Решение № 2696 от 13.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2696 гр. София, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т. като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20211110125701 по описа за 2021 година

Предявени са искове по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл.149 от ЗЕ и по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Предявени са от „Т.“ ЕАД срещу Р. П. Я. искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл.149 от ЗЕ, за установяване съществуване на вземане за сумата от 461.69 лева, представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г. и за сумата от 35.16 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва, върху главниците от датата на заявлението-22.04.2019 г. до окончателното изплащане и с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.86 от ЗЗД, за установяване съществуване на вземане за сумата от 78.34 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 14.09.2016 г. до 11.04.2019 г. и за сумата от 6.59 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 30.04.2016 г. до 11.04.2019 г. и срещу Д. Г. Я. искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл.149 от ЗЕ, за установяване съществуване на вземане за сумата от 461.69 лева, представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г. и за сумата от 35.16 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва, върху главниците от датата на заявлението-22.04.2019 г. до окончателното изплащане и с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.86 от ЗЗД, за установяване съществуване на вземане за сумата от 78.34 лева, представляваща мораторна 1 лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 14.09.2016 г. до 11.04.2019 г. и за сумата от 6.59 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 30.04.2016 г. до 11.04.2019 г.

Ответникът Р. П. Я. e получил препис на исковата молба и в срока по чл.131 ГПК е подал писмен отговор, чрез адв.С. М.-особен представител. Оспорва предявените искове по основание и размер. Заявява, че няма облигационна връзка между страните по делото и не е потребител на топлинна енергия. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Ответникът Р. П. Я. e получил препис на исковата молба и в срока по чл.131 ГПК е подал писмен отговор, чрез адв.Р. Р.-особен представител. Оспорва предявените искове по основание и размер. Заявява, че няма облигационна връзка между страните по делото и не е потребител на топлинна енергия. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

С Определение № 44951/05.11.2024 г., на основание чл.219, ал.1 от ГПК, като трето лице-помагач на страната на ищеца по делото е конституирано „Т.“ ЕООД.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:

Представен е Протокол от 18.03.2001 г. за проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето решение за сключване на договор с фирма за дялово разпределение /топлинен счетоводител/ за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Приложен е и сключения в изпълнение на решението Договор № 896/04.10.2001 г. По делото е прeдставен Договор № 94/01.11.2007 г. между ищец и фирмата за дялово разпределение, от което е видно, че ищеца и третото лице-помагач са били валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост.

Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имота е топлоснабден.

Ответникът не успя да проведе обратно доказване.

Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

От приложеното по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти от 01.07.1970 г. се установи, че процесния недвижим имот- апартамент № 60, находящ се в гр.София, ж.к.„Дружба“ бл.227, вх.А, ет.10 е 2 собственост на Д. Г. Я. и Р. П. Я..

Предвид изложеното, ответникът се явява потребител по смисъла на закона на доставената за имота топлинна енергия и е страна по облигационното правоотношение с „Т.“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, приети с Решение по Протокол №7/23.10.2014 г. на СД на „Т.“ ЕАД и одобР. с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/.

Според приетите и неоспоР. съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи задължението за топлинна енергия, включва сума за отопление от 351.78 лева; сума за битово-горещо водоснабдяване от 1279.54 лева и сумата от изравнителните сметки (за възстановяване) от 683.58 лева /изчислена от ССЕ/. Така се получава общо сумата от 947.74 лева, включваща сумите за отопление, за битово-горещо водоснабдяване и за изравнителни сметки (за възстановяване), както и лихва от 221.85 лева, считана от първия ден след срока на забавата за плащане на задължението до 11.04.2019 г.

Ответникът е въвел надлежно възражение за погасителна давност, което следва да бъде разгледано, като в случая следва да се вземе предвид, че ищецът твърди, че към процесния договор за покупко-продажба на топлинна енергия е приложим чл. 33 от Общите условия, приети с Решение по Протокол №7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Т.“ ЕАД и са одобР. с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, на основание чл.150, ал.1 ЗЕ, в сила от 10.07.2016 г. Според Тълкувателно решение №3/18.05.2012г. по тълкувателно дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС периодичното изпълнение на задължението на потребителя на топлинна енергия е задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б.“в“ от ЗЗД и в тази връзка се прилага тригодишната давност. Заявлението по чл.410 ГПК е подадено на 22.04.2019 г., поради което от този момент по аргумент от чл. 116, б. „б” от ЗЗД, във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК е прекъснато теченето на специалната погасителна давност, като от този момент назад са погасени по давност вземанията, от която изискуемост е изминал период от три години и повече (т.е. до 21.04.2016 г.). Съобразно приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза размера на главницата за периода от 01.05.2015 г. до 21.04.2016 г. е 286.69 лева. В тази връзка предявения иск следва да бъде уважен за сумата от 636.69 лева(318.34 лева за Р. П. Я. и 318.35 лева за Д. Г. Я.) и за периода от 22.04.2016 г. до 30.04.2018 г., като за разликата до пълния предявен размер от 461.69 лева, срещу всеки един от ответниците и за периода от 01.05.2015 г. до 21.04.2016 г. следва да бъде отхвърлен.

Съобразно клаузата на чл. 33, ал. 1 от ОУ (прието с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 10.07.2016 г. – приложими за процесния период, включително с оглед твърденията на ищеца в исковата молба), клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал.2, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В случая по делото липсват доказателства, че ответниците са изпълнили надлежно и своевременно задълженията си, като с оглед клаузата от Общите условия и предвид нормата на чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД (въвеждаща принципа dies interpellat pro homine), следва да се направи извод, че ответниците са изпаднали в забава, поради което 3 дължат и обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съобразно приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, размера на дължимата лихва, върху главницата от 923.38 лева(по 461.39 лева на всеки от ответниците) и за периода от 15.09.2019 г. до 18.08.2022 г. е 221.85 лева. В тази връзка, предвид диспозитивното начало, регламентирано в чл.6 ГПК и съобразно изчисленото от вещото лице в размер на 94.48 лева( по 47.24 лева за всеки ответник) и с оглед правилото по чл.119 ЗЗД, то предявения иск срещу всеки един от ответниците следва да бъде уважен за сумата от 62.20 лева(по 31.10 лева за всеки от ответниците) и за периода от 14.09.2016 г. до 11.04.2019 г., като за разликата до пълния предявен размер срещу всеки един от ответниците от 78.34 лева следва да бъде отхвърлен.

Съобразно правилото на чл.149б, ал.3 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика, т.е. на ищеца. В тази връзка предявените искове, срещу Р. П. Я. за сумата от 35.16 лева и срещу Д. Г. Я. за сумата от 35.17 лева, представляващи главници за дялово разпределение за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г. се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Щом неоснователен е иска за главницата, то неоснователен се явява и иска, срещу всеки един от ответниците за сумата от 6.59 лева, представляваща мораторна лихва върху главниците за дялово разпределение за периода от 30.04.2016 г. до 11.04.2019 г.

По разноските:

С оглед изхода на спора и двете страни имат право на разноски.

На ищеца на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, следва да му бъде присъдена сумата о т 1171.26 лева( по 585.63 лева за всеки от ответниците), представляваща разноски- за държавна такса от 120.12 лева, възнаграждения за вещи лица от 480.52 лева, възнаграждения за особени представители от 480.52 лева и юрисконсултско възнаграждение от 90.10 лева, съразмерно на уважената част от исковете.

На ответниците не следва да се присъждат разноски, тъй като същите същите са представлявани от особени представители, а и такива не са стоР..

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от „Т.“ ЕАД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, против Р. П. Я., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.“Дружба“, блок 227, вх. А, ет. 10, ап. 60, иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 ЗС, във връзка с чл. 149 ЗЕ, съществуване на вземането за сумата от 162.76 евро (равностойността на 318.34 лева), представляваща главница за топлинна енергия и за периода от 22.04.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 22.04.2019 г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до 4 пълния предявен размер от 461.69 лева и за периода от 01.05.2015 г. до 21.04.2016 г.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от „Т.“ ЕАД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, против Д. Г. Я., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.“Дружба“, блок 227, вх. А, ет. 10, ап. 60, иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 ЗС, във връзка с чл. 149 ЗЕ, съществуване на вземането за сумата от 162.76 евро (равностойността на 318.35 лева), представляваща главница за топлинна енергия и за периода от 22.04.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 22.04.2019 г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 461.69 лева и за периода от 01.05.2015 г. до 21.04.2016 г.