Решение № 213 от 30.04.2026, Районен съд - Дупница
- Съд
- Районен съд - Дупница
- Дело
- Гражданско дело 1208/2025
- Вид
- Решение № 213
- Подписан
- 30.04.2026
- Състав
- Ели Димитрова Анастасова Мицевска
Цитирани разпоредби
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 213 гр. Дупница, 30.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ели Д. Анастасова Мицевска при участието на секретаря Росица К. Кечева като разгледа докладваното от Ели Д. Анастасова Мицевска Гражданско дело № 20251510101208 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявени от В. М. Д., с ЕГН **********, с адрес: *** срещу Д. К. Г., с ЕГН **********, с адрес: *** следните обективно съединени искове:
1. Иск с правно основание чл. 109а ЗС за установяване на точните граници между имоти: УПИ I- 86, УПИ III- 87 и УПИ II- 92 по плана на село Усойка, одобрен със Заповед № РД – 62/21.05.2021г.
2. Иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да премахне частта от оградата между двата имота на ищцата: У. П.
ИМОТ- УПИ- III- 87 /парцел трети, отреден за имот с планоснимачен номер осемдесет и седем/, с площ от 1517 /хиляда петстотин и седемнадесет квадратни метра/ по одобрения план на село Усойка, утвърдена за улична регулация и дворищна регулация със Заповед № РД -62/21.05.2001 г. при граници и съседи на имота: УПИ- 186 на В. М. Г.а, УПИ-ІІ-92, собственост на Д. К. Г., УПИ- УПИ- IV-88, собственост на Д. Т. М. и К. Т. М., улица с осеви точки 33-34-35-55 и УПИ- 1-86 /парцел първи, отреден за имот с планоснимачен номер осемдесет и шест/ с площ от 1134 /хиляда сто тридесет и четири квадратни метра, по одобрения план за улична и дворищна регулация, утвърден със Заповед № РД-62 /21.05.2001 г. на село Усойка, при граници и съседи на имота: улица с осеви точки от т.64- т.63, улица с осеви точки от т. 64- т. 33, улица с осеви точки т.33-т. 34-т.55, УПИ III-87 на В. М. Г.а УПИ ІІ-92 на Д. К. Г.и и имота на ответника: УПИ- II-92- /парцел втори, отреден за имот с планоснимачен номер деветдесет и втори по плана на село Усойка, при граници и съседи: УПИ- І86 на В. М. Г.а, УПИ- III-87 на В. М. Г.а и улица с осеви точки т. 63- т. 64, който е съседен на двата процесни имоти на ищцата, която част от ограда навлиза в периметър от 229 кв .м в имотите на ищцата и да се възстанови границата между имотите на ищцата и имота на ответника, съобразно регулационните граници от Регулационния план от 1940г. и Регулационния план от 2001г., която пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост в пълен обем.
1
С Решение № 583/15.11.2024 г. по гр. д. № 1699/2023 г. по описа на РС – Дупница, I с-в съдът е признал за установено, по отношение на Д. К. Г. от с. Усойка, че границата между неговия УПИ II- 92 в кв. 14 по плана на с. Усойка и имота собственост на В. М. Д. УПИ I- 86, УПИ III- 87 е между точки 19- 9- 8- 7- 6- 5- 4 по скицата на СТЕ и е осъдил Д. К. Г. да отстъпи владението върху 229 кв.м. по тази граница. Впоследствие с Решение № 117/12.05.2025г. по гр. дело № 114/2025г. по описа на ОС – гр. Кюстендил, I с-в въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение и е върнал делото за разглеждане на друг състав като е дал задължителни указания на районния съд да прецени редовността на исковата молба, както и допустимостта на исковите претенции.
В исковата молба се твърди, че ищцата е собственик на следните два недвижими имоти: У. П. ИМОТ- УПИ- III- 87 / парцел трети, отреден за имот с планоснимачен номер осемдесет и седем/, с площ от 1517 /хиляда петстотин и седемнадесет квадратни метра/ по одобрения план на село Усойка, утвърдена за улична регулация и дворищна регулация със Заповед № РД -62/21.05.2001 г. при граници и съседи на имота: УПИ- 1-86 на В. М. Г.а, УПИ-ІІ-92, собственост на Д. К. Г., УПИ- УПИ- IV-88, собственост на Д. Т. М. и К. Т. М., улица с осеви точки 3334-35-55; УПИ- 1-86 /парцел първи, отреден за имот с планоснимачен номер осемдесет и шест/ с площ от 1134 / хиляда сто тридесет и четири квадратни метра, по одобрения план за улична и дворищна регулация, утвърден със Заповед № РД-62 /21.05.2001 г. на село Усойка, при граници и съседи на имота: улица с осеви точки от т.64- т.63, улица с осеви точки от т. 64- т. 33, улица с осеви точки т.33-т. 34-т.55, УПИ III-87 на В. М. Г.а и УПИ ІІ-92 на Д. К. Г..
Ищцата сочи, че ответникът Д. К. Г. е собственик на съседния на двата процесни имоти имот, a именно - УПИ- II-92- /парцел втори, отреден за имот с планоснимачен номер деветдесет и втори по плана на село Усойка, при граници и съседи: УПИ- І86 на В. М. Г.а, УПИ- III-87 на В. М. Г.а и улица с осеви точки т. 63- т.
64.
В ИМ се изтъква, че границата между имотите не е опредЕ. правилно и ответникът напълно неоснователно през 2015г. е преместил съществуващата до този момент ограда като е навлязъл в имота на ищцата, поради което същият пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост в пълен обем.
В законоустановения срок ответникът е депозирал ОИМ, с който намира предявения иск за недопустим и неоснователен.
С влязло в сила определение от 29.07.2025г. /л. 9/ производството по делото е частично прекратено в частта по отношение на предявения иск с правно основание чл. 109а ЗС.
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 109 ЗС.
Настоящият състав намира, че предявеният иск е допустим като в тази връзка следва да се изложат следните съображения: искът с правно основание чл. 109 ЗС е 2 вещен иск, с който собственикът или носителят на ограничено вещно право защитава притежаваните от него вещни права от неоснователни /противоправни/ преки или косвени въздействия върху имота му, с които се пречи, ограничава или смущава спокойното ползване на имота по неговото предназначение. За уважаването на този иск, на първо място ищецът следва да докаже, че е собственик на имота или че притежава ограничено вещно право върху него на твърдяното от ищеца основание за придобиване на правото на собственост и ограниченото вещно право. Не всяко въздействие върху имот може да обоснове основателност на негаторен иск по чл. 109 ЗС, а само онова въздействие, което засяга неоснователно обекта, принадлежащ на предявилото иска лице и посредством което обективно се създават пречки за установения правен режим на ползване на имота и по този начин се накърняват правата на собственика или титуляра на ограничено вещно право и се създават пречки правото на собственост или ограниченото вещно право да бъде упражнявано в пълен обем. Следва да е налице неправомерно въздействие върху имуществената сфера на ищеца, за да е адекватна и търсената с иска по чл. 109 ЗС защита срещу въздействия, надхвърлящи законните ограничения на собствеността или ограниченото вещно право.
Целта на негаторния иск е защита на правото на собственост или ограничено вещно право, когато то е накърнено, а не защита на други права. В този смисъл е и константната съдебната практика, обективирана в следните решения: Решение № 150 от 25.05.2011 г. по гр. д. № на ВКС, II г. о., Решение № 424 от 1.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1482/2009 г., II г. о., ГК.
Във връзка с гореизложеното следва да се посочи, че твърденията на ищцата в настоящото производство са, че тя е собственик на спорния периметър от 229 кв. м., който е част от притежаваните от нея УПИ- III- 87 / парцел трети, отреден за имот с планоснимачен номер осемдесет и седем/, с площ от 1517 /хиляда петстотин и седемнадесет квадратни метра/ по одобрения план на село Усойка, утвърдена за улична регулация и дворищна регулация със Заповед № РД -62/21.05.2001 г. при граници и съседи на имота: УПИ- 1-86 на В. М. Г.а, УПИ-ІІ-92, собственост на Д. К. Г., УПИ- УПИ- IV-88, собственост на Д. Т. М. и К. Т. М., улица с осеви точки 33-34-35-55 и УПИ- 1-86 /парцел първи, отреден за имот с планоснимачен номер осемдесет и шест/ с площ от 1134 / хиляда сто тридесет и четири квадратни метра, по одобрения план за улична и дворищна регулация, утвърден със Заповед № РД-62 /21.05.2001 г. на село Усойка, при граници и съседи на имота: улица с осеви точки от т.64- т.63, улица с осеви точки от т. 64- т. 33, улица с осеви точки т.33-т. 34-т.55, УПИ III-87 на В. М. Г.а УПИ ІІ92 на Д. К. Г.. Ищцата твърди, че ответникът напълно неоснователно през 2015г. е преместил съществуващата до този момент ограда като е навлязъл в имотите на ищцата, поради което същият пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост в пълен обем. С оглед твърденията на ищцата съдът намира, че предявеният иск е допустим като възраженията на ответника, че в случая ищцата няма правен интерес от предявяване на иск по чл. 109 ЗС, предвид възможността да предяви иск по чл. 108 ЗС са неоснователни.
За да бъде уважен искът по чл.109 ЗС в тежест на ищцата е да установи наличието на следните императивни предпоставки:
3
1/. че е собственик на У. П. ИМОТ- УПИ- III- 87 / парцел трети, отреден за имот с планоснимачен номер осемдесет и седем/, с площ от 1517 /хиляда петстотин и седемнадесет квадратни метра/ по одобрения план на село Усойка, утвърдена за улична регулация и дворищна регулация със Заповед № РД 62/21.05.2001 г. при граници и съседи на имота: УПИ- 1-86 на В. М. Г.а, УПИ-ІІ-92, собственост на Д. К. Г., УПИ- УПИ- IV-88, собственост на Д. Т. М. и К. Т. М., улица с осеви точки 33-34-35-55; УПИ- 1-86 /парцел първи, отреден за имот с планоснимачен номер осемдесет и шест/ с площ от 1134 / хиляда сто тридесет и четири квадратни метра, по одобрения план за улична и дворищна регулация, утвърден със Заповед № РД-62 /21.05.2001 г. на село Усойка, при граници и съседи на имота: улица с осеви точки от т.64- т.63, улица с осеви точки от т. 64- т. 33, улица с осеви точки т.33-т. 34т.55, УПИ III-87 на В. М. Г.а УПИ ІІ-92 на Д. К. Г.;
2/. че ответникът незаконно е поставил процесната паянтова /ажурна/ ограда като е навлязъл в имотите на ищцата и по този начин пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост върху процесните имоти в пълен обем.
С изготвения по делото доклад /л. 33/ са отделени като безспорно установени и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните следните обстоятелства: обстоятелството, че ищцата е собственик на У. П. ИМОТУПИ- III- 87 / парцел трети, отреден за имот с планоснимачен номер осемдесет и седем/, с площ от 1517 /хиляда петстотин и седемнадесет квадратни метра/ по одобрения план на село Усойка, утвърдена за улична регулация и дворищна регулация със Заповед № РД -62/21.05.2001 г. при граници и съседи на имота: УПИ- 1-86 на В. М.
Г.а, УПИ-ІІ-92, собственост на Д. К. Г., УПИ- УПИ- IV-88, собственост на Д. Т. М. и К.
Т. М., улица с осеви точки 33-34-35-55; УПИ- 1-86 /парцел първи, отреден за имот с планоснимачен номер осемдесет и шест/ с площ от 1134 / хиляда сто тридесет и четири квадратни метра, по одобрения план за улична и дворищна регулация, утвърден със Заповед № РД-62 /21.05.2001 г. на село Усойка, при граници и съседи на имота: улица с осеви точки от т.64- т.63, улица с осеви точки от т. 64- т. 33, улица с осеви точки т.33-т. 34-т.55, УПИ III-87 на В. М. Г.а УПИ ІІ-92 на Д. К. Г.; обстоятелството, че ответникът е собственик на УПИ- II-92- /парцел втори, отреден за имот с планоснимачен номер деветдесет и втори по плана на село Усойка, при граници и съседи: УПИ- І86 на В. М. Г.а, УПИ- III-87 на В. М. Г.а и улица с осеви точки т. 63- т.
64, който е съседен на двата процесни имоти на ищцата.
Посоченото обстоятелство се установява и от представените с исковата молба нотариални акта /л. 5 и л.8 от приложеното гр. д. № 1699/2023г. по описа на РС – Дупница, I с-в, неоспорени в законоустановения за това срок от ответника/.
С протоколно определение от 01.04.2026г. /л. 67/ е отделено като безспорно установено и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните обстоятелството, че към момента на заседанието /01.04.2026г./ ответникът владее спорната част от 229 кв. м. от процесните имоти.
При анализа на предпоставките от фактическия състав на предявения иск следва да се посочи следното:
От приетата СТЕ /л. 60-л. 66 от приложеното гр. д. № 1699/2023г. по описа на РС – Дупница, I с-в/, неоспорена от страните и кредитирано от съда като обективно и професионално изготвено се установява, че спрямо действащия регулационен план, ответникът е навлязъл в имотите на ищцата като изградената на място ограда не съответства на регулационните граници по РП от 1940г. и по РП от 2001г.