво животно, ищецът претърпял неимуществени вреди (болки, страдания и психически стрес). Ищецът приемал починалия като свой син, въпреки липсата на биологична връзка между двамата – приел го като свое дете и го отгледал, след като заживял с майка му Я. Ц. Д.а, когато той бил на 11 години, а двамата – изоставени от родния му баща. Отношенията им започнали трудно, но с течение на времето те станали точно като между баща и син, взаимно си помагали и се подкрепяли. Ищецът купил на М. Е. първото колело, помогнал му да изкара шофьорска книжка, купил му първата кола, после и втората, помогнал му да се справи с проблемите си в училище, издържал го; подкрепил го в избора му да учи във *** във Варна, инженерна специалност и го придружавал на приемните изпити. Докато учел, се прибирал при ищеца и майка си събота и неделя. След 2 години ищецът отново го подкрепил в решението му да изостави започнатото образование и да поеме към друго, като заявил, че ще заплаща необходимите такси и издръжка. Предстояло да избере къде да продължи обучението си. Ищецът приемал М. за свой син, а той го приемал за свой баща (с рождения си баща не искал да контактува). Много от познатите на ищеца дори не знаели, че не са баща и син. Когато говорел за него, казвал, че става дума за сина му.

Ищецът също така разчитал на М. и за в бъдеще, надявал се да се изучи, да започне работа, да се ожени, да има деца, а в по-късни години, той да се грижи за майка си и за него, така както ищецът се грижил за него. Преди М. да почине, имали намерение с майка му да сключат брак и той бил съгласен, и се радвал за тях. Загубата на М. се отразила на ищеца изключително тежко изпаднал в депресия, защото вече нямало на кого друг да разчита; дълго време не искал да вижда никого, да се среща с хора. Внезапно настъпилата смърт на сина му била за ищеца голям шок; все още не бил преодолял болката от загубата на сина си; имал дете, за което да се грижи и то един ден да се грижи за него, а вече го нямало; изпитвал празнота, която щяла да остане за цял живот. Претендира обезщетение в размер на 105 000 лева, което счита, че е дължимо от ответното министерство по силата на чл. 2 и чл. 4, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча, тъй като причината за настъпването на ПТП е внезапната поява на диво животно – кошута, а по силата на чл. 2 от ЗЛОД дивечът в Република България е частна държавна собственост, съответно съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЛОД организацията на ловната площ, управлението на ловното стопанство и контролът по стопанисването на дивеча се осъществяват от министъра на земеделието и храните.

В отговора на исковата ответни кът оспорва иска. Отрича отговорността си за претърпените от ищцеца вреди, тъй като въпреки прогласената държавна собственост върху дивеча, поради дивото състояние на животните, Държавата като собственик не е във възможност да ги надзирава и контролира. Отрича и материалната легитимация на ищеца, който не е биологичен баща на починалия, поради липсата на създадена постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която ищецът 2 да търпи продължителни морални болки и страдания от смъртта на М. Е., като оспорва изложените в исковата молба обстоятелства да обосновават такава. Изтъква, че починалият не наричал ищеца „татко“, купуването на материално оценими подаръци не било достатъчно за съществуване на връзка баща-син, нямало доказателства за съвместно живеене в едно домакинство, ищецът и майката не били сключили граждански брак към момента на събитието, а значително по-късно. Според изложението в исковата молба, ищецът по-скоро загубил човек, който е бил бъдеща гаранция, че ще го гледа на старини, а не човек, когото е приел като истински свой син и скърби за него. Оспорва твърдението, че ПТП е настъпило поради появата на диво животно (кошута). Счита, че ПТП и настъпилата смърт на водача на автомобила са следствие изключително и само на виновното поведение на водача, което се изразява в управление на автомобила със скорост 163,22 км/ч - със 73,22 км/ч над разрешената за участъка, при наличие на сигнализация предупредителен знак за опасност от група А №22, без поставен предпазен колан. Произшествието възникнало през тъмната частна денонощието, при което водачът следвало да прояви по-голяма отговорност. Високата скорост обуславяла факта, че не е могъл да намали или да спре, когато е възникнала опасност за движението по смисъла на чл. 20 от ЗДвП, а липсата на предпазен колан довела до изпадането му от МПС след навлизането му в гората и последвалия удар между автомобила и дърветата. Без наличието на приноса на пострадалия, според ответника, не би се стигнало до увреждането като неблагоприятен резултат. Оспорва иска и по размер.

Въз основа събраните по делото доказателства и доводите на страните съдът намира за установено следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 50 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на М. Е.ов Е., настъпила на 14.04.2018г. в резултат ПТП, предизвикано от диво животно кошута, преминала през платното за движение. Отговорността на ответника Министерство на земеделието и храните е в качеството му на правен субект, н а когото е възложено да упражнява правата на Държавата като собственик (управлението и стопанисването на дивеча).

Не са спорни по делото: настъпилото около 01:00 часа на ***г., около километър и половина преди с. Стожер, общ. Добрич, на главен път II-29, пътно транспортно произшествие с управлявания от М. Е. Е. лек автомобил „БМВ“ с рег. № Т 273 AYW, който се движел в посока гр. Добрич; преминаване от ляво на дясно през платното за движение от кошута (диво животно); настъпилата смърт на М. Е. Е..

Установява се и от документите, приложени по ДП №115/2018г. по описа н а Второ РУ на МВР - Добрич, че образуваното за настъпилото ПТП досъдебно производство за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК, е прекратено при условията на чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК настъпилата смърт на водача, чието виновно поведение по смисъла на чл. 20, 3 ал. 2 от ЗДвП – управлението на автомобил със скорост около 163,22 км/ч и при възникнало непреодолимо препятствие (внезапно изскочила кошута на пътното платно) не е могъл да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението, е прието за причина за възникналото ПТП.

По настоящото дело са допуснати съдебни авто-техническа, медицинска и комплексна медицинска и авто-техническа експертиза. Вещото лице инж. Е.

Ж. по авто-техническата експертиза дава заключение относно механизма на пътно транспортното произшествие, причината за настъпването му, скоростта на движение на автомобила, конкретните пътни условия. Според заключението, ПТП е настъпило около 01:20 часа на ***г. по път II-29, в посока гр. Варна - гр. Добрич, на около километър и половина преди началото на с. Стожер, при движение на управлявания от М. Е. автомобил марка „БМВ 328i“ с рег. № Т 273 AYW (който бил технически изправен) със скорост около 163,22 км/ч, по прав участък от пътя, при асфалтова суха, хоризонтална, запазена, в добро състояние пътна настилка, през тъмната част на денонощието, при ясно време и добра метеорологична видимост. От ляво на дясно спрямо движението на автомобила през платното за движение е преминала кошута. Вследствие на взаимното пресичане на траекториите на движение на автомобила и на кошутата е настъпил удар между предната част на лекия автомобил и кошутата, като тя при подскоците си е паднала върху предния капак на автомобила и веднага след това е последвал удар в дясната част на предното панорамно стъкло и предната дясна колонка (горната предна дясна част на купето), т.е. в областта на купето в мястото на водача (автомобилът е с дясно разположение на управлението). В резултат на този удар водачът е загубил контрол над управлението на автомобила.

Автомобилът се е отклонил в дясно и е преминал върху десният банкет. На разстояние от 83,50 м. след като е напуснал платното за движение, автомобилът е навлязъл в гора, намираща се в дясно от платното за движение.

След като е изминал около 27 м. в гората е настъпил удар между предната дясна част на автомобила и дърво. След този удар автомобилът е започнал да се завърта и отклонява в ляво, при което е последвал страничен удар във второ дърво, вече в задната лява част на купето, в областта на задното ляво колело. Последвало е предвижване на автомобила напред и в дясно и удар в трето дърво, този път в предната лява част на автомобила, след което той се е установил в покой. При удара в първото дърво тялото на водача е напуснало купето на автомобила, като след установяването му в покой то се е намирало непосредствено пред предната лява част на спрелия след произшествието автомобил (по данни от протокола за оглед на местопроизшествие към ДП № 115/2018г.). Причината за настъпване на удара между лекия автомобил и кошутата от техническа гледна точка според вещото лице е взаимното пресичане на траекториите на движение на лекия автомобил и дивото животно, а причината за настъпване на ударите на автомобила в трите дървета в гората в дясно от платното за движение е загубата на контрол върху 4 управлението на автомобила от страна на водача му в резултат на удара с дивото животно. Налице е, според експерта, причинно-следствена връзка между появата на диво животно върху лентата за движение по посока гр.

Добрич и удара й с лекия автомобил. Към момента на ПТП преди мястото на удара не е имало поставен пътен знак № А22 „Възможна е поява на диви животни“, какъвто понастоящем има. Вещото лице е установило, че в участъка на настъпване на произшествието допустимата максимална скорост е била 90 км/ч, че скоростта на движение на автомобила от около 163,22 км/ч е била съобразена с техническите характеристики на автомобила.

Според вещото лице д-р Д. Д., изготвило допуснатата по делото медицинска експертиза, причината за настъпилата смърт на водача е несъвместима с живота черепно-мозъчна травма – разкъсване на главния мозък в резултат на силен удар с или върху твърд, тъп предмет в челнотеменната област на главата и отговаря да е настъпила по механизма на травма в купето на автомобила, в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. В съдебно заседание вещото лице потвърждава отговора си, че смъртта на водача е настъпила в следствие от удара на животното с автомобила, в купето на автомобила, а не от травмите, получени в последствие (подробно описани).