Определение № 3596 от 23.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3596 гр. Пловдив, 23.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Г. като разгледа докладваното от Радослав Хр. Г. Въззивно частно гражданско дело № 20245300503123 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№38447/21.11.2024г. от И. А. Д., ЕГН ********** и Й. А. Д., ЕГН **********, чрез пълномощника им адв. В. Д. против Определение №3063/2024г., постановено по гр.д.№1907/2023г. по описа на Районен съд – Асеновград, II гр.състав, с което е върната предявената от И. А. Д. и Й. А. Д. против А. Г. Г. и Е. А. Г. искова молба с правно основание чл. 76 ЗН и чл.34 ЗС, като производството по делото е прекратено.

Жалбата е постъпила в срока по чл. 275 от ГПК; подадена е от легитимирана страна с правен интерес против подлежащ на обжалване съдебен акт. Изхожда от представител с редовно учредена представителна власт. Приложен е документ за внесена държавна такса. Предвид това, жалбата е редовна и допустима.

Жалбоподателят намира обжалваното определение за незаконосъобразно и необосновано. Сочи, че в проведеното открито съдебно заседание от 11.04.2024г. първоинстанционният съд оставил без движение исковата молба, като указал на ищците, че в производството следвало да бъдат конституирани като страни и техните съпруги, предвид, че предмет на делбата бил недвижим имот, придобит по давност.

Твърди се, че по повод на тези указания на Районния съд, ищците депозирали молба от 18.04.2024г., в която изложили подробни съображения по отношение нуждата от участие в процеса на техните съпруги. Съдът въобще не обсъдил изложените от ищците съображения, относими към спора, като направо върнал исковата молба и прекратил производството. Неправилен бил изводът на съда, че предметът на производството е за делба на имот, тъй като бил предявен още и иск по чл. 76 ЗН, което не било отчетено при постановяване на обжалваното определение. Искането е за отмяна обжалваното определение и връщане на делото за разглеждане на предявените искове по същество. Претендират се сторени в настоящото производство разноски в размер на 400 лв.- заплатен адвокатски хонорар, както и 15 лв. за ДЧ.

В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от А. Г. Г., ЕГН ********** и Е. А. Г., ЕГН **********, чрез адв. А. П.. Уточняват, че първоинстанционното производство било образувано по повод предявен от ищците 1 иск по чл. 76 ЗН за обявяване недействителността на сделка, с която А. Г. дарил на дъщеря си Е. Г. своите ид.ч. от ПИ с кратък идентификатор № 326 и от построената в имота сграда с кратък идентификатор №326.1, съединен с иск за делба на същите имоти между следните лица: И. Д., Й. Д. и А. Г.. Процесната сграда била изградена в имота от „Геоинженеринг“АД през 70-те години на миналия век, като през 2000г. Г. Д. сключил договор с дружеството за закупуване на сградата, но тъй като този договор не бил сключен в нотариална форма, то с него не били прехвърлени собственически права. Владението по отношение на сградата, респ. по отношение на трите апартамента, вклюени в нея, било предадено на Г. Д., Е. Д.а, Й. Д. и И. Д. през 2001г.

Тъй като се прилагал 10-годишният срок за придобивна давност, същата била изтекла най-рано към 10.11.2011г., към който момент И. Д. и Й. Д. били в граждански брак. Г.

Д. починал през 2005г. и оставил за наследници своята сестра Е. Д.а и двамата ищци в процеса. Е. Д.а починала през 2015г. и оставила като наследник своя син А. Г. – ответник в процеса. Сочи се още, че процесната сграда не била собственост на Г. Д., същата била придобита чрез давностно владение, продължило 10 години, от И. Д., Й.

Д. и Е. Д.а, като давността изтекла през 2011г., а към този момент ищците били в граждански брак, поради което вещнопрехвърлителният ефект настъпил и за техните съпруги, които следвало да участват като съделители в делбата, докато ответникът А.

Г. наследил правото да се позове на давността, изтекла в полза на неговата майка.

Искането на ищците за присъждане на разноски в настоящото производство също било неоснователно. Искането е за оставяне без уважение като неоснователна частната жалба на ищците и потвърждаване на атакуваното определение.

Преди да постанови обжалваното определение, Районният съд с протоколно определение №529/11.04.2024г. по гр.д.№1907/2023г. е приел, че И. А. Д. сключил граждански брак на 29.09.1990г. със С.М.Д., а Й. А. Д. сключил граждански брак с Ш.

И. на 20.10.2003г., което се установявало от представените по делото удостоверения за граждански брак. Нотариалният акт за собственост на недвижим имот придобит по давност бил съставен през 2019г., тоест след като ишците сключили граждански брак, поради което следва в процеса да бъдат конституирани съпругите на ищците като задължителни необходими другари. С тези съображения решаващата инстанция е оставила предявената искова молба без движение, като е дала указания в едноседмичен срок да бъдат конституирани като страни в производството посочените вече лица.

Вместо да изпълнят дадените им указания в установения срок, ищците депозирали молба до съда за прецизиране решението на съда да даде указания на ищците за конституиране на техните съпруги като задължителни необходими другари.

Цитира се в молбата т.2 от Постановление №8/1980г. от 17.06.1981г. на Пленума на ВС, където било прието, че когато един от съпрузите завладял сънаследствен имот и го владял като свой собствен, тъй като изменил своето намерение за своене спрямо останалите сънаследници, след като изтече срокът за придобивната давност по време на брака, то имуществена общност ставала само частта, която била извън дела на владеещия сънаследник, а другата част съпругът придобивал по наследство и тази друга част ставала негова индивидуална собственост. В представения по делото нотариален акт №101, том II, рег.№1945, дело №289/2019г. като основание за придобИ.е собствеността било посочено и наследство от общия за ищците наследодател Г. Д., починал през 2005г., като същият нотариален акт не бил оспорен.

Представен по делото бил и договор от 12.04.2000г., сключен между „Геоинженеринг“ АД и наследодателя на ищците Г. И.ов Д., като купувач, като предметът на продажбата бил Блок №14, състоящ се от три апартамента с №34;35;36. Сочи се, че цената по договора в размер на 750 лв.. с ДДС била платена изцяло на Г. Д., като с плащането на цената купувачът придобивал и собствеността върху сграда по силата т.III от договора, където било уредено, че собствеността преминава върху купувача от момента на 2 плащането на последната вноска по договора. С плащането на цената и поради това, че сградата била трайно прикрепена към земята на наследниците на И. Д., сградата станала и тяхна собственост по правилата на чл. 92 ЗС.

За да постанови обжалваното определение, Районният съд е приел, че не са налице основания за ревизиране на изложеното вече по делото становище за конституиране на съпругите на ищците като задължителни необходими другари в процеса, констатирал е, че указанията не са изпълнени в дадения от съда срок, поради което е върнал исковата молба.

Настоящият състав, след като съобрази всички данни по делото, намира че Районният съд преждевременно е прекратил производството по делото, тъй като на първо място в петитумната част исковата молба не е посочено конкретно дали се иска допускането до делба и на поземления имот с идентификатор ***, и на изградената в него сграда с идентификатор ***., доколкото в обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения и по отношение на двата обекта.

На следващо място, доколкото съдебната делба представлява едно особено производство, в което всеки от съделителите има качеството на ищец и ответник и предвид становището на единия от съделителите – ответник в процеса, че в делбата следва да участват и съпругите на ищците, то съдът е следвало да конституира същите по делото като страни. Аналогично на хипотезата, когато съдът изпрати на ответниците препис от исковата молба за отговор в производството по делба и някои от съделителите, ответници в процеса, поиска включването на други имота в производството, които имоти също са съсобствени, то по същия начин, по искане на един от съделителите, независимо че делбеното производство не е инициирано по негова искова молба, то той има право да поиска да се включат и други лица, както има правото да поиска включването на имоти. По тези съображения съдът е следвало да конституира съпругите в производството, още повече, че същите имат качеството на задължителни необходими другари в процеса. Въпросът дали тези лица вече действително притежават някакви собственически права по отношение на спорните обекти, респ. дали притежават качеството съсобственик, то това ще бъде решено по същество на правния спор в първата фаза на делбеното производство. Поради горните съображения атакуваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на Районния съд за продължаване съдопроизводствените действия, съобразно така изложените мотиви.

В частната жалба от И. Д. и Й. Д. е направено и искане за присъждането на разноски, направени в това производство, в размер на 400 лв. – адвокатски хонорар и 15 лв. ДЧ. Въпросът за разноските, сторени в настоящото производство, както и предвид крайния изход от него, следва да бъдат предмет на произнасяне с крайния съдебен акт, поради което същото искане се явява и неоснователно.

По настоящото производство е постъпила и частна жалба с вх.

№14660/23.10.2024г. от А. Г. Г., ЕГН ********** и Е. А. Г., с ЕГН **********, чрез адв. А. П. против Определение №4052/03.10.2024г., постановено по гр.д.№1907/2023г. по описа на Районен съд – Асеновград, с което съдът е оставил БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата, подадена от А. Г. Г. и Е. А. Г., чрез адв. П., за изменение на постановеното по същото дело Определение №3063/26.07.2024г. в частта на разноските за присъждане направените по делото разноски в размер на 3000 лв.

Жалбата е постъпила в срока по чл. 275 от ГПК; подадена е от легитимирана страна с правен интерес против подлежащ на обжалване съдебен акт. Изхожда от представител с редовно учредена представителна власт. Приложен е документ за внесена държавна такса. Предвид това, жалбата е редовна и допустима. Сочи се, че 3

Определение №3063 било постановено на 26.07.2024г., поради което било невъзможно същото да бъде връчено на ответниците на дата, предхождаща постановяването му – 16.07.2024г., както било прието в обжалвания съдебен акт. Действителната дата на връчване на Определението било на 02.09.2024г., като на 09.09.2024г. била подадена и молба по чл. 248 ГПК за изменение на определението в частта за разноските, която молба била входирана в съда на 10.09.2024г.

По основателността на молбата за изменение се сочи, че разноските за адвокатско възнаграждение били реално заплатени преди самото прекратяване на производството по делото, като доказателството за плащане било представено в процесуален момент, който обвързвал съда. На 23.07.2024г. било депозирано становище от А. и Е. Г.и по повод молба от ищците, с което становище било направено искане за присъждане на разноски в случай на прекратяване на производството, бил представен списък с разноски по чл. 80 ГПК, както и Договор за правна защита и съдействие от 11.12.2023г.

Поради пропуск обаче към посоченото становище не било „прикачено“ платежно нареждане, удостоверяващо заплащането от страна на ответниците на сумата в размер на 3000 лв. за адвокатско възнаграждение, която сума била платена още на 27.02.2024г. От своя страна в мотивите на Определение № 3063/26.07.2024г. съдът НЕ присъдил разноски в полза на ответниците, тъй като липсвали доказателства, че претендираното адв. възнаграждение било заплатено. С молбата по чл. 248 ГПК жалбоподателите са представили платежен документ и са поискали допълване на Определение №3063/26.07.2024г. в частта за разноските, вместо което обаче съдът постановил обжалвания съдебен акт. Цитира множество съдебна практика на ВКС.