Решение № 4409 от 08.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4409 гр. С., 08.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20251110128815 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Т.С. ЕАД срещу Ц. К. К., с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с искане за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 1020,91 лв. - главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 03.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 173,32 лв.

- мораторна лихва за период от 15.08.2021 г. до 26.09.2023 г., сумата от 27,03 лв. - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 03.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 6,33 лв. - мораторна лихва за период от 16.10.2020 г. до 26.09.2023 г. върху главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия, всички претендирани за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., ж. к. „Д.“, бл. 38, вх. А, ет. 1, ап. 1, с абонатен № 219919, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 54474/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 48 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответника в качеството му на собственик на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до имота на ответника топлинна енергия, като съответно той не е заплатил дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща 1 дължимата цена в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят вземанията, а като не е сторил това, ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи и обезщетение за забава върху главницата в посочения по-горе размер. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „Н.” АД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът, чрез назначения си особен представител, оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва, че между страните има сключен договор за доставка на топлинна енергия, като оспорва да е ползвал топлинна енергия на претендираната стойност като количество и качество. Възразява за погасяване на сумите по давност. Моли за отхвърляне на исковете.

Третото лице – помагач „Н.“ АД с молба от 21.01.2026 г. изразява становище за законосъобразно извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.

415, ал. 4 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Исковете са предявени в размерите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответника въз основа на твърдяното право на собственост върху имота, че е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на ответника в забава.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже възраженията си, евентуално че е погасил претендираните вземания.

2

По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи спиране и/или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.

По обстоятелството дали ответникът има качеството на клиент на топлинна енергия, доставяна до процесния имот за процесния период, съдът приема следното:

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.

42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.

Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.

Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства, например с откриване на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).

В мотивите на тълкувателното решение е прието, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на 3 ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен (при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора), така и презюмиран (сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване), като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен или презюмиран), преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, от значение е обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия (изричен или презюмиран).

Въз основа на представените и приети по делото доказателства съдът приема, че ответникът е имал през процесния период качеството на битов клиент на топлинна енергия, доставяна до имота, което обстоятелство не е и оспорено с отговора на исковата молба. За доказване на това обстоятелство по делото са приети Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 7, том Х, дело № 1758/06.02.1997 г., с който С.А.Г. е продал на Ц. К. К. процесния апартамент № 1, находящ се в гр. С., ж. к. „Д.“, бл. 38, вх. А, ет. 1, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 61,02 кв. м., заедно с избено помещение № 1, с площ от 4,31 кв. м. и с 1,571 % идеални части от общите части на вход А и вход Б и от правото на строеж върху държавна земя; молба – декларация от 10.02.1997 г. от ответника Ц. К. К. до „Т.С. ЕАД за откриване на партида на негово име за процесния апартамент, като е посочено, че семейството му се състои от един член; Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 156, том 3, рег. № 5545, дело № 534/19.08.2008 г., с който в полза на „Р. (България)“ ЕАД е учредена от ответника като ипотекарен длъжник договорна ипотека върху процесния имот. От посочените документи се установява, че ответникът е придобил собствеността върху процесния имот чрез покупкопродажба. С оглед разясненията, дадени по - горе, съдът приема, че именно ответникът в качеството си на собственик на имота (и на лице, което е сключило изричен договор с ищеца по силата на подадената молба – декларация от 10.02.1997 г.), е клиент на топлинна енергия за битови нужди по аргумент на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и има задължение да заплаща стойността на доставената от ищеца топлинна енергия в имота за исковия период, при липса на данни правото на собственост да е било прехвърлено, да е било учредено вещно право на ползване на имота на друго лице, или да е бил сключен изричен писмен договор с „Т.С. ЕАД с трето за спора лице за продажба на топлинна енергия за исковите 4 имот и период.