Определение № 248 от 07.03.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 248 гр. София, 07.03.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20251800500123 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 577 от ГПК, вр. чл. 32а от Правилника за вписванията.

Образувано е по жалба на А. Л. срещу Определение № 4 от 16.12.2024г., постановено по молба с вх. № 3209 от 16.12.2024г. по описа на Службата по вписванията – гр. Елин Пелин, с което е отказано вписването на договор за продажба на наследство.

В жалбата се твърди, че постановеният отказ е незаконосъобразен и е постановен в противоречие със закона и с трайната практика на Върховния касационен съд. Жалбоподателят счита, че съдията по вписванията, в противоречие с разпоредбата на чл. 212 от ЗЗД, бил приел, че не е спазена предписаната в закона форма на сделката. Изтъква, че договорът е сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните, като с молбата за вписване са представени изискуемите документи за удостоверяване на обстоятелството, че в наследството има недвижими имоти – с цел определяне на съответните такси по вписването. Излага съображения, че, съгласно чл. 112, б. „б“ от ЗС и чл. 4, б. „б“ от ПВ, на вписване подлежи договор за продажба на наследство, ако в наследството има недвижим имот, като за действителността на договора се изисква писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните (арг. от чл. 212 от ЗЗД). Счита, че, съгласно чл. 6, ал. 2 от ПВ, не е нужно, този вид договор да съдържа описание на имотите, но от друга страна установяването, че наследството съдържа недвижими имоти, е необходимо за доказване на интереса от вписването, като се позовава на съдебна практика в този смисъл. Подчертава, че именно за да обоснове интереса от вписването молителят е представил удостоверения за данъчна оценка и е индивидуализирал още в самия договор имотите, част от наследствената маса.

Намира, че в конкретния случай е извън правомощията на съдията по 1 вписванията да проверява материалните предпоставки на акта, както и да отказва вписването по съображения, че от съдържанието на акта е видно, че се касаело за друг договор, за който не се изисква вписване. Позовава се и на т. 6 от Тълкувателно решение № 7/2013 на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че проверката, осъществявана от съдията по вписванията, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма, и дали има предвиденото в Правилника за вписванията съдържание.

Моли за отмяна на обжалвания акт.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт и от процесуално легитимирана страна. Видно от представената по делото обратна разписка, молителят е бил уведомен за постановения отказ на 19.12.2024г., а депозираната от него жалба е получена по електронен път на електронната поща на Софийския окръжен съд на 22.12.2024г., т.е. е подадена в рамките на преклузивния срок. С оглед гореизложеното, същата е процесуално допустима.

Въз основа на събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

По делото е представено заявление с Вх. № 3209 от 16.12.2024г. по описа на Службата по вписванията – гр. Елин Пелин от А. Д. Л. в качеството му на страна по Договор за продажба на наследство от 12.12.2024г., с искане за вписване на договора в книгите по вписванията. Като приложение към заявлението са представени 5 броя преписи от Договор за продажба на наследство от 12.12.2024г. с рег. № 11477, том 4, № 10, заверен от нотариус Валентина Георгиева с рег. № 340, ведно с 9 броя скици и 9 броя удостоверения за данъчни оценки на имотите, попадащи в съвкупността, предмет на разпореждането.

Представени са нотариални актове, удостоверяващи право на собственост върху тези имоти, както и договор за доброволна делба на недвижим имот – земеделска земя.

По така подаденото заявление съдията по вписванията се е произнесъл с Определение № 4 от 16.12.2024г., с което е отказал да извърши исканото вписване, като е счел, че поради наличието на недвижими имоти в наследствената маса, е необходимо договорът да отговаря на изискванията на чл. 18 от ЗЗД, а именно - да бъде в нотариална форма.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно т. 6 от Тълкувателно решение № 7/2012г. на ОСГТК на ВКС, съдията по вписванията може да откаже вписване само ако актът не подлежи на вписване, ако не е съставен съобразно изискванията за форма и ако няма необходимото съдържание.

В конкретния случай съдията по вписванията е сезиран с искане за вписване на договор за продажба на наследство, в масата на което са включени и недвижими имоти - обстоятелство, което изрично е посочено в 2 съдържанието на сключения договор. Поради това и по аргумент от чл. 4, б.

„б“ от Правилника за вписванията, представеният на съдията по вписванията договор за продажба на наследство е подлежащ на вписване акт. В конкретния случай същият отговаря и на изискванията за форма, тъй като съдържа нотариална заверка на подписите на страните по сделката, каквото е именно изискването за форма за действителност на такъв вид договори, по аргумент от чл. 212, ал. 2 от ЗЗД. Това разрешение представлява изрично предвидено в закона изключение от общото правило на чл. 18 от ЗЗД за нотариална форма на сделките с недвижими имот и произтича от спецификите на сделката, тъй като с договора за покупко- продажба на наследство продавачът прехвърля цялата наследствена съвкупност независимо от нейния състав (арг. от Решение № 90/ 19.04.2019г. по гр.д. 3539/ 2018г. на ВКС).

В тази връзка следва да бъде подчертано, че, наистина, съдебната практика приема, че предвидената в чл. 212 от ЗЗД облекчена форма е приложима само и единствено в хипотезата на продажба на наследството като съвкупност от всички имуществени права и задължения на наследодателя, които са били налице към момента на откриване на наследството и са приети от наследника-продавач, но не и когато обект на сделката е правото на собственост върху отделни вещи, които не изчерпват цялото наследство, независимо от начина на групирането им. (Определение № 85/ 25.02.2020г. по гр.д. 3049/ 2019г. на ВКС). Конкретната фактическа обстановка, обаче, не попада в така посоченото изключение, представляващо отклонение от правилото на чл. 212, ал. 2 от ЗЗД. Този извод следва от чл. 2 от Договора за продажба на наследство от 12.12.2024г., съгласно който предмет на разпореждане е припадащата се част от наследството на прехвърлителя Д. Л. като съвкупност от права и задължения, която включва и правото на собственост върху посочените в договора недвижими имоти, предвид изрично извършеното от страните уточнение в този смисъл.

В допълнение към това следва да бъде подчертано, че, дори и да има основателно съмнение относно вида на извършената сделка, тази преценка е отвъд компетентността на съдията по вписванията. Съгласно т. 6 от цитираното Тълкувателно решение № 7/2012г. на ОСГТК на ВКС, съдията по вписванията може да основе отказа си да впише акт и на съображения, извлечени от формата на акта, но само ако изхожда от неговото наименование.

Следователно, съдията по вписванията не може да извършва преценка, дали от съдържанието на договора е видно, че се касае за друг вид сделка, чиято форма не е спазена, какъвто би бил случаят при разпореждане с отделни вещи, които не изчерпват състава на наследството.

Само за пълнота на изложението следва да бъде обсъдено и обстоятелството, че е налице и последната предпоставка за извършване на вписването на акта, а именно - да е изпълнено изискването за неговото съдържание по аргумент от чл. 6 от ПВ. Също така, към преписката са представени скици и данъчни оценка за всеки един от посочените в б. „А“ – б.

„З“ от договора недвижими имоти, както е изпълнено и изискването на чл. 8, 3 ал. 2 от ПВ за представяне на изискуемия брой преписи от подлежащия на вписване акт, а също и е внесена дължимата държавна такса съгласно чл. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенция по вписванията.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че постановеният с Определение № 4/16.12.2024г. по заявление с вх. № 3209/16.12.2024г. по описа на Служба по вписванията – гр. Елин Пелин отказ за вписване на договор за продажба на наследство е неправилен и следва да бъде отменен.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 4 от 16.12.2024г., постановено по заявление с вх. № 3209 от 16.12.2024г. по описа на Службата по вписванията – гр. Елин Пелин, с което е отказано вписването на договор за продажба на наследство.

ПОСТАНОВЯВА да бъде извършено вписване в книгите по вписванията при Служба по вписванията – гр. Елин Пелин на Договор за продажба на наследство от 12.12.2024г. с нотариална заверка на подписите на страните, извършена с рег. № 11477, том 4, № 10, на нотариус Валентина Георгиева, съгласно заявление с вх. № 3209 от 16.12.2024г.

ДА СЕ ВЪРНЕ на Службата по вписванията – гр. Елин Пелин настоящото дело, ведно с приложената по него оригинална преписка, образувана по заявление с вх. № 3209 от 16.12.2024г.

Определението е не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4