Определение № 2018 от 27.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2018 гр. Пловдив, 27.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Радослав Георгиев като разгледа докладваното от Радослав Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20265300501225 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба от Н. А. А. против Определение № 5282 от 29.04.2026 г., постановено по гр.д. № 2935/2026 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX гр.състав, с което съдът е върнал искова молба с вх.№ 37425/14.04.2026 г., депозирана от Н.

А. А., с която е предявен иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ, вр. с чл. 225 КТ за заплащане на обезщетение за времето, в което ищецът е останал без работа – за период от 6 месеца, считано от 09.02.2025 г., в размер на сумата от 53 418 лв., респ. производството по делото е прекратено на основание чл. 130 ГПК.

Жалбата е постъпила в срока по чл. 275 от ГПК; подадена е от легитимирана страна с правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Приложен е документ за внесена държавна такса. Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.

Жалбоподателят излага аргументи за неправилност на постановения съдебен акт. Иска неговата отмяна и връщане делото на районен съд за продължаване съдопроизводствените действия.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от Н. А. против „Уайзър Технолоджи Консултинг“ ЕАД. Изложени са твърдения, че със Заповед № 271 от 05.02.2026 г. ответното дружество – работодател прекратил трудов договор № 361 от 15.07.2025 г., сключен с ищеца, в качеството му на служител, като причината за прекратяване била „по инициатива на работодателя в срока за изпитване“. Твърди се в исковата молба, че работодателят не бил изчислил коректно дните на изпитателния срок, защото не зачел шест почивни дни, през които служителят работил, за които дни последният не бил компенсиран със свободни дни. При изчисляването на тези шест работни дни, то изпитателният срок изтичал на 30.01.2026 г. В почивните дни, през които ищецът работил и за които не бил компенсиран, бил командирован в Абу Даби. Искането, което се прави към съда е да се признае за установено, че работодателят прекратил трудовия договор след срока за изпитване, съответно дружеството да бъде осъдено да заплати на ищеца шест месечни заплати, съгласно размер по трудовия договор, за нанесени на служителя имуществени и психологически вреди.

С разпореждане № 7282/15.04.2026 г. съдът е оставил без движение исковата молба, като е дал указания до ищеца да посочи изрично с какъв иск сезира съда – дали моли за отмяна на прекратяването на трудовото правоотношение и присъждане на обезщетение за 1 оставането му без работа, или моли единствено за присъждане на обезщетение за оставане без работа; да уточни и дали предявява иск за неимуществени вреди, доколкото се моли за присъждане на обезщетение за оставане без работа, с което ще се компенсират и психологически щети; да обоснове правен интерес от предявяване на иск за установяване, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е издадена след срока за изпитване, доколкото се моли да бъде установено наличието на факт, в който смисъл да посочи дали предявява иск за отмяна на прекратяване на трудовото правоотношение, поради неговата незаконност; ако не предявява иск за отмяна на прекратяване на трудовото правоотношение, да обоснове правен интерес от предявяване на иск за обезщетение за оставане без работа; да посочи изрично на каква длъжност е бил назначен, какъв е размерът на договорената основна работна заплата и какъв е размерът на последно полученото брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец; да посочи период, за който моли да му бъде присъдено обезщетение за оставането му без работа и какъв размер претендира на месец за този период, след което да посочи цена на този иск;

В изпълнение на указанията по делото е постъпила молба, с която ищецът изрично е посочил, че не моли за възстановяване на работа, а за присъждане на обезщетение в размер на 6 месечни заплати. Посочил е, че действията на работодателя по прекратяването на договора довело до сериозни психически и физически разстройства, като симптомите били типични за бърн-аут средно ниво – проблеми със съня, стомашно-чревно разстройство, напукване до кръв на кожата и пр. Поради тази причини моли съда да присъди обезщетение в размер на три месечни заплати, според трудовия договор, за така претърпените вреди.

Изрично посочва, че искането му към съда НЕ е за отмяна на прекратяването на трудовото правоотношение. Сочи, че прекратяването на трудовото правоотношение следвало да бъде съпроводено с компенсация, която трябвало да бъде присъдена. Формулирал е искане за присъждане на обезщетение за оставане без работа за период от 6 месеца в размер на 8903 лева / 4552 евро/ на месец, както и за присъждане на обезщетение за „психически щети“ /неимуществени вреди/, в размер, равняващ се на три месечни заплати, всяка от които от 8903 лв. /4552 евро/.

С определение №5281/29.04.2026 г. съдът е приел, че е бил сезиран с иск по чл. 344, ал.1, т.3 КТ, вр. с чл. 225 КТ за заплащане на обезщетение за времето, в което ищецът останал без работа – за период от шест месеца, считано от 09.02.2025 г. в размер на сумата от 53 418 лв., както и с иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 26 709 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на неправилно прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца и изразяващи се в симптоми типични за „бърн-аут“ средно ниво – проблеми със съня, стомашно-чревно разстройство и напукване до кръв на кожата, което обезщетение се равнява на 3 месечни работни заплати. Решаващата инстанция е приела, че исковата претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от неправилно прекратяване на трудовото правоотношение не попада в изключенията на чл. 104, ал. 1, т. 4 ГПК, доколкото в тази част спорът не е трудов, а бил предявен иск за заплащане на заместващо обезщетение за неимуществени вреди вследствие на неправомерното поведение на работодателя, изразяващо се в прекратяване на трудовото правоотношение след срока за изпитване. С оглед на това и като е съобразил цената на иска, районният съд е отделил на основание чл. 210, ал. 2 ГПК производството по предявения от ищеца против „Уайзър Технолоджи Консултинг“ иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 13 656, 09 евро (26 709 лв.), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на неправилно прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца и изразяващи се в симптоми типични за „бърн-аут“ средно ниво проблеми със съня, стомашно-чревно разстройство и напукване до кръв на кожата, което обезщетение се равнява на 3 месечни работни заплати, като е изпратил делото по подсъдност на Окръжен съд – Пловдив.

С обжалваното в настоящото производство определение № 5282/29.04.2026 г., районният съд е констатирал, че с уточнителната си молба ищецът е посочил, че претендира 2 единствено обезщетение за оставане без работа, като не предявява иск за отмяна на прекратяване на трудовото правоотношение, поради неговата незаконност и иск за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност. Решаващата инстанция е изложила мотиви, че признаването на уволнението за незаконно и неговата отмяна от съда или по почин на работодателя е една от трите предпоставки за присъждане на обезщетението за оставане без работа. В случая ищецът изрично, в изпълнение на указанията на съда, заявил, че не предявява иск за отмяна на уволнението като незаконно, като не бил изложил твърдения уволнението да било отменено от работодателя. Въпреки това претендирал обезщетение за оставане без работа, като твърдял, че прекратяването на трудовото правоотношение произвело своето действие и не го оспорвал с изричен иск. В исковата молба били изложени твърдения, че прекратяването на трудовото правоотношение било извършено след изтичане на срока за изпитване и в този смисъл с исковата молба се молило съдът да установи този факт, но с уточнителната молба такъв иск не се поддържал.

Посочено е, че отделно от това установителен иск за факти бил и недопустим. Редът за защита на ищеца бил този по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ с предявяване на иск за отмяна на уволнението, като съдът в производството по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225 КТ не могъл да изследва в мотивите на съдебното решение дали уволнението е незаконно или не, доколкото искът за отмяна на уволнението бил конститутивен и с уважаването му настъпвала търсената правна промяна. В този смисъл били и мотивите на Тълкувателно решение № 3/23.02.2026 г. по тълк.д. № 3/2024 г. на ОСГК на ВКС, в което се приело, че исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. З КТ работникът или служителят претендира незаконност на уволнението му и обезщетение за вреди от незаконното уволнение за периода, в който е останал без работа в рамките на шест месеца, като искът за обезщетение бил обусловен от иска за незаконност на уволнението. По тези съображения съдът върнал исковата молба и прекратил производството.

Настоящият състав, след като прецени материалите по делото и доводите на страните, намира частната жалба за неоснователна, като мотивите за този извод са следните:

Работникът може да оспорва законността на уволнението и да иска признаване на уволнението за незаконно и отмяната му; възстановяване на предишната работа; обезщетение за оставане без работа; поправка на основанието – чл. 344, ал. 1 КТ. Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ е осъдителен, като за уважаването му е необходимо признаване на уволнението за незаконно, наличието на вреда /оставане без работа или по-ниско възнаграждение/ и причинна връзка. В Решение № 104/20.04.2011 г.

ВКС приема изрично, че исковете за възстановяване и за обезщетение за оставане без работа са обусловени от иска за признаване незаконността на уволнението и неговата отмяна. В настоящият случай ищецът изрично посочва, че не желае признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна, съответно възстановяване на работа, а единственото му искане към съда е за присъждане обезщетение за неимуществени вреди и обезщетение за оставане без работа. Следва да се посочи, че правният интерес произтича от твърденията на ищеца, изложени в исковата молба и съответно направеното искане. Доколкото липсва каквото и да било искане да се признае уволнение за незаконно, /изрично е посочено, че такова искане не се прави/ то правилно районният съд е приел, че липсва правен интерес от предявяването на иск за обезщетение за оставане без работа, тъй като последният е в пряка зависимост от иска по чл. 344, ал.1, т.1. Редът за защита на ищеца минава през иск по чл. 344, ал.1, т.1 КТ, тъй при иска за обезщетение за оставане без работа не се изследва дали уволнението е незаконно или не /този иск е конститутивен/.

Като е стигнал до този резултат първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Воден от горното, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 5282 от 29.04.2026 г., постановено по гр.д. № 2935/2026 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX гр.състав.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4