Решение № 84 от 19.05.2025, Районен съд - Мадан
- Съд
- Районен съд - Мадан
- Дело
- Гражданско дело 193/2024
- Вид
- Решение № 84
- Подписан
- 19.05.2025
- В сила
- 12.06.2025
- Състав
- Димитър Иванов Стратиев
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.418 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 426 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 114 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 144 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т. 12 · Закон за защита на потребителите
- чл. 58, ал. 2 · Закон за кредитните институции
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал.1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 430, ал. 3 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 84 гр. гр.Мадан, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Димитър Ив. Стратиев при участието на секретаря Милка Ас. Митева като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Гражданско дело № 20245430100193 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от *********” АД, против К. Ш. К. с искане да се установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземане в полза на „*******“ АД срещу длъжника К. Ш. К., възникнало на основание Договор за кредит за текущо потребление от *******г. за следните суми: 6657,66 лева - главница по договора за кредит; 5365,57 лева - неплатена договорна лихва, натрупана за периода от 26.11.2017 г. до 18.09.2023 г.;
1003,09 лева - обезщетение за забава, натрупано за периода от 26.12.2017 г. до 18.09.2023 г.; 50,94 лева - обезщетение за забава след настъпване на изискуемост, натрупано за периода от 19.09.2023 г. до 10.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по реда на чл. 418 вр. с чл. 417 от ГПК - 12.10.2023 г., до окончателно изплащане на задължението, ведно със направените в заповедното производство разноски.
В исковата молба се твърди, че на ****** г. между ********ЕАД /сега АД/ като кредитор и К. Ш. К., ЕГН ********** като кредитополучател е сключен Договор за кредит за текущо потребление (наричан по-нататък „Договорът“), като ********* е предоставила на клиента кредит, в размер на 8000,00 лв. (осем хиляди лева). Кредитът е бил усвоен от кредитополучателя на******* г.. Договорен е бил 120 месечен срок за издължаване на кредита, през който срок кредитът се погасява с месечни вноски, съгласно подписан и приет от страните Погасителен план (приложение № 1). Падежната дата за издължаване на месечните вноски е 26-то число на месеца. За предоставения кредит, кредитополучателят е поел ангажимент да заплаща на кредитора 1 променлива възнаградителна лихва, с преференциален лихвен процент, в размер на 10,25% годишно или 0,03% на ден, формиран от стойността на 6месечен SOFIBOR/EURIBOR 1.181 и надбавка в размер на 9,069 п.п., при изпълнение на Условията по програма ****** (по-нататък наричани „Условията“), подробно описана в Приложение № 2 към Договора, като при нарушаване на условията, кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличава, чрез увеличаване на надбавката, съгласно Условията.
Максималният размер, до който може да достигне лихвеният процент в резултат на неизпълнение на условията е променлив лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити, в размер на 6-месечния SOFIBOR/EURIBOR към съответната дата и надбавка в размер на 13,769 п.п.
В молбата се сочи, че неразделна част от договора за кредит са Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на ФЛ, Тарифата на ******* АД за лихвите, таксите и комисионните, които на основание чл. 15 от Договора за кредит, които кредитополучателят е получил и приел с подписването на договора за кредит. Договорът за кредит, в съответствие с изискванията на ЗПК /чл. 11, ал. 2 от ЗПК/, е подписан на всяка страница от кредитополучателя, с което последният, по собствена воля се е обвързал от неговите клаузи. В съответствие с изискванията на специалното законодателство, на кредитополучателя е предоставена от кредитора необходимата преддоговорна информация по чл; 5 от ЗПК за сравняване на различни предложения и вземане на информирано решение за сключване на договора за потребителски кредит в договорените параметри /така изрично чл.
12 от Договора за кредит/.
Сочи се, че с предоставяне на кредита от страна на банката по сметка на кредитополучателя, ******* АД е изпълнила поетия по договора ангажимент и е изправна страна по него, докато кредитополучателят е допускал просрочил в изплащане на задълженията по договора за кредит, поради което кредиторът ищцовото дружество е предприело действия по обявяване на кредита за предсрочно изискуем, като е изпратило
Уведомление, изх.
№*******/*********г. чрез ЧСИ З. Т. с peг. № *** на КЧСИ, до кредитополучателя К. Ш. К., че поради допусната забава в плащанията обявява вземанията си по договора за предсрочно изискуеми.
Твърди се, че Уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е получено лично от кредитополучателя на *****г., като извършените правни и фактически действия са изцяло в съответствие със задължителната съдебна практика, която еднозначно приема, че за да стане вземането на кредитора предсрочно изискуемо, е необходимо последният да уведоми своя длъжник, че отнема договореното преимущество на срока на кредита.
Във връзка с позоваването на ****** АД на правото си да обяви вземането си за предсрочно изискуемо, ищецът счита, че предсрочната 2 изискуемост е резултат от промяна в задължението на длъжника, след упражняване на потестативното право на кредитора, при наличието и на двете предпоставки, императивно уредени като фактически състав, пораждащ право на банка-заявител да получи предоставена главница по кредит преди изтичане на предоставен в полза на длъжника срок (т.18 от ТР №4/201 Зг. на ОСГТК на ВКС).
Ищецът сочи, че видно от представените в заповедното производство доказателства е осъществен обективен факт, уговорен като основание за едностранно изменение на договора (допусната забава в плащанията на 69 броя месечни вноски) и е упражнено право от кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем с изявления, получени лично от задължените лица.
Следва да се отчете и обстоятелството, че предсрочната изискуемост е едностранно право на кредитора и само той може да се позовава на последиците му.
Твърди, че поради липса на изпълнение от страна на кредитополучателя на предсрочно изискуемото вземане на кредитора, ******АД, на основание чл. 417, т.2 от ГПК е депозирало на 12.10.2023г. пред PC М. заявление за снабдяване със заповед за изпълнение въз основа на документ и изпълнителен лист спрямо кредитополучателя - ответник в настоящото производство., по повод на което е образувано частно гражданско дело № 359 по описа за 2023г. на PC М., като към датата на подаване на заявлението по реда на чл.
418. вр. с чл. 417 от ГПК, е налице неизпълнение на 69 месечни вноски.
В исковата молба се твърди, че заявената по реда на чл. 417 от ГПК претенция на ******* АД е за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу К. Ш. К., ЕГН ********** като кредитополучател за предсрочно изискуемо вземане по Договор за кредит за текущо потребление от *****г., както следва: 6657,66 лева - главница по договора за кредит, 5365,57 лева - неплатена договорна лихва, натрупана за периода от 26.11.2023г. до 18.09.2023г., 1003,09 лева - обезщетение за забава, натрупано за периода от 26/12/2017г. до 18/09/2023г., 50,94 лева - обезщетение за забава след настъпване на изискуемост, натрупано за периода от 19/09/2023г. до 10/10/2023г., 120,00 лева - разходи при изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по реда на чл.
418 вр. с чл. 417 от ГПК - 12.10.2023г., до окончателно изплащане на задължението, ведно със сторените в заповедното производство разноски.
Сочи се, че образуваното по реда на чл. 417 от ГПК частно гражданско дело № 359 по описа за 2023г. на PC М. приключило с издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу солидарно задълженото лице кредитополучател, предвид доказаното пред заповедния съд наличие на основания за това - ликвидно и изискуемо вземане, обективирано в документа по чл. 417, т. 2 от ГПК.
Ищецът твърди, че в представеното пред заповедния съд извлечение от счетоводни книги, е посочено, че се претендира договорна лихва за периода от 3
26/11/2023г. до 18/09/2023г., в размер на 5365,57 лева, като се касае за техническа грешка и моли да се вземе предвид следните съображения: Глава тридесет и седма от действащия към момента ГПК урежда производството по издаване на изпълнителен лист, което по същество е едностранно. С него се цели бързина в гражданския оборот, като едно безспорно вземане бъде присъдено и спрямо което кредитор може да се сдобие с изпълнителен титул по облекчен ред. На пръв поглед, ГПК урежда два вида заповедни производства - такова по чл. 410 от ГПК и второ по реда на чл. 418, вр. с чл.
417 от ГПК. По съществото си обаче заповедното производство е едно, като разликата се явява единствено в начина на връчване на заповедта за изпълнение - от съда в производство по чл. 410 от ГПК, и от ЧСИ/ДСИ при издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по реда на чл. 418, вр. с чл. 417 от ГПК. По отношение на разпоредбите от чл. 410 - 416 ГПК следва да се прилагат по аналогия в производствата по издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ. С изменение на ГПК - ДВ бр. 86 от 2017г., законодателят изрично предвиди, че в случай на нередовност на подаденото заявление на заявителят се предоставя срок за отстраняване на нередовностите, като в случай че заповеден съд констатира, че заявлението по чл. 417 от ГПК страда от недостатък, следва да изпълни нормата на чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК за даване на указание за отстраняване на нередовностите в 3-дневен срок от заявителя - в този смисъл ищецът цитира Определение № 749/21.03.2024г., постановено по в.ч.гр.д. № 734 по описа за 2024г. на ОС - П., X състав.
В молбата се сочи, че претендираната лихва представлява възнаградителна такава, дължима на основание т. 8 от представения на съда договор за кредит. В тази връзка, началния момент на претендираната договорна лихва - 26.11.2017г., е моментът от който която, съгласно договора и погасителния план към него е начисляване на възнаградителна лихва, която не е платена. Посоченият краен момент - 18.09.2023г., е датата до която е начислявана такава, и същата съвпада с датата на която вземането е осчетоводено като изискуемо.
Сочи се също, че претендираната наказателна надбавка представлява договорено между страните обезщетение за забава, дължимо на основание чл.
19, т. 1 и т. 2 от Общите условия към Договора за кредит, като същата, в съответствие с чл. 33, ал. 2 от ЗПК, е начислявана в законоустановения размер върху частта от дължимата и неплатена по погасителен план главница, натрупана за периода от 26.12.2017г. до 18.09.2023г., като по време на обявеното извънредно положение в Р Б от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., не е начислявана лихва за забава.
Ищецът твърди, че претендираното обезщетение за забава в размер на 50,94 лева, представлява законната лихва върху изискуемата главница, дължимо на основание Тълкувателно решение № 3/2017 по тълк.дело № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС.
4
Сочи, че с молба, вх. № *****/*****г. по описа на кантората на служебния архив на ЧСИ С. Д. с per. № ****** на КЧСИ, район на действие ОС - С., ******* АД, по реда на чл. 426 от ГПК, е образувало изпълнително дело № 57/2024 по описа на същата кантора, като в молбата за образуване са посочени конкретни способи на изпълнение.
Твърди, че договорът за кредит е действителен, същият съдържа необходимото задължително съдържание, въведено от законодателя, налице е валидно изявена от кредитополучателя воля за обвързване с условията на подписания от последния договор и приложенията към него, като волята му е потвърдена с положения в договора за кредит подпис от него пред служител на кредитиращата банка.
Сочи, че обстоятелството, че и към настоящия момент кредитополучателят не е погасил задълженията си към ****** АД, произтичащи от подписания между страните договор за кредит, както и обстоятелството, че срещу издадената заповед за изпълнение е подадено в срок възражение от длъжника, както и дадените на ****** АД указания за предявяването на иск относно вземанията си, обосновава правния интерес на ищеца да потърси защита на правата си в определения от закона едномесечен срок чрез предявяване на претенцията срещу ответника по исков ред. По изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор на исковата молба от ответника К. Ш. К. чрез пълномощника си адвокат М. О., с който счита предявените искове за изцяло неоснователни и недоказани и моли същите да бъдат отхвърлени.