Решение № 6237 от 15.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6237 гр. София, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ЕВГЕНИ СТ. СТАНОЕВ при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20241100510009 по описа за 2024 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение от 18.06.2024г., постановено по гр.дело №59792/2023г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 72-ри състав, е осъдена "БЪЛГАРИЯ ЕЪР" АД, с ЕИК 000633828, да заплати на "ЕЪРХЕЛП ГЕРМАНИЯ" ГМБХ, дружество регистрирано в Германия под №НRВ 196015 в Търговския регистър, сумата от 800 евро /по 400 евро за всеки от пътниците - Ф.П. и М.П./, представляваща цедирано вземане за обезщетение на основание чл.7, §1, б."б" от Регламент (ЕО) №261/2004г. за закъснение на полет DE 1647 от гр.Хераклион до гр.Щутгард на 27.08.2023г., ведно със законната лихва от 01.11.2023г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 552.60 лв., направени по делото разноски.

Постъпила е въззивна жалба от "БЪЛГАРИЯ ЕЪР" АД, с ЕИК 000633828, чрез юрисконсулт З.Д., с която се обжалва изцяло решение от 18.06.2024г., постановено по гр.дело №59792/2023г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 72-ри състав, като са релевирани доводи относно неговата неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, постановено в нарушение на материалния закон. Излага се, че първостепенният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, поради което крайният извод за основателност и доказаност на предявените искове е неправилен и незаконосъобразен.

Твърди се, че неправилни са изложените аргументи от СРС, че по отношение на процесния полет "БЪЛГАРИЯ ЕЪР" АД е "опериращ въздушен превозвач", като се поддържа, че "опериращ превозвач" е авиокомпания "Condor" /Condor Flugdienst GMBH/. Оспорва се, че са били налице валидно сключени договори за превоз между 1 пътниците - Ф.П. и М.П. и "БЪЛГАРИЯ ЕЪР" АД за полет DE 1647 от гр.Хераклион за гр.Щутгард на 27.08.2023г., с час на излитане 19.00ч. и на кацане 21.05ч.. В тази връзка се прави възражение за липса на пасивна материално-правна легитимация досежно предявените искове, съответно твърди се, че не носи отговорност за заплащане на обезщетение по Регламент (ЕО) №261/2004г. за закъснение на полет DE 1647 от гр.Хераклион до гр.Щутгард на 27.08.2023г.. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна

- "ЕЪРХЕЛП ГЕРМАНИЯ" ГМБХ, дружество регистрирано в Германия под №НRВ 196015 в Търговския регистър, чрез процесуален представител адв.К. Т., депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Излага се, че обжалваното съдебно решение е законосъобразно, постановено при правилно обсъждане на релевантните по делото доказателства и при спазване на материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че в хода на съдебното производство е доказано по несъмнен начин, че са налице предпоставките на чл.7, §1, б."б" от Регламент (ЕО) №261/2004г. на Европейския парламент и на Съвет от 11.02.2004г. за ангажиране отговорността на ответното дружество - като въздушен превозвач, за осъществяване на полет DE 1647 от летището на гр.Хераклион до летището на гр.Щутгард, на дата 27.08.2023г., на разстояние между 1500 км. – 3500 км., със закъснение повече от три часа. По същество моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Предявени са от "ЕЪРХЕЛП ГЕРМАНИЯ" ГМБХ, дружество регистрирано в Германия под №НRВ 196015 в Търговския регистър, срещу "БЪЛГАРИЯ ЕЪР" АД, с ЕИК 000633828, искове по чл.4, §1 от Регламент (ЕО) №861/2007г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, във вр. с чл.7, §1, б."б" от Регламент (ЕО) №261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета, във вр. с чл.99 ЗЗД за сумата от 800 евро (по 400 евро за всеки от цедентите - Ф.П. и М.П.), представляваща обезщетение за закъснял полет, прехвърлено от правоимащите пътници - Ф.П. и М.П., с договори за цесия от 12.10.2023г., ведно със законната лихва от 01.11.2023г. до окончателното й изплащане.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

2

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1 на ТР №1/09.12.2013г. по т.д.№1/2013г., ОСГТК на ВКС). В случая при извършената служебна проверка по чл.269, изр.1 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо, като при постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявените от "ЕЪРХЕЛП ГЕРМАНИЯ" ГМБХ, дружество регистрирано в Германия под №НRВ 196015 в Търговския регистър, срещу "БЪЛГАРИЯ ЕЪР" АД, с ЕИК 000633828, искове по чл.4, §1 от Регламент (ЕО) №861/2007г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, във вр. с чл.7, §1, б."б" от Регламент (ЕО) № 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета, във вр. с чл.99 ЗЗД за сумата от 800 евро (по 400 евро за всеки от цедентите - Ф.П. и М.П.), представляваща обезщетение за закъснял полет, прехвърлено от правоимащите пътници - Ф.П. и М.П., с договори за цесия от 12.10.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране в съда на исковия формуляр (формуляр А) - 01.11.2023г. до окончателното й изплащане. За да постанови обжалваното решение, с което са уважени предявените искове, първоинстанционният съд е приел, че е налице възникнало облигационно отношение по сключен договор за въздушен превоз на пътниците - Ф.П. и М.П.

(цеденти), приел е за доказана потвърдената резервация, съответно, че пътниците са се явили навреме, както и че с оглед сключените цесии, в споразуменията се съдържат упълномощителни клаузи, съответно с връчване на препис от исковия формуляр (формуляр А) и приложенията към него на ответника - "БЪЛГАРИЯ ЕЪР" АД, който се явява надлежно уведомен за извършените цесии и съответно цесиите има действие за него, както и че по делото е доказано, че закъснението на полет - DE 1647 от летището на гр.Хераклион до летището на гр.Щутгард, на дата 27.08.2023г., е изпълнен с повече от три часа закъснение. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Производството се развива по реда на Регламент /ЕО/ №861/2007г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, приложима при презгранични граждански и търговски дела.

За да възникне право на обезщетение по този ред, следва да се докажат, на 3 първо място, предпоставките на чл.7, §1 от Регламент /ЕО/ №261/2004г., а именно облигационна връзка по договор за въздушен превоз между цедентите на ищеца и ответника, закъснение на полета с повече от 3 часа, за което са изложени твърдения в исковият формуляр, претендираният размер на обезщетението, дължимо от превозвача, разстоянието на полета, въз основа на което се определя размера на обезщетението, както и сключен договор за цесия между правоимащите пътници и ищцовото дружество /цесионер/, която да е валидно съобщена на превозвача по смисъла на чл.99 ЗЗД.

В конкретния случай въззивният съд приема за неоснователен единственият довод, релевиран във въззивната жалба, че не е налице валиден договор за въздушен превоз, сключен между пътниците - Ф.П. и М.П. (цеденти) и ответното дружество "БЪЛГАРИЯ ЕЪР" АД за п о л е т DE 1647 от гр.Хераклион до гр.Щутгард на 27.08.2023г., с обявен час на излитане 19.00ч. и на кацане 21.05ч.. Противно на твърденията, поддържани от въззивника, по делото са представени в превод на български език бордни карти, издадени от авиокомпания "Condor", на Ф.П. и М.П., резервация SJ79LL, за полет DE 1647 от гр.Хераклион до гр.Щутгард, на 27.08.2023г., с обявен час на излитане 19.00ч. и на кацане 21.05ч., в които е посочено, че полетът ще се извърши от "БЪЛГАРИЯ ЕЪР" АД. Съгласно чл.2, б."б" от Регламента "опериращ въздушен превозвач" е въздушният превозвач, който изпълнява или има намерение да изпълни полет, съгласно договор с пътник. Съгласно чл.2, б."ж" от Регламента "резервация" означава фактът, че пътникът има билет или друго доказателство, което показва, че резервацията е приета и регистрирана от въздушния превозвач. Бордната карта е документ, издаван от авиокомпаниите, които дават право на пътник да се качи на определен полет, като съдържа имената на пътника, номер, дата и час на полета, маршрут, баркод, място на борда, номер на изхода, краен час на качване на самолета. Следователно следва да се приеме, че издадените на името на Ф.П. и М.П. бордни карти установяват, че резервацията на посочените лица е приета и регистрирана от въздушния превозвач. При тези данни по делото и с оглед клаузите на Регламент /ЕО/ №261/2004г. се налага категоричен извод, че по делото е доказано валидно възникнало облигационно правоотношение, на основание сключен договор за въздушен превоз между Ф.П. и М.П. и "БЪЛГАРИЯ ЕЪР" АД, който се явява "опериращ въздушен превозвач" по смисъла на чл.2, б."б" от Регламента, съответно в негова тежест е възникнало задължение да изпълни полет DE 1647 от гр.Хераклион, Гърция, до гр.Щутгард, Германия, на 27.08.2023г., с обявен час на излитане 19.00ч. и на кацане 21.05ч.. По изложените съображения и противно на доводите във въззивната жалба съдът приема, че ответното дружество -"БЪЛГАРИЯ ЕЪР" АД е пасивно материалноправно легитимирано да отговаря по предявените искове, доколкото е въздушен превозвач от общността, който е изпълнил процесния полет.