Определение № 341 от 13.05.2025, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 557/2025
- Вид
- Определение № 341
- Подписан
- 13.05.2025
- В сила
- 13.05.2025
- Състав
- Маргарита Коцева, Божана Манасиева, Величка Пандева
Цитирани разпоредби
- чл.63,ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.63,ал.2,т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 64, ал. 9 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 341 гр. Благоевград, 13.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Маргарита Коцева
Членове:
Величка Пандева
Божана Манасиева при участието на секретаря Илиана А.ова в присъствието на прокурора А. Ст. А. като разгледа докладваното от Божана Манасиева Въззивно частно наказателно дело № 20251200600557 по описа за 2025 година Производството е образувано по частна жалба на адв.Г. Ц.,в качеството му на служебен защитник на обвиняемия Н. В. Д.,от гр.С., с искане за отмяна на определението на РС-Сандански,с което е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и определяне на по-лека мярка за неотклонение с твърдения за неправилност и незаконосъобразност на постановеното определение.
Искането се аргументира в съдебно заседание от защитника с липса на опасност от извършване на престъпление както и липса на основания да се счита,че обвиняемият би се укрил.
Представителят на ОП-Благоевград оспорва жалбата,приемайки я за неоснователна и пледира за потвърждаване на първоинстанционното определение.
Съдът,след като изслуша становищата на страните и прецени събраните доказателство по ДП №339-ЗМ-238/2025г по описа на РУ-Сандански, намира за неоснователна депозираната жалба.
Правилна е преценката на районния съд относно наличието на обосновано предположение за извършено от обвиняемия Н. В. Д.,от гр.С. престъпление по чл.354а,ал.3,пр.2,т.1 от НК.В подкрепа на този извод са всички събрани до 1 момента доказателства:писмените такива-протокол за оглед на местопроизшествие,протоколи за претърсване и изземване,ведно с определенията за тяхното последващо съдебно одобрение,изготвените фотоалбуми,съдържащи снимков материал на веществените доказателства,предмет на престъплението.Вида на наркотичното вещество е установено посредством експертна справка,която се кредитира от въззивния съд предвид началния етап на разследването.Подкрепящи обвинителната теза и даващи основание за направата на извод за съпричастност на обвиняемото лице към престъплението,в което е обвинен са и гласните доказателства в производството-показанията на свидетелите Д.О.П.,Г. К.Г. и Т.А.П.,и тримата лично възприемали поведението на обвиняемото лице и наркотичното вещество-намиращо се на две различни места:едното установено при задържането на обвиняемия,а другото в жилището ,обитавано от същия. Така коментираната доказателствена съвкупност въззивният съд също както и районният намира за достатъчна относно формирането на извод за съпричастност на обвиняемото лице към престъпното деяние,за което е привлечен да отговаря.
Следва да се отбележи,че обвиняемият Д. е осъждан четири пъти за престъпления от общ характер като всички наложени наказания „лишаване от свобода“ са изтърпени ефективно от него,а наказанието от 1 година „лишаване от свобода“ по последната присъда е търпяно до 22.10.2024г,т.е преди половин година.Т.е принципно е налице законовата презумпция на чл.63,ал.2,т.2 от НПК за отчитане на реална опасност от извършване на престъпление и тя не се опровергава предвид съдимостта на обвиняемия,част от която е свързана с наркотични вещества-осъждан е както за държане ,така и за държане с цел разпространение.В този смисъл,въззивният съд достигна до извода,направен и от първоинстанционния съд относно съществуването на реална опасност за извършване на престъпление от страна на обвиняемия Д..
Направеният от РС-Сандански извод за реална опасност от укриване не се приема от въззивния съд.Установява се ,че Н. Д. е с настоящ адрес в гр.С.,женен е-пред районната инстанция е представено удостоверение за сключен граждански брак,освен това е и трудово ангажиран,за който факт също са представени доказателства,т.е налице са обвързващи фактори в неговата семейна и социална среда,поради което приетата от проверявания 2 съд опасност от укриване е само хипотетична,но не и реална.
Наличието на обосновано предположение за съпричастност към авторството на коментираното престъпление /държане на наркотични вещества/,за което се предвижда наказание „Лишаване от свобода”,съчетано със съществуването на едната от двете,предвидени в чл.63,ал.1 НПК опасности,а именно опасност от извършване на престъпление са основание за определяне на мярка за неотклонение „Задържане под стража”,като следва да се отбележи,че липсват доказателства, които да оборват този извод. В този смисъл,не са налице основания за определяне на по-лека МН по отношение на този обвиняем.
С оглед на изложените съображения ,въззивният съд е на мнение,че са налице изискуемите от закона предпоставки за определянето на най-тежката мярка за неотклонение „ЗС” по отношение на обвиняемия Н. Д.,поради което определението на РС-Сандански като правилно следва да бъде потвърдено.
Ето защо, на основание чл. 64, ал. 9 от НПК, Въззивният съд ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №124/05.05.2025г., постановено по ЧНД № 227/2025 г. по описа на РС-Сандански, с което е взета спрямо Н. В. Д., с ЕГН **********, обвиняем по ДП №339-ЗМ-238/2025г по описа на РУ-Сандански, мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Определението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3