Определение № 287 от 26.04.2024, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 287 гр. Шумен, 25.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Димитрова

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20243600500141 по описа за 2024 година

Производство по чл.274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна частна жалба на В. В. К., ЕГН **********, от гр.

Шумен, действащ чрез пълномощника адв. Н. Т. от ШАК срещу определение № 567/06.03.2024 г. по гр.д. № 2357/2023 г. по описа на ШРС.

Жалбоподателят намира обжалваното определение за неправилно, поради което моли въззивният съд да го отмени изцяло и върне делото на ШРС за произнасяне по същество.

Заявява, че е вярно, че производството е недопустимо досежно факти, настъпили до издаване на процесната заповед за изпълнение, но изрично с исковата молба е предявил и възражение за изтекла погасителна давност, която се явява факт, настъпил след влизане в сила на заповедта за изпълнение. Ако за съда е било неясно коя погасителна давност релевира, тази преди или след издаване на процесната заповед, то санира тази неяснота, уточнявайки, че предявеното възражение за изтекла такава включва и периода от влизане в сила на процесната заповед до днес. Второ, счита за неправилен извода на първоинстанционния съд, че процесната заповед за изпълнение е влязла в сила едва през 2023 г., като твърди, че същата е следвало да му връчена по реда на чл.47, ал.1 от ГПК от ЧСИ по образуваното на 27.07.2012 г. изпълнително дело № 20128760400501. Поради горното, моли да бъде прието, че процесната заповед за изпълнение е влязла в сила през 2012 г.. Трето, дори и да счете, че е налице връчване, то не е редовно, тъй като копие от документа, въз основа на който е била издадена заповедта за изпълнение не е било надлежно връчено на длъжника.

В срока по чл.267, ал.1 от ГПК въззиваемият „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, представлявано от управителите Р.М.Т. и ТТ.И.В.., чрез юрисконсулт П.Е. е депозирал отговор, в който оспорва жалбата като неоснователна и моли за оставянето й без уважение и 1 присъждане на извършените по делото разноски.

Въззивната частна жалба е депозирана в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следното:

Производството по гр.д. № 2357/2023 г. по описа на ШРС е било образувано по искова молба на жалбоподателя срещу въззиваемия, в която са били наведени следните факти:

Ответникът твърди, че ищецът му дължи сумата от 3 091.50 лева – главница по договор за кредит от 2010 г.. Извънсъдебно, по телефона на ищеца постоянно се обаждали и го притеснявали лица, твърдящи, че са служители на ответника и го заплашвали, че ако не плати доброволно гореописаната сума ще предявят съдебен иск срещу него. Ищецът оспорва факта, че дължи на ответника гореописаната сума, както и че му е предоставял такава като кредит. Освен това, предявява възражение за изтекла погасителна давност. Позовавайки се на горното, ищецът е поискал от съда да приеме за установено, че не дължи на ответника сумата от 1 250 лева, от общо 3 091.50 лева по договор за кредит от 2010 г.

С определение № 2457/23.10.2023 г. първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение на основание чл.129, ал.2 от ГПК и е указал на ищеца, в едноседмичен срок от съобщаването да изложи обстоятелствата, на които се основава искът, в частност налице ли е сключен между страните договор за кредит, ако да – да бъде описан; датите на отправяне на извънсъдебни претенции; лице или юридическо лице, както и в съответствие с, посочените съобразно горните указания обстоятелства – в какво се състои искането.

С молба вх. № 14678/27.10.2023 г., депозирана чрез пълномощника му, ищецът е уточнил, че няма сключван договор за кредит между страните, както и, че искането му до съда е да приеме за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1 250 лева, от общо 3 091.50 лева по договор за кредит от 2010 г., тъй като такъв договор не съществува между страните.

С разпореждане № 2542/06.11.2023 г. първоинстанционният съд е разпоредил преписи от исковата молба и допълнението й да се изпратят на ответника, на когото е предоставил едномесечен срок за отговор.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът е депозирал отговор, в който е оспорил предявения иск като изцяло неоснователен, навеждайки твърдения, че между ищеца и „ Юробанк и ЕФ Джи България „ АД е бил сключен договор за кредит, по който той е усвоил предоставения му кредит. Поради просрочие от негова страна, банката се е снабдила с изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК, като за събиране на дълга е било образувано изп.д. № 501/2012 г. на ЧСИ Д.З.. След прекратяване на това дело, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, въз основа на същия изпълнителен лист е било образувано изп.д. № 925/2018 г. на ЧСИ Д.З., по което има предприети и извършени регулярни действия до момента.

Ответникът е бил конституиран като взискател по изпълнението въз основа на договор за прехвърляне на вземания, сключен между „ Юробанк и ЕФ Джи България „ АД и „ ЕОС Матрикс „ ЕООД на 18.01.2016 г.. В исковата си молба ищецът не оспорва неизпълнението 2 си по сключеня договор за кредит, нито дължимостта на сумата, а единствено липсата на притезателно право на принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност, което твърдение е неоснователно, поради което искът е неоснователен.

С определение № 133/15.01.2024 г. по чл.140 от ГПК и в доклада си по чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, с искане на ищеца да бъде признато за установено, че не дължи на „ ЕОС Матрикс „ ЕООД, гр. София сумата от 1 250 лева / частичен иск от 3 091.50 лева / по договор за кредит от 2010 г., тъй като такъв договор не съществува между страните, като му бъдат заплатени направените по делото разноски, съобразно което е разпределил и доказателствената тежест между страните. Приел е също, че от страна на ищеца е предявено и възражение за погасяване на спорното вземане по давност.

На 12.02.2024 г. ищецът, действащ чрез пълномощника си е депозирал молба, в която е заявил, че поддържа изцяло изложеното до момента и оспорва всички твърдения и възражения на ответника, вкл. и това, че процесното задължение не е погасено по давност.

В първото по делото заседание на 28.02.2024 г. страните не са се явили и не са изпратили представител, с оглед на което след събиране на допуснатите доказателства, съдът е приключил съдебното дирене, дал е ход по същество и е изнесъл делото за решаване.

С обжалваното определение № 567/06.03.2024 г. първоинстанционният съд е отменил протоколно определение от 28.02.2024 г., с което се приключва съдебното дирене и се дава ход на устните състезания, върнал е исковата молба и е прекратил производството по делото, поради недопустимост, като е осъдил В. В. К., с ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд – Шумен сумата от 24.00 лева – държавна такса за възпроизвеждане от съда на отговора на хартиен носител за връчване на ищеца.

За да постанови определението си, съдът е приел, за установено по делото, че видно от изпълнителен лист от 11.06.2012 г., издаден по ч.гр.д. № 1898/2012 г. / № 1688/2012 г. / по описа ШРС, В. В. К. е бил осъден да заплати на „Юробанк и Еф Джи България“ АД гр.

София сумата 3 091.50 лв., представляваща главница за просрочено задължение по договор за потребителски кредит № FL532473 от 18.06.2010 г., сумата 341.76 лв. – договорна лихва за периода от 18.07.2010 г. до 21.04.2012 г., сумата 34.63 лв. – наказателна лихва за периода от 18.09.2011 г. до 21.04.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.05.2012 г. до изплащане на вземането, както и сумата 69.36 лв. – държавна такса и 292.84 лв. – адвокатско възнаграждение. Изпълнителният лист е бил издаден на основание заповед за незабавно изпълнение № 996/18.05.2012 г. по ч.гр.д. № 1688/2012 г. по описа на ШРС, като въз основа на него на 27.07.2012 г. е било образувано изп.д. № 20128760400501 по описа на ЧСИ Д.З. с рег. № 876. На 31.07.2012 г. ЧСИ е изпратил покана за доброволно изпълнение на длъжника, която не му е била връчена, а на 24.10.2014 г. е наложил запор върху трудовото възнаграждение на същия. С договор за прехвърляне на парични вземания от 18.01.2016 г. „Юробанк и Еф Джи България“ АД, гр. София е прехвърлило на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, гр. София свои вземания, произтичащи от сключени договори за кредит, 3 описани в приложение № 1 към договора, между които и срещу В. В. К.. С постановление от 25.04.2018 г. на ЧСИ производството по посоченото изпълнително е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, а на 28.08.2018 г. оригиналът на изпълнителния лист е бил върнат на „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Въз основа на същия изпълнителен лист, на 10.10.2018 г. е било образувано изп.д. № 20188760400925 по описа на ЧСИ Д.З. с рег. № 876. С уведомително писмо с изх. № 18-УЦ-00440/04.09.2018 г. до ответника е било изпратено уведомление за сключения договор за прехвърляне на парични вземания от 18.01.2016 г., което не е получено от него. На 29.10.2018 г. ЧСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в „Маркс и Ко“ ДЗЗД и върху левовите му и валутни банкови сметки, открити в клоновете в страната на „Юробанк и Еф Джи България“ АД гр. София, „Първа инвестиционна банка“ АД гр. София и „Инвестбанк“ АД гр. София.

На 29.10.2018 г. и 15.11.2018 г. ЧСИ е изпратил покани за доброволно изпълнение на длъжника, които не са му били връчени. На 16.06.2022 г. ЧСИ е наложил запор върху левовите и валутни банкови сметки на длъжника, открити в клоновете в страната на банка „Те Дже Зираат Банкасъ“ АД гр. София. На 19.09.2023 г. ЧСИ е изпратил покана за доброволно изпълнение на длъжника, която му е била връчена на 21.09.2023 г., на посочен от него електронен адрес, като в срока по чл. 414, ал.2 от ГПК същият не е подал възражение срещу заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 1688/2012 г. по описа на ШРС.

Въз основа на така установените факти, съдът е приел, че в разглежданата хипотеза е налице приключило заповедно производство по ч.гр.д. № 1688/2012 г. по описа на Районен съд – Шумен с изтичане на срока по чл.414, ал.2 от ГПК за писмено възражение срещу заповедта за изпълнение по ал.1 от същия текст, след което тя е влязла в сила /чл.416 от ГПК/. В случая оспорването на вземането по изпълнението се основава на факти, които са настъпили преди изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл.418 от ГПК да се стабилизира окончателно – с изтичане на срока за подаване на възражение по чл.414 от ГПК, за което длъжникът е уведомен на 21.09.2023 г. Следователно, предявеният иск се основава на факти, които са били известни на ищеца, който е могъл да ги посочи в срока на възражение по чл. 414 от ГПК, поради което и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират. Според задължителната практика на ВКС, при всички хипотези на чл.416 от ГПК, настъпва стабилитет на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл.418 от ГПК се стабилизира окончателно, тъй като по новия процесуален ред заповедите за изпълнение влизат в сила и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се приклудират.

Преклудират се и възраженията срещу основателността на претенцията и отрицателен установителен иск, че длъжникът в заповедното производство не дължи на заявителя сумата, за която е издадена заповедта, е недопустим. Пътят на искова защита остава открит само при наличие на специалните хипотези по чл.424 от ГПК или чл.439 от ГПК.

Новооткритите обстоятелства или доказателства са основание за оспорване на вземането по реда и в сроковете по чл.424 от ГПК. На новонастъпили /настъпили след влизане в сила на 4 заповедта за изпълнение/ факти длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл.439 от ГПК. Изложените в исковата молба факти обаче, на които е основан предявения иск не са от категорията на чл. 439 от ГПК, тъй като нямат качеството на новонастъпили /настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение/ факти. С изтичането на срока по чл. 414 от ГПК и влизане в сила по реда на чл. 416 от ГПК на заповедта за изпълнение всяко възражение на длъжника, че вземането не съществува е преклудирано и не може да бъде заявено с нов иск, извън специалните хипотези на чл.424 от ГПК и чл.439 от ГПК. Предвидените специални способи за защита на длъжника след влизане в сила на заповедта за изпълнение /искове за оспорване на вземането, които могат да се основат само на нововъзникнали писмени доказателства или нови писмени доказателства, респ. на факти, настъпили след издаването й/ обосновават извода, че при настъпване, респ. стабилизиране изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по отношение на материализираното в нея вземане, то не може да се оспорва от длъжника по съображения, твърдения и факти, които е могъл и е следвало да заяви преди влизането й в сила. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, е недопустимостта на последващ процес, основан на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка. Ако длъжникът е разполагал с възражения срещу правото, установено със заповедта, но не ги е упражнил надлежно и в срок, те се преклудират. В това се изразява пресичащото действие на заповедта по отношение на фактите съществували до проявлението на изпълнителната й сила, съответно стабилизирането й. Преклузията е важима и за възраженията на длъжника в процеса по реда на чл. 422 от ГПК. Ако пропусне възраженията си, правото да ги въведе в нов процес е изчерпано. По отношение на заповедта за изпълнение, срещу която не е подадено възражение, длъжникът не разполага с иск, който да основе на обстоятелства и доказателства, които са могли да му бъдат известни при пропускане на предвидените в закона срокове и способи за защита /чл. 414 и чл. 422 от ГПК/. Именно защото законът е предвидил изрични и специални способи за защита на длъжника в заповедното производство, общият ред /чрез установителен иска за недължимост или осъдителен иск за връщане на събраните суми при влязла в сила заповед за изпълнение/ за оспорване на вземането е недопустим. Въз основа на изложените мотиви, съдът е приел, че процесната исковата претенция се явява недопустима, като, на основание констатираната недопустимост на иска, производството по него следва да бъде прекратено, а исковата молба, с която е предявен – върната на основание чл. 130 от ГПК.