Протокол № 215 от 07.04.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 215 гр. Пазарджик, 07.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова

Членове:

Албена Г. Палова

Иванина Игн. И.а при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева

Сложи за разглеждане докладваното от Иванина Игн. И.а Въззивно гражданско дело № 20255200500123 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:15 часа се явиха:

Жалбоподателят-ответник В., редовно призована, не изпраща законен представител. Не се явява процесуалният представител адв. Д. С.. От същата е постъпило писмено становище от днешна дата, с което моли да бъде даден ход на делото в нейно отсъствие. Изразява становище по съществото на спора.

Моли да й бъдат присъдени разноски в производството. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна пред въззивната инстанция. Към становището е приложен списък с разноски по чл. 80 от ГПК в размер на 840 лв. - адвокатски хонорар и 40 лв. - държавна такса.

Жалбоподателят-ищец Г. Х. Б., редовно призован, не се явява. За него се явява упълномощеният да го представлява пред настоящата инстанция адв. С.

И. С..

Адв. С.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване ход на делото, поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С Решение № 213/11.06.2024г., постановено по гр.д. № 212/2024г. по 1 описа на Районен съд – Велинград е признато за установено, че Община В. със седалище и адрес на управление ***, дължи на адв. Г. Х. Б. - АК Пловдив, ЕГН: ********** с адрес ***** сумата в размер 2000 лв. /две хиляди лева/, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за извършване на процесуално представителство в полза на В. в производството по ч. гр. д. № 858/2015г. по описа на РС-Велинград, определено с Решение № 329/02.08.2023г. на Адвокатски съвет-Пловдив по Протокол № 18/02.08.2023г., ведно със законната лихва за периода от 18.01.2024 г., до изплащане на вземането, за което е издадена Заповед № 29 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.01.2024 г. по ч. гр. д. № 53/2024г. по описа на Районен съд-Велинград, като е отхвърлен искът за разликата над уважения размер от 2000 лв. до пълния претендиран от 10 068.46 лв., за която сума е издадена Заповед № 29 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.01.2024 г. по ч. гр. д. № 53/2024г. по описа на Районен съд-Велинград. С решението е осъдена ответната В. да заплати на ищеца Г. Х. Б. направените разноски в размер на 80 лева за държавна такса в първоинстанционното и в заповедното производство, както и определеното адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева за осъществена от адв. С., от АК- Пловдив, безплатно адвокатска помощ и съдействие в полза на Г. Х. Б. в първоинстанционното и в заповедното производство. С решението е осъден и ищецът Г. Х. Б. да заплати на В. направените в първоинстанционното и в заповедното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, съразмерно отхвърлената част от иска.

В законоустановения срок са постъпили въззивни жалби срещу първоинстанционното решение и от двете страни по делото.

С въззивната жалба, подадена от ищеца – въззивник Г. Х. Б., чрез адв. С.

С. от АК – Пловдив, се обжалва като неправилно и незаконосъобразно първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът за главница, представляваща адвокатско възнаграждение за извършване на процесуално представителство в полза на В. в производството по ч. гр. д. № 858/2015г. по описа на РС-Велинград, определено с Решение № 329/02.08.2023г. на Адвокатски съвет-Пловдив по Протокол № 18/02.08.2023г., за разликата над уважения размер от 2000 лв. до пълния претендиран такъв от 10 068.46 лв., за която сума е издадена Заповед № 29 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.01.2024 г. по ч. гр. д. № 53/2024г. по описа на Районен съд-Велинград. Във въззивната жалба се сочи, че изводите на първоинстанционния съд, че предявеният главен иск се явява доказан по основание и че процесуалните действия в изпълнение на поръчката са реално извършени от ищеца, са правилни. Освен посочените от първата инстанция действия по процесуално представителство, обаче, жалбоподателят изброява и всички останали процесуални действия, предприети от него в производството по ч. гр. д. № 858/2015г. по описа на РС-Велинград, с които счита, че съобразно пълномощно изх. № 9200/389/04.02.2019г., с което К. в качеството му на кмет на В., го е упълномощил, е положил дължимата грижа за правилния и срочен ход на ч. гр. д. № 858/2015г. по описа на РС-Велинград.

Поддържа, че производството по посоченото дело е било прекратено 2 единствено вследствие на оттегляне на подадената частна жалба по ч. гр. д. № 858/2015г. по описа на РС-Велинград лично от кмета на В., направено по силата на сключено между кредитора „Е. Т.“ ЕООД и длъжника В.

Споразумение № 1378/10.12.2019г. На следващо място, намира за неправилни изводите на съда, че било допустимо в настоящото производство да се разглеждат възражения на ответника относно размера на адвокатското възнаграждение, определено по реда на чл. 36, ал. 3 от ЗА от съответния Адвокатски съвет. Намира, че съдът не е компетентен и не може да замести волята на страните по договарянето като определи възнаграждението на адвоката в случаите, когато няма сключен договор между него и страната, а единственият субект, на когото законът е предоставил това правомощие е Адвокатският съвет по силата на чл. 36, ал. 3 от ЗА. Допълва, че също така съдът не е компетентен и да коригира решението на Адвокатския съвет относно приложимите норми от Наредбата, с които се определя адвокатското възнаграждение. Счита, че неправилно първоинстанционният съд се е позовал на решението на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22, доколкото същото не следвало да намира приложение в случаи като настоящия – в отношенията между представител и представляван при определяне възнаграждението между адвоката и неговия клиент, включително и когато то е определено от съответния Адвокатски съвет по реда на чл. 36, ал. 3 ЗА. С тези доводи се иска решението да бъде отменено в обжалваната му част и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде уважен изцяло предявеният иск и съответно на жалбоподателя да бъдат присъдени разноските за държавна такса и адвокатско възнаграждение за заповедното, за първоинстанционното и за въззивното производство.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна В..

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба и от ответника Община В., чрез адв. Д. С., АК – Пазарджик, срещу частта от първоинстанционното решение, с която е уважена исковата претенция, с изложени в жалбата доводи за неговата неправилност и необоснованост и постановяването му в противоречие с материалния закон и със събраните по делото доказателства. Твърди се, че исковата претенция останала недоказана както по основание, така и по размер, доколкото ищецът не успял да докаже надлежно изпълнение на възложената му от ответника работа и по-конкретно – какви процесуални действия са били реално извършени от него като представител на В. в производството по ЧГД № 858/2015г. по описа на РС – Велинград и дали те са били предприети в интерес на представлявания. С тези аргументи се иска решението, в обжалваната част, да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен, както и на ответника бъдат присъдени направените в производството пред двете инстанции разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна Г. Х. Б..

3

Адв. С.: Уважаеми окръжни съдии, поддържам подадената от адв. Б. въззивна жалба. Оспорвам въззивната жалба подадена от В..

Представям и моля да бъдат приети по делото пълномощно пред въззивната инстанция, договор за правна помощ за въззивната инстанция и списък с разноски за въззивната инстанция.

Съдът счете делото за изяснено, затова

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:

Адв. С.: Уважаеми окръжни съдии, ще Ви моля да отмените решението на Районен съд-Велинград, като неправилно и постановите друго такова по съществото на спора, с което да уважите изцяло предявената от адв. Б. претенция по установителния иск. От събраните по делото доказателства се установява обстоятелството, че адв. Б. е извършил своевременно, коректно и точно задълженията си като адвокат, в резултат на извършените от него действия по ч.гр.д №858 от 2015 г. по описа на Районен съд-Велинград и се е стигнало до сключване на извън съдебно споразумение, видно от договорките в което същото е изцяло в полза на общ. Велинград. За това счита и неоснователно възражението и в бланкетната жалба на общ. Велинград, че адв. Б. не е изпълнил задължението си.

По отношение на възражението, което прави общ. Велинград в отговора на исковата молба, че следва да се приложи решението на СЕС, на първо място, считам че същото е бланкетно. Не е посочено в какъв аспект иска да се приложи решението на СЕС, а също така не е конкретизирано дали става въпрос за възнаграждението на адв. Б., определено от адвокатския съвет или за адвокатското възнаграждение на процесуалния представител, защитник на адв. Б.. В този аспект Ви моля да не вземате предвид така направеното възражение. Считам иска за основателен, а по отношение на неговия размер, посочвам че материалния интерес по ч.гр.д № 858/2015 г., по което адв. Б. е бил упълномощен да представлява общ. Велинград е бил 686 038.10 лв. и съгласно разпоредбата на чл.7, ал.7 във вр. с чл.7, ал.2 от Наредбата за адвокатските възнаграждения в заповедното производство, адвокатското възтнаграждение се определя на базата на половината от претендирания материален интерес, което в случая е 343 019.05 лв. При този материален интерес дължимото на адв. Б. възнаграждение се определя в размер на 22 044 лв. с ДДС. Същевременно обаче при постановяване на своето решение Адвокатски съвет-Пловдив, изхождайки от разпоредбите на чл.36, ал.2 във вр. с ал.3 от Закона за адвокатурата, където е предвидено, че всяко адвокатско възнаграждение трябва да бъде справедливо и да възмездява положения от адвоката труд е преценил, че за извършените от адв. Б. действия, следва да му се определи възнаграждение в размер на 10 068.46 лв. с ДДС, като това е възнаграждение, което е на половина по-ниско от дължимото такова по Наредбата на адвокатите и поради тази причина, считам че същото не следва да бъде намаляно допълнително, тъй като няма да възмездява положения от адвоката труд.

4

На последно място, моля при постановяване на Вашето решение да присъдите в полза на адв. С. адвокатско възнаграждение за осъществената от него безплатна правна помощ, като вземете предвид извършените от него действия, както в исковото производство, така и в настоящото въззивно производство по подготовка и депозиране на въззивната жалба, както и явяване в открито съдебно заседание и изразяване на становище за защита интересите на доверителя.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА списъците на разноските по чл.80 от ГПК представени от пълномощните на двете страни по делото.

ПРИЕМА представените договори за правна защита и съдействие пред настоящата инстанция и пълномощни от двете страни по делото.

Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.

ОБЯВИ че ще се произнесе с решение в законоустановения срок. часа.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:30 Председател: _______________________

Секретар: _______________________

5