Решение № 3057 от 14.11.2019, Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 3057

14.11.2019 година град Бургас

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Бургаски районен съд пети граждански състав

На двадесет и четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в състав:

Председател: Магдалена Маринова и при секретаря Анелия Такова, като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 5 840 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод искова молба от

Т.Л.У. ЕГН **********, с адрес: ***, , чрез адвокат Е.Д., против Главна дирекция „Национална полиция“ МВР, с адрес: град София, 1715, бул. „Александър Малинов“ №1, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 738 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 123 часа за периода от 22.07.2016 година до 22.07.2019 година, сумата 90 лева, представляваща общ размер на лихви до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.

Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:

През периода 22.07.2016 год. до 22.07.2019 год. Т.Л.У. е полагал труд на длъжност старши полицай, младши инспектор в група 1 ППД /патрулно лостова дейност/ към СООРЖТ /Сектор „Охрана на обществения ред, железопътен транспорт/ в Зонално жандармерийско управление гр. Бургас. Същото е звено към дирекция „ Жандармерия“, която е на структурно подчинение на Главна Дирекция „ Национална полиция „ към МВР. ГД „НП“ е юридическо лице по силата на чл. 37 ал. 2 ЗВМР, а съгласно чл. 5 ал. 3 от Правилника за устройство и дейността на МВР в ГД „НП“ се създава дирекция „Жандармерия“. Според чл. 142 ал. 1 т. 1 ЗМВР У. е със статут на държавен служител.

По приложението на закона в исковата молба са изложени доводи за приложението на чл. 176 от ЗМВР чл.187 от ЗМВР, чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР, чл.140 от КТ.

Изложено е, че за посочения период

22.07.2016 год. до 22.07.2019 год. са действали последователно четири наредби: Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 год., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 год., Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 год. и Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018 год. / обн. в ДВ бр. 67 от 14.08.2018 год., всяка от тях уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивка на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Текстовете и в четирите наредби са идентични, според които „При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период“. В чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 год. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 часа за отчетния период се умножават по 0.143, след което се сумира с цялото отработено време или една 12 часова нощна работна смяна след преобразуването се отчита като 13.144 часа. В следващите две наредби изрична регламентация за преизчисляване липсва.

Ищецът, чрез процесуалния си представител, счита, че липсата на изрична норма, не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен / каквато изрична забрана би била противоконституционна/, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивка на държавните служители. При наличието на такава празнота, при липсата на специални норми, следва да се прилагат общите такива и в случая следва субсидиарно да се приложи общата

Наредба за структурата и организацията на работната заплата/ обн. ДВ от 26.01.2007 год./, която в чл. 9 ал. 2 предвижда при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

По отношение на правнорелевантните факти в исковата молба е изложено следното:

За периода 22.07.2016 год. до 22.07.2019 год. ищецът с оглед характера на заеманата от него длъжност е работил на 12 часови смени, полагал е труд и през нощта съгласно утвърдени графици, като през летния период е полагал 4 или 5 нощни смени месечно, а през зимния 2 или 3 месечно. Вълчев е положил общо 864 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143 възлиза на 987 часа. Преизчисляването на нощен към дневен труд води до извънреден труд от 123 часа, който работодателят - настоящия ответник не му е заплатил и следва да бъде допълнително заплатен. При изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50%, съгласно чл. 187 ал. 5 и 6 от ЗМВР, всеки извънреден час следва да бъде компенсиран с по 6 лева, т.е. задължението на ответника към ищеца Вълчев възлиза на 738 лева . Цената на иска е посочена в приблизителен размер.

В исковата молба ищецът е конкретизирал отработените часове извънреден труд по периоди и претенцията за лихви.

Поради изложените фактически твърдения и при тези правни доводи ищецът предявява исковете си. В исковата молба е посочил доказателства.

В преклузивния едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът Главна Дирекция „Национална полиция“ – МВР, представлявана от директора Христо Терзийски, чрез процесуален представител – юрисконсулт Адриана Каракашева, дава писмен отговор на предявения иск. Заявява, че оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва, че ищеца е в служебно правоотношение с Главна дирекция „Национална полиция“. Не е спорно и приложението на посочените в исковата молба четири подзаконови нормативни акта – наредби.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, посочва в тази насока, че единствено в чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з -407/11.08.2014 година е предвидено при сумарно отчитане на работното време общия брой часове положени труд между 22,00 и 6,00 часа за отчетния период се умножава по 0,143 и полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Конкретизирано е в писмения отговор, от името на ответната страна, че в другите наредби при отчитане на часовете нощен труд, техния брой да се посочва като цяло число. По отношение на довода на ищеца, че е налице празнота в уредбата и следва да се приложи по аналогия Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, посочва, че за да е приложим този тълкувателен способ е необходимо даден въпрос в относимия нормативен акт да не е уреден. Твърди, че в конкретния случай това не е така.

Излага, че по отношение на нощния труд има богата уредба в ЗМВР и редица подзаконови нормативни актове и дори в Наредба № 8121з – 776/29.07.2016 година на нощния труд е отделен цял раздел. Ответникът, чрез процесуалния си представител счита, че това, че нормите не са идентични при сравнение с други нормативни актове , уреждащи същия въпрос не означава, че е налице празнота. В писмения отговор е посочено още, че ЗМВР е специален закон по отношение на другите закони, регламентиращи трудовите/ служебните правоотношения на служителите и предвижда издаване на наредба от министъра на вътрешните работи за определяне на реда за организацията за разпределяне на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурството, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР и за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в Министерство на вътрешните работи.

Поради това ответникът, чрез процесуалния си представител, счита, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е неприложима, тъй като за служителите на МВР е издаден акт по силата на законова делегация и не е налице липса на уредба. На следващо място е посочено, че ЗМВР не препраща към разпоредбите на КТ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му по отношение на нощния труд.

Поради изложеното от името на ответната страна в писмения отговор е отправено искане за отхвърляне на предявените искове.

От името на ответника са посочено доказателства и е изразено становище по допускане на доказателствата, посочени от ищеца.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител – адвокат Д., поддържа предявените искове и сочи доказателства. В заседание по същество на спора излага подробни фактически и правни доводи за основателност и доказаност.

В съдебно заседание е прието на основание чл.214 от ГПК изменение на иск за осъждане на ответника да заплати главница, представляваща извънреден труд чрез увеличаването му с посочения в исковата молба коефициент в размер на 1 758, 19 лева за 255,97 часа извънреден труд, искът за лихви до датата на подаване на исковата молба е увеличен и претенцията се счита предявена за сума в размер от 205,18 лева, вместо за сума в размер от 90 лева.

В съдебно заседание ответникът не се представлява. В писмени бележки от негово име процесуалният му представител излага подробни доводи за неоснователност на предявените искове. Прави възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение на ищеца и отправя искане за присъждане на разноските, направени по водене на делото.

По приложимия материален закон настоящият състав приема следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 150 във връзка чл. 262 от КТ във връзка с чл. 187 от МВР и чл.86 от ЗЗД.

От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следното от фактическа и правна страна:

По фактите между страните не е спорно, че ищецът е бил в служебно правоотношение с ГД „Национална полиция“, МВР, за периода от 22.07.2016г. до 22.07.2019г. Не се спори, че е полагал нощен труд. Заемал е длъжността, посочена в исковата молба.

От заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно – икономическа експертиза, което съдът приема за обосновано, а и не е оспорено от страните, се установява, че за периода от 22.07.2016 година до 22.07.2019 година ищецът е положил 1 790 часа нощен труд.

Преизчислен с коефициент 1, 143 нощният труд е в размер от 2 045,97 часа за целия период. Разликата между преизчисления и отчетен по протоколи нощен труд възлиза на 255,97 часа. Трудовото възнаграждение за този труд е в размер от 1 758,19 лева.

По делото не е спорно, че тази сума не е платена.

Страните спорят по приложението на закона относно заплащане на възнаграждение за този труд.

При тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл.176 от Закона за МВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.

Съгласно чл. 178, ал.1, т.3 от

ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд.

В чл.187 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при

5-дневна работна седмица.

В чл.140, ал.2 от КТ е посочено, че нощен е трудът, който се полага от 22,00 часа до 06,00 часа. Съгласно ал.1, изречение второ, нормалната продължителност на работното време през нощта при 5 – дневна работна седмица е 7 часа. В чл. 187, ал.3 от ЗМВР е посочено, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки

24-часов период. По мнения на настоящия състав приложението на чл. 187, ал.3 от ЗМВР не изключва приложението на чл. 140, ал.2 от КТ, тъй като двете норми регулират различен период от време, за който дават ограниченията на броя часове нощен труд, които може да бъдат полагани.

Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.