Решение № 698 от 16.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 698 гр. Пловдив, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20245330202389 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-0444-000756/ 10.04.2024г., издадено от НАЧАЛНИК РУ в ОДМВР ПЛОВДИВ, РУ 05 ПЛОВДИВ, с което на В. П. К. е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл.140 ал. 1 от ЗДвП.

С жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни възражения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна и присъждане на разноски.

Въззиваемата страна взема със съпроводителното писмо становище за неоснователност на жалбата. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

1

В НП е приета за установена следната фактическа обстановка: На 19.08.2023 г. в 16:18 часа, в град Пловдив, на бул. „Освобождение“ до бл. 52 жалбоподателят управлява лек автомобил **** с peг. № ****, собственост на ****, като извършва следното нарушение: водачът управлява горепосоченото МПС след като е с прекратена регистрация по чл. 143.ал,15 от ЗДВП.

Посочената фактическа обстановка не е спорна между страните, а и се установява по безпротиворечив начин от писмените материали от приложените по делото административна и прокурорска преписка.

Относно възможността в процеса по ЗАНН, ако НП се издава на основание чл. 36, ал.2 ЗАНН, да се използват всички писмени материали по прокурорската преписка въз основа, на която е издаден отказа да се образува ДП, е трайната практика на административен съд- Решение №1796/19.10.2022г. на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХVI касационен състав, КАНД № 1462 по описа на съда за 2022 г., Решение № 1766/ 18 октомври 2022 година на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, к. а. н. дело № 1769 по описа за 2022 год., Решение № 1913/28.10.2022г. на Административен съд Пловдив, ХХVІ състав КАНД № 1838, по описа на съда за 2022 год.

ПО ОСНОВАНИЯТА ЗА ОТМЯНА НА НП.

Според чл. 140, ал.1 ЗДвП: „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.“

Надлежния ред за регистрация на МПС е уреден в Наредба I-45 от 24.03.2000г.за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрация на моторни превозни средства и ремаркета теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства., която за разлика от многобройни други случаи изрично е посочена в НП.

Съгласно чл. 14 от Наредбата: „ Промяна в регистрацията се извършва при изменение на данните за превозното средство и собственика, 2 посочени в свидетелството за регистрация, смяна на регистрационния номер, продължаване срока на валидност при временна регистрация, регистриране на ПС като "историческо".

По аргумент от чл. 18 от Наредбата срокът за заявяване на промяната, след който следва административна санкция е двумесечен.

В случая приложимата хипотеза е именно смяна на собствеността на процесното МПС, като новият собственик е следвало в двумесечен срок да извърши тази промяна в регистрацията на МПС, която да намери отражение в СРМПС.

От писмените материали по делото се установява, че изцяло законосъобразно е счетено от наказващия орган, че процесното МПС попада в приложното поле на чл. 143, ал.15 ЗДвП.

Съгласно цитираната норма: „Служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.“

Според нарочната законова уредба, прекратяването на регистрацията по чл. 143, ал.15

ЗДвП настъпва автоматично, с реализиране на елементите от фактическия състав (промяна в собствеността на МПС и изтичане на двумесечен срок без новия собственик да е заявил това обстоятелство за регистрация), без да е необходимо:

-нарочно волеизявление на контролен орган

-или изпращане на уведомление на собственика, за разлика от хипотезата на чл. 143, ал.10 ЗДвП.

Автомобилът с прекратена регистрация, всъщност представлява такъв, който към момента на управлението не е регистриран по надлежния ред, поради което правилно, с оглед установените факти, деецът е наказан за нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП.

Видно от справката за регистрация процесният автомобил е със служебно прекратена регистрация считано от 03.08.2023г., датата на която това обстоятелство е вписано в информационната система на КАТ, управлението е извършено на 19.08.2023г., тоест деянието е съставомерно от 3 обективна страна.

Съгласно чл. 6 ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Според чл. 7 ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.

Непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи Видно от чл. 11, ал.3 НК, към която препраща чл. 11 ЗАНН деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати.

Съгласно трайната съдебна практика небрежността като форма на вина се характеризира с липса на представи в съзнанието на дееца за обществената опасност на деянието и за вредоносния резултат, при което той е бил задължен и във възможност да предвиди тези последици Задължението за предвиждане на противоправния резултат се установява при съобразяване на изискванията, отразени в различни правила за внимателност, грижливост, обмисленост, изработени от практиката, науката и техниката, част от които формулирани в нормативни актове, а друга част възприети в прилагани добри практики.

За да се направи преценка дали деецът е могъл да предвиди настъпването на общественоопасния резултат следва във всеки отделен случай да се изследват конкретните фактори от средата. В някои случаи тези фактори могат да обуславят наличие на обективна възможност за дееца да формира правилни представи за действителността и тогава би била налице небрежност. Възможно е обаче тези фактори да създават у дееца едно добросъвестно убеждение, че не е налице противоправен резултат и тогава вината е изключена.

Така изрично Решение № 246 от 25.06.2015 г. по н. д. № 244 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 659 по н.д. № 502/93 г., I н.о на Върховен съд.

4

От граматическото тълкуване на сочената като нарушена в НП норма – чл. 140 ЗДвП е видно, че за да е виновно деянието следва:

- деецът да е съзнавал, че управляваното от него МПС не е регистрирано по надлежния ред, а в конкретния случай, че регистрацията му е била служебно прекратена, като в този случай би бил налице умисъл;

- или макар и да не е знаел, да е могъл и да е бил длъжен да формира познание за служебно прекратената регистрация на МПС, в който случай нарушението би било извършено непредпазливо.

Не се спори между страните, а и по делото не са представени доказателства деецът реално да е бил уведомен за извършеното прекратяване на регистрацията, поради което умисъл не е налице.

Остава въпросът дали той е действал по непредпазливост, тоест дали е могъл и е бил длъжен да предвиди това обстоятелство.

В процесния случай от материалите по прокурорската преписка се установяват обстоятелства, които изключват и непредпазливата форма на вина.

Доказва се, че с договор за покупко-продажба от ****. с нотариална заверка на подписите на страните жалбоподателят е закупил МПС „****, с рег.№ ****. След 4 дни доброволно отишъл да го пререгистрира в КАТ Враца, като представил всички документи, включително и договора за покупко-продажба. Бил уведомен от органите на полицията, че автомобила се издирва от италианските власти. С Протокол за доброволно предаване предал процесното МПС на полицията.

На 14.12.2017г. със Заповед на началника на РУ Враца автомобилът му бил върнат. От полицията уведомили жалбоподателя, че за да бъде пререгистриран на негово име, трябва да изтече 10 годишен давностен срок или да бъде свален от издирване. Уверили го, че няма проблем да продължи да управлява МПС без да е пререгистрирано.

Жалбоподателят продължил да управлява МПС безпрепятствено в продължение на 6 години , като едва през 2023г. регистрацията му била служебно прекратена.

От гореизложеното е видно, че заради информацията, която получил от РУ-Враца жалбоподателят е бил добросъвестен, като нито е могъл, нито е бил длъжен да предполага, че шест години по-късно регистрацията 5 му ще бъде служебно прекратена.

Поради липса на вина извършеното се явява несъставомерно от субективна страна и НП следва да се отмени.

ПО РАЗНОСКИТЕ.

При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 600 лева адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството, доколкото съгласно т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, договорът за правна защита и съдействие има характер на разписка за изплатената в брой сума.

Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, в която връзка следва да се отбележи, че уговореният размер съдът намира за справедлив и обоснован, доколкото в случая има наложено и кумулативно наказание лишаване от права, което в чувствително по-голяма степен засяга интересите на наказания субект.

Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая въззиваемата страна не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващия орган, а именно ОДМВР-Пловдив.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0444-000756/ 10.04.2024г., издадено от НАЧАЛНИК РУ в ОДМВР ПЛОВДИВ, РУ 05 ПЛОВДИВ , с което на В. П. К. е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл.140 ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР-ПЛОВДИВ да заплати в полза на В. П. К., ЕГН ********** сумата 600 лева, представляваща съдебни разноски пред Районен 6 съд-Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 7