Определение № 3365 от 13.09.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3365 гр. Варна, 30.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VA СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Иванка Д. Дрингова мл.с. Христо Р. Митев като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно частно гражданско дело № 20233100501404 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство е по реда чл. 278 от ГПК

Производството е образувано по частна въззивна жалба от „Енерго Про Продажби“ АД, с ЕИК 103533691, с адрес гр. Варна, Варна Тауърс - Г, бул. **************** № 258, с вх. № 42262/06.06.2023 г., срещу определение № 6196 от 22.05.2023 г. постановено по частно гражданско дело 3207 по описа на РС-Варна за 2023 г. в частта в, която не е прието възражението на длъжника по чл. 414а ГПК, относно недължимост на сумата 400 лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатенo адвокатско възнаграждение. Навежда доводи за неправилност на обжалваното определение. Твърди, че не е дал повод за съдебно упражняване правата кредитора. Посочва, че за да е дал повод е следвало да е изпаднал в забава, а такава не настъпила. Излага съображения, че първата инстанция е следвало да обезсили издадената заповед. На следващо място посочва, че заповедният съд не се е произнесъл по възражението за злоупотреба с процесуални права от страна на заявителя. Посочва за наличието на множество подобни производства , водени срещу дружеството за суми в един и същ размер от 19 лева. Неоспорва, че е събрал от заявителя такса за възстановяване на прекъснатото електрическото захранване. Изтъква, че потребителят е имал възможност да подаде възражение пред дружеството или да отправи покана за възстановяване на сумите. Излага доводи, че целта на производството е присъждане на разноските.

Моли да се отмени, като неправилно и незаконосъобразно

Определение № 6196/22.05.202Зг. по ч гр.д. № 3207от 2023г. по описа на PC Варна, с което не е прието възражението на „Енерго Про Продажби“АД по чл.

414а от ГПК в частта относно недължимост на сумата от 425 лв. разноски по делото. Моли да му бъдат присъдени сторените разноски. Прави възражение 1 за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски.

Постъпил е писмен отговор от адв. Н. К. - BTAK, в качеството му на процесуален представител на В. Д. Я. с ЕГН **********, адрес: общ.

Стражица, село Камен, ул. „******" № 9. Посочва, че подадената жалба е неоснователна. Излага, че длъжникът е дал повод за образуването на заповедното производство, с неизпълнение на задължението си да върне дадената му без правно основание сума. Покана за изпълнение не се дължи, тя има отношение за изпадането в забава. Излага доводи за неоснователност на възражението, че заявлението било подадено с цел получаване на разноски.

След като „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД признава, че събира таксите без основание, то изцяло във властта на дружеството е да преустанови тази практика. Изтъква, че причина за плащането е, прекъсване на електроенергията до обекта на потребителя. Той е трябвало да заплати сумата, за да му бъде възстановена доставката на ток. Повод за плащане на сумата бил длъжникът. Длъжника е следва да потърси кредитора с цел изпълнение.

Прави възражение за неоснователност на претендираните разноски.

Твърди, че в настоящото производство, не се дължат разноски, тъй като не се решава спор по същество. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски. Моли да се остави без уважение жалбата.

Съдът след като разгледа жалбата, писмените доказателствата по делото, становището на страните, приложеното ч. гр.д. № 32071/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, съдът прие следното:

Жалбата е процесуално допустима и редовна. Подадена от легитимна страна, чрез валидно упълномощен представител. Притежава необходимото от закона съдържание.

По въпроса за обезсилването на заповедта за изпълнение, издадена на основание чл. 410 от ГПК, в хипотезата на приемане на възражението по чл.414а ГПК за основателно, настоящият съдебен състав приема, че дори да не е посочено, че заповедният съд разполага с такова правомощие, то изрично постановяване на обезсилването се налага, доколкото представлява правна последица от приетото възражение, че по издадената заповед не се дължи плащане. Доколкото законодателят изрично е предвидил обезсилване на заповедта в хипотезата, в която заявителят не е подал становище, то по аргумент на по-силното основание следва да се приеме, че с това правомощие съдът разполага и при разглеждане на спора по същество. Изричността на нормата на чл.414а, ал.4 изр. 1во от ГПК в случая е доколкото същата представлява изключение, т.е. без да се разглежда по същество спора по подаденото възражение и предпоставките за уважаването му, съдът може да обезсили заповедта. Затова и следва да се сподели становището, че при приемане на възражението по чл.414а от ГПК за основателно, съдът следва да обезсили заповедта в частта, в която е приел възражението. В настоящото производство липсва произнасяне от районния съд за обезсилването на 2 заповедта в частта, относно която е прието като основателно възражението за плащане в срока за доброволно изпълнение. Това обаче не съставлява порок на обжалвания акт, постановен по същество на възражението по чл. 414а от ГПК. Това е така, защото обезсилване може да се постанови с отделен акт, който така или иначе е последица на определението по приемане на възражението за доброволно плащане. От друга страна заповедният съд не е пропуснал да се произнесе по отправено искане - дружеството е претендирало обезсилване единствено ако заявителят не подаде становище, поради което не е налице пропуск. При тези мотиви молбата се явява основателна, а обжалваното определение правилно. По материалноправния въпрос – дали длъжникът е дал повод за завеждане на делото, поради което да отговаря за сторените от заявителя разноски в заповедното производство. Съдът намира, че при установяване на отговорност за разноски, сторени по повод процеса, следва да се изхожда от причината за неговото завеждане, при което не бива да се разкъсва причинно-следствената връзка и да се търси отговорност от длъжника за обстоятелства, които не касаят самата причина за избора да се удовлетвори претенция по съдебен ред. От тук – интересът на едно лице да се обърне към съда за събиране на свое вземане не се свежда единствено до факта, че е налице такова и то е изпълняемо и изискуемо. Интересът се обосновава най-вече с невъзможността на кредитора да се удовлетвори извънсъдебно, което от своя страна означава, че нещо е застрашило престацията. Тъй като удовлетворяването на кредиторовото вземане е зависимо от добросъвестността и дължимата грижа на длъжника, то неговото поведение именно би могло да застраши изпълнението. Ако длъжникът не изпълнява, съгласно уговореното между страните или с действията си застрашава изпълнението, то за кредиторът се поражда интерес за съдебно уреждане на отношенията. Съдебното производство идва на помощ, когато отношенията се развият незаконосъобразно или противно на общата воля на страните. Поради това, отговорността на длъжника за завеждане на делото би следвало да се търси единствено в неговото поведение като такъв, т.е. дали е дал повод на кредитора да потърси вземането си от съда, където последният ще ангажира разноски. Както беше посочено, качеството длъжник се свързва с неговата добросъвестност във връзка с изпълнението. В този смисъл без значение е основанието за неговото възникване и какви са фактите, предизвикали правопораждащия задължението факт. В частност, при неоснователното обогатяване, при начална липса на основание, във всеки един случай разместването на благото е безправно, съответно свързва се с недобросъвестно поведение на една от страните (обикновено обогатилия се).

Въпреки това няма законова опора тезата, че в зависимост от знанието или незнанието на длъжника, че му е дадено нещо без да му се следва, трябва да се определя неговата добросъвестност по смисъла на чл. 63 от ЗЗД. Що се касае до елемента срок, той се свързва с падежа и забавата. Това, което ще обуслови виновна отговорност на длъжника ще е неговата забава, тогава ще е налице противоправно поведение. А както е изяснено и в ТР от 21.11.2019. по 3 т. д. №5/2017 г. на ОСГТК на ВКС – длъжникът при неоснователно обогатяване в хипотезата на начална липса на основание изпада в забава след покана от страна на кредитора, тъй като задължението е безсрочно. Поради това длъжникът може да изпълни преди да бъде поканен и да му се даде срок, но той не е длъжен, за да му се търси отговорност. Законът не предвижда подобна отговорност (справка липсва санкционна разпоредба в този смисъл), която ако се изходи от мотива, че същият, знаейки, че не му се следва, това което първоначално му е било дадено, то той трябва да го върне веднага, ще бъде изпълнение на морален дълг от негова страна и един вид компенсация за предходното му поведение при възникване на задължението. Няма основание, обаче да се преодолее законовата предпоставка за противоправно закъснение на длъжника – да настъпи срока за изпълнение, към който момент той да не изпълнява. В настоящия случай безспорно между страните е, че потребителят – заявител в заповедното производство е обеднял без правно основание за сметка на дружествотодлъжник, поради което последният му дължи връщане на платените такси. Незаконността на събирането на таксите, обаче е въпрос, който касае друга отговорност от страна на „ЕнергоПро Продажби“ АД, каквато няма данни заявителят да е потърсил за възмездяване. Меродавен е въпросът дали потребителят е потърсил вземането си извънсъдебно или дружеството дало ли е повод на последния да мисли, че няма да му възстанови недължимо събраните суми. Няма такива данни, напротив, практиката, която сочи и заявителят е, че дружеството плаща веднага след като го поканят – доброволно. Поради това съвсем основателно се поставя въпросът, че потребителят, който е кредитор на общо основание (без значение положението му на потребител спрямо енергийното дружество, като икономически по-силна страна) не предприема никакви действия, с които да се противопостави на първоначалното възникване на задължението, нито да събере вземането си извънсъдебно. Липсва предявяване на вземането преди връчване на заповедта за изпълнение, както и данни дружеството с поведението си да е показало, че няма да плати преди да се заведе съдебно производство срещу него. Поради това няма основание да се мисли, че длъжникът е дал повод за съдебно предявяване на вземането, съответно не му се вменява отговорност за разноски за заповедното производство. При преценка на приложимата правна норма е ирелевантна конкретиката на случая и е неприложимо приоритизирането на потребителите с оглед несправедливостта, с която са събирани такси от тях. Поради тези изводи определението на заповедния съд следва да бъде отменено в частта, с която е оставено неприето възражението по чл. 414а, ал. 2 от ГПК на „Енерго-Про Продажби“ АД и се постанови неговото приемане.

По разноските.

Настоящият съдебен състав намира,че по аргумент на чл. 78, ал. 3 от ГПК в настоящото производство следва да се присъдят сторените разноски, за адвокатски хонорар и държавна такса от Енерго-Про Продажби“ АД.

Неоснователно се явява възражението на въззиваемия, че в настоящото 4 производство не се дължат разноски. Аргумент, че в настоящото производство се държат разноски е чл. 7, ал. 7 от Наред № 1, за минималният размер на адвокатските възнаграждения, в който изрично е упоменато, че при защита в производства за издаване на заповед за изпълнение се дължи адвокатско възнаграждение.

В частната жалбата Енерго-Про Продажби“ АД претендира направените разноски както и предоставя договор за правна защита и съдействие на стойност 480 лева. Предвид направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, 5, съдът приема, че делото не се отличава с фактическата и прана сложност, не са събирани нови доказателства, поради което адвокатското възнаграждение следва да присъди в минималния размер от 240 лева със ДДС – чл. чл. 7, ал. 7, във вр. чл. чл. 7, ал. 7, ал. 2, т. 1 от Наред № 1, за минималният размер на адвокатските възнаграждения. Следва да се присъди и платената държавна такса от 15 лева.