Решение № 5521 от 27.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5521 гр. София, 27.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20231110130060 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на ФИРМА” ЕАД, ЕИК **********, представлявано от АА- Изпълнителен директор срещу Б. З. П., ЕГН **********, с адрес:

АДРЕС, с която се иска да бъде признато за установено, че ответника дължи сумата от 1874.29 лева, от които 1534.10 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот с адрес: АДРЕС за периода м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 28.10.2022г., до изплащане на вземането, 317.05 лева - мораторна лихва за забава от 15.11.2019 г. до 11.10.2022г., както и суми за дялово разпределение 18.12 лева - главница за периода от м.09.2019г. до м.02.2021г., ведно със законната лихва от 28.10.2022г. до окончателното изплащане на вземането, и 5.02 лева лихва за периода от 31.10.2019г. до 11.10.2022г. , за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №58945/2022 г. на СРС, 46 състав.

С Определение от 06.07.2023 г. съдът е констатирал, че в СРС е висящо гр.д. № 48095/2022 г. на 49 състав. То е образувано по искова молба на Б. З. П. срещу „ФИРМА“ ЕАД с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 5241.12 лева - главница за топлинна енергия за периода от м.06.2016 до м.07.2022, както и лихва в размер от 1480.90 лева за периода от м.06.2016 до м.07.2022г., които задължения касаят същия топлоснабден имот. Прието е, че доколкото предмет на съдебния процес както по положителен, така и по отрицателен установителен иск, е съществуването на вземането, доказателствената тежест ще се разпредели между страните по идентичен начин, независимо какво качество имат в процеса – в тежест на кредитора е да докаже съществуването, изискуемостта и размера на вземането, независимо дали е ищец или ответник-в процесния случай касателно периода от м.05.2019г. до м.04.2021г по отношение на сумата за доставена ТЕ е налице идентитет 1 между двете производства. Същото обаче не води до недопустимост на последващо заведеното такова по реда на чл. 422 ГПК.

Влизане в сила на решението по отрицателния установителен иск не влече никакви последици по отношение на издадената заповед за изпълнение – дори същият да е отхвърлен, което по същество означава, че вземането е признато, заповедта за изпълнение не би могла да влезе в сила, доколкото при подадено възражение кредиторът следва да предяви иск по реда на чл. 422 ГПК и едва след влизане в сила на решението, с което този иск е уважен, заповедта за изпълнение влиза в сила – чл. 416 ГПК. Липсва на законодателен механизъм да бъде установена връзка между делото, образувано по заявлението за издаване на заповед за изпълнение и делото, образувано по отрицателния установителен иск – например при отхвърляне на отрицателния установителен иск заповедта за изпълнение да влиза в сила.

С определението от 06.07.2023 г. съдът е намерил, че в процесния случай е налице предпоставката на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Това е така доколкото ако за частта касаеща процесния период, предявения иск по гр.д. № 48095/2022 г. на СРС бъде уважен със СПН, ще се отрече съществуването на вземането на ФИРМА” ЕАД, което ще доведе до недопустимост на настоящото производство в тази част/ само относно главницата за ТЕ/. В случай, че предявеният отрицателен установителен иск обаче бъде отхвърлен за ищеца в настоящото производство ще съществува правен интерес да се снабди с годно изпълнително основание, каквото не би било решението по отхвърлен отрицателен установителен иск, а път на защита би бил осъдителен иск или установителен такъв по чл. 422 въз основа на издадена заповед за изпълнение.

С молба от 18.01.2024 г. ответникът сочи, че е налице постановено решение по обуславящото дело. С Решение № 19653/ 29.11.2023 г. по гр.д. № 48095/2022 г. на 49 състав на СРС е прието за установено, че Б. З. П. не дължи на „ФИРМА”ЕАД сумата от 2559.76 лева /главница/- топлинна енергия за периода от м.06.2016 до м.06.2019 и сумата от 1134.33 лева- лихва за забава за периода от м.06.2016 до м.06.2019 г.

Налице е формирана сила на пресъдено нещо, че не са дължи главница за ТЕ за периода от месец май 2019 г. до месец юни 2019 г.

Производството е възобновено и на ищеца са дадени указания да посочи о т общо претендирания размер от 1534.10 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот с адрес: АДРЕС за периода м.05.2019г. до м.04.2021г. каква част се претендира за периода от м.05 до м.06 2019 г. и каква част се претендира за периода от м.07.2019 г. до м.04.2021 г.

С молба от 29.01.2024 г. ищецът сочи, че стойността на претендираната ТЕ за период от 01.05.2019 г. до 30.06.2019 г. е в размер на 60.39 лева, а за периода м.07.2019 г.- 04.2021 г. в размер на 1473.71 лева.

С Определение от 31.01.2024 г. е прекратено производството по гр.д. №30060/2023 г., в частта в която ФИРМА” ЕАД, ЕИК **********, представлявано от АА- Изпълнителен 2 директор иска да бъде признато за установено Б. З. П., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, че дължи сумата от 60.39 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот с адрес: АДРЕС за периода от 01.05.2019г. до 30.06.2019 г., ведно със законната лихва от 28.10.2022г., до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №58945/2022 г. на СРС, 46 състав.

Производството е висящо, в частта в която „ФИРМА” ЕАД, ЕИК **********, представлявано от АА- Изпълнителен директор срещу Б. З. П., ЕГН **********, с адрес:

АДРЕС иска да бъде признато за установено, че ответника дължи сумите: 1473.71 леваглавница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот с адрес: АДРЕС за периода м.07.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 28.10.2022г., до изплащане на вземането, 317.05 лева - мораторна лихва за забава от 15.11.2019 г. до 11.10.2022г., както и суми за дялово разпределение 18.12 лева - главница за периода от м.09.2019г. до м.02.2021г., ведно със законната лихва от 28.10.2022г. до окончателното изплащане на вземането, и 5.02 лева - лихва за периода от 31.10.2019г. до 11.10.2022г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

№58945/2022 г. на СРС, 46 състав.

Посочен е адрес на топлоснабдения имот: АДРЕС, аб. № ******** ИД номер:

*********.

Ищецът твърди, че ответника, в качеството си на собственик на процесния топлоснабден имот, е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.

Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ФИРМА“ ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите, като ответниците не са упражнило правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „ФИРМА“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.

София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.

Излагат се съображения, че съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия.

3

Твърди се, че ответникът е използвал доставяната от дружеството- ищец ТЕ през процесния период и към настоящия момент не е погасил задължението си.

Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „ФДР”ООД.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който се оспорват исковете.

Сочи се, че претендираните суми са погасени по давност на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Изложени са доводи, че е включването на прогнозните месечни суми в общата фактура е незаконосъобразно и така се цели заобикаляне на възражение за изтекла погасителна давност.

Поддържа се, че ответникът не е собственик или ползвател на имота, съответно не е обвързан от ОУ на ищеца.

Излагат се доводи за недължимост на цената на услугата за „дялово разпределение“ и лихвата за забава върху нея.

Оспорва се дължимостта и на лихвата за забава върху главницата за ТЕ като погасена по давност и като неприложимост и неяснота на клаузата на чл. 33, ал. 2-4 от ОУ на ищеца.

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.

На 28.10.2022 г. „ФИРМА“ ЕАД е депозирало пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Б. З. П. за следните суми: 1 534,10 лева (хиляда петстотин тридесет и четири лева и 10 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 28.10.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 317,05 лева (триста и седемнадесет лева и 05 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.11.2019 г. до 11.10.2022 г., 18,12 лева (осемнадесет лева и 12 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.09.2019 г. до 28.02.2021 г., ведно със законна лихва за период от 28.10.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 5,02 лева (пет лева и 02 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 31.10.2019 г. до 11.10.2022 г. - задължение за доставена, но неизплатена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се на адресАДРЕС, аб.№ ********.

С разпореждане от 17.12.2022 г. по ч. гр. д. № 58945/2022г. по описа на СРС, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер на 37.49 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение

Заповедта е връчена на длъжника и в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано писмено възражение от длъжника, намирайки вземането – предмет на заповедта, за недължимо, като на основание чл. 415, ал. 1, т.1 ГПК на ищеца са дадени указания за предявяване на установителен иск. В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.