Решение № 73 от 07.09.2021, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Свиленград , 07.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на втори септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева

Байнова при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20215620200622 по описа за 2021 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С постъпилата Жалба от Л. М. Л. с ЕГН ********** от град ***************************************, със съдебен адрес: град Свиленград, бул.„България” № 551 област Хасково, чрез адвокат М.К. , се оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия К № 3454201 на ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4 , вр.чл. 182, ал.

1, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер 100 лв. С Жалбата са р елевирани оплаквания за незаконосъобразно и неправилно издаване на ЕФ, тъй като бил издаден в противоречие с материалния закон и в при съществени нарушения на процесуалните правила. Претендират се разноски по делото на основание чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА).

1

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Л. М. Л., не се явява. С Писмена молба процесуалният му представител – адвокат М.К. иска от Съда да отмени обжалвания акт поради неправилно попълване на Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система (АТСС).

В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) – ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

Н а 17.12.2019 година в 11.04 часа в село Пъстрогор, област Хасково, с АТСС (радар) № 656/14, представляващо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-М е регистрирано и заснето движещото се в посока село Младиново, област Хасково, моторно превозно средство (МПС) марка „Пежо”, модел 307 с държавен регистрационен номер Х 51 94 ВТ, със скорост 79 км/ч, при разрешена такава 50 км/ч, съответно превишена стойност на скоростта 29 км/ч. След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден ЕФ серия К № 3454201 на името на жалбоподателя Л. М. Л. в качеството му на собственик на превозното средство, видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на деянието. ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з172 от 29.02.2016 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед. В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за 2 установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лв. В ЕФ не е посочено какво е ограничението – общо или въведено с пътен знак В26 и не е посочена каква е АТСС – мобилна или стационарна, както и не е посочено приспадната ли е допустимата грешка от 3 км/ч. Фишът е връчен на лицето н а дата 20.06.2021 година (, видно от Справката за нарушител) (възражения относно начина и формата на връчване на ЕФ не се противопоставят в настоящото съдебно производство), като съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на МПС. В указания срок, жалбоподателят не представя в ОДМВР - Хасково Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не прави възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).

За работата и използването на конкретното АТСС TFR 1-M на процесната дата - 17.12.2019 година, когато е установено нарушението на жалбоподателя, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият е приложен по делото и приет като доказателство по делото.

От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването на АТСС – 17.12.2019 година и времето (08.40 часа д о 12.30 часа), за общото ограничение на скоростта - 50 км/ч разрешена скорост, режима на измерване - стационарен, номера на служебния автомобил, където е поставено, така и броя на установените нарушения и др уги сведения, съгласно реквизитите на образеца. ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, общо налични са 4 броя снимки за конкретния клип, на 3 от които е виден автомобила. От същите се установява, че е заснет автомобил с държавен регистрационен номер Х 51 94 ВТ в процес на приближаване към мобилната система за видеоконтрол, при измерена скорост на движение 82 3 км/ч, съответно наказуема установена скорост – 3 2 км/ч и разрешена такава о т 50 км/ч, като превишението е 29 км/ч (след приспадане на допустимата грешка 3 км/ч).

От представения Протокол № 6-52-19/11.10.2019 година, издаден от Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на посочената дата е извършена периодична проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR 1-M № 656/14, според който съответства на одобрения тип.

В публичния Регистър на Български институт по метрология (БИМ), който е общодостъпен на интернет - страницата на посочения институт, след извършена служебно от Съда справка, се установява, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-M е одобрен тип, вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година.

Издаденото за одобряването му Удостоверение (, приложено в кориците на делото) е от датата 24.02.2010 година и е валидно до 24.02.2020 година.

След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл.

189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд – Свиленград.

В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от която жалбоподателят има наложени административни наказания „Глоба” с влезли в сила ЕФ и Наказателно постановление (НП) за нарушения на ЗДвП.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на Районен съд – Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което 4 е издаден атакувания ЕФ) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд .

Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН ) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал.

1 от ЗАНН) ефект.

Преценена по същество, Жалбата е основателна (, но не на основанията, посочени от процесуалния представител на жалбоподателя), за което Съдът излага следващите правни съображения:

В обжалвания ЕФ е налице неяснота по отношение на един от основните реквизити на Фиша, а именно: описание на нарушението, тъй като не е посочено какво е ограничението – общо или въведено с пътен знак В26, не е посочена каква е АТСС – мобилна или стационарна и не е посочено приспадната ли е допустимата грешка от 3 км/ч, отразена като такава в Протокол № 6-52-19 от 11.10.2019 година. Непосочването на вида на ограничението за процесния пътен участък поставя наказаното лице, а и проверяващата Съдебна инстанция в невъзможност да прецени правилна ли е дадената от АНО правна квалификация. Непосочване на това каква е АТСС поставя в невъзможност цитираните в предходното изречение лица да преценят дали този вид радар може да се използва към инкриминирания момент – 17.12.2019 година. Неотразяването дали е приспадната допустимата грешка при измерване на скоростта с радара поставя в невъзможност Съда да прецени дали правилно е определена санкционната норма, респ. дали размерът на наложената Глоба е правилен и в съответствие с материалния закон. Всяко едно от констатираните пропуски само по себе си представлява съществено процесуално нарушение, тъй като води до нарушаване правото на защита на санкционираното лице, доколкото препятства възможността нарушителят да узнае в какво точно е обвинен от фактическа и правна страна, за да организира своевременна и адекватна защита, и е достатъчно основание за отмяна на ЕФ.

Всяко едно от п осочените пропуски, свързани с описанието на нарушението, се явява самостоятелно основание за отмяна на издадения ЕФ, 5 тъй като (както вече бе посочено) не позволява и контролиращата Съдебна инстанция да установи по несъмнен и категоричен начин волята на АНО за какво точно административно нарушение е ангажирана административнонаказателната отговорност на наказаното лице.

Описанието на нарушението се явява задължителен съгласно чл. 189, ал.

4 от ЗДвП реквизит на ЕФ. Извеждането на описанието на нарушението от други налични по Административнонаказателната преписка (АПН) документи е недопустимо, като в противен случай би се стигнало до хипотеза, в която по тълкувателен път да се извличат изводите на АНО.

Посоченото налаг а изводът, че ЕФ следва да бъде отменен.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс

(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

Съгласно разпоредбата на чл. 38 от ЗА, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на лица, които имат право на издръжка; материално затруднени лица и роднини, близки или на друг юрист. Съгласно ал. 2 на чл. 38 от ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.

В производство пред настоящия Съд от процесуалния представител на жалбоподателя своевременно е заявена претенция за заплащане на разноски – възнаграждение за един адвокат, който е представлявал жалбоподателя по делото. В представения пред този Съд и съдържащ се по делото Договор за 6 правна защита и съдействие от 23.06.2021 година, сключен между Л. М. Л. и адвокат М.И. К., изрично е посочено, че договорените правна защита и съдействие адвокатът извършва на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА , т.е. като безплатна за доверителя.