Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 134 от 16.04.2026, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 577/2025
Вид
Решение № 134
Подписан
16.04.2026
В сила
16.06.2026
Състав
Надежда Иванова Желязкова Каличкова, Славейка Атанасова Костадинова, Красимира Димитрова Ванчева

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Пловдив, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20255001000577 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 110 от 21.11.2024 година, постановено по т. дело № 168/2023 година по описа на Окръжен съд – Пазарджик, е развален на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД сключеният на 13.09.2018 г. между „Перфект Авто-2010“ ЕООД и „Лакосте Холидей“ ЕООД, ЕИК 204196726, договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с нотариален акт №********** от 13.09.2018г. на нотариус М.Рангелова, вписан в СВВелинград с акт № ***************г.

Осъдено е „Лакосте Холидей“ЕООД, ЕИК 204196726, със седалище и адрес на управление гр.Велинград, ***, да заплати на „Перфект-Авто-2010“ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.

Велинград, ***а, разноски за първоинстанционното производство в размер на 3000 лева адвокатско възнаграждение и държавна такса в размер на 1943,19лв.

С решение № 4 от 24.01.2025 година, постановено по т. дело № 1

168/2023 година на ОС – Пазарджик в производство по чл. 247 от ГПК, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 110 от 21.11.2024 година, като е постановено, че в диспозитива на решението след:

„разваля на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД сключеният на 13.09.2018г. г. между „Перфект Авто-2010“ ЕООД, и „Лакосте Холидей“ ЕООД, ЕИК 204196726, договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с нотариален акт №********** от 13.09.2018г. на нотариус М.Рангелова, вписан в СВ-Велинград с акт № ***************г.“ следва да се чете: „въз основа на който „ПерфектАвто-2010“ ЕООД е продало на „Лакосте Холидей“ ЕООД поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Велинград, Община Велинград, област Пазарджик, одобрени със заповед

№

РД-18-1214/06.06.2018 г. на

Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение на КККР, с адрес на поземления имот град Велинград, п.к.4600, Патриарх Евтимий, с площ на поземления имот от 1080 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м): стар идентификатор: няма, с номер по предходен план: 7421, квартал 107, парцел XV, при съседи на поземления имот: поземлени имоти с идентификатори ***, ***,

***,

***,

***,

***, който поземлен имот вече представлява 1080/1527 идеални части от имот с кадастрален идентификатор ***, целият с площ от 1527 кв.м., с адрес на поземления имот град Велинград, п.к.4600, Патриарх Евтимий, с трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс; стар идентификатор ***, ***, 10450.5021565, ***, заедно с 1/2 идеална част от самостоятелен обект в сграда - жилище, апартамент с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Велинград, Община Велинград, област Пазарджик, одобрени със заповед № РД-18- 1214/06.06.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК,последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение на КККР, с адрес на поземления имот: град Велинград, п.к.4600, ул. „Никола Вапцаров“ 72, ет.2, който самостоятелен обект се намира на втори етаж от сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, брой нива на обекта: едно, със застроена площ от 99 кв.м., при съседни 2 самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж- няма, под обекта ***, над обекта: няма, стар идентификатор: няма.

С решение № 50 от 25.04.2025 година, постановено по т. дело № 168/2023 година по описа на Окръжен съд – Пазарджик в производство по чл.

247 от ГПК, е допусната поправка в диспозитива на решение № 110 от 21.11.2024 година и на решение № 4 от 24.01.2025 година, като е постановено, че вместо посоченото ЕИК 204196726 на „Перфект –Ауто-2010“ ЕООД следва да се чете ЕИК 201123520.

В първоинстанционното производство като трето лице – помагач на страната на ответника „Лакосте Холидей“ ЕООД е встъпило „Леми Строй“ ЕООД.

Въззивното производство е образувано по следните въззивни жалби:

„Лакосте Холидей“ ЕООД, чрез процесуалния си представител адвокат С. М., е обжалвало решение № 110/21.11.2024 година с въззивна жалба вх. № 11768/10.12.2024 година, с оплаквания за недопустимост, неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, допуснати нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Недопустимостта на съдебното решение се поддържа от жалбоподателя поради това, че към момента на постановяването му той не е бил собственик на имота, предмет на сделката, която е развалена от съда на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. Жалбоподателят поддържа, че последица от развалянето на договора е връщането на престациите по него, а той не би могъл да върне имота, който вече е прехвърлен на трето лице. Това било отрицателна процесуална предпоставка за допустимост на иска срещу него. Решението било и неправилно поради това, че както към момента на предявяване на иска за разваляне на договора, така и към момента на приключване на устните състезания имотът – предмет на процесната сделка, с посочен в нотариалния акт идентификатор, не бил самостоятелен имот, освен че не се намирал във фактическа власт на жалбоподателя, поради което дори при развален договор, решението не можело да се изпълни. Според жалбоподателя било допуснатото процесуално нарушение на разпоредбата на чл. 127, ал. 4 от ГПК, задължаваща ищеца да посочи банкова сметка при предявяване на осъдителен иск, за да има възможност ответникът, ако реши, да заплати търсените суми, като в случая евентуалният иск бил осъдителен за договорената продажна цена на имота.

3

Банкова сметка не била посочена от ищеца нито в договора за покупкопродажба, нито в исковата молба, нито след искането на встъпилото по делото трето лице-помагач в съдебно заседание на 21.10.2024 година. По този начин жалбоподателят бил лишен хипотетично от възможността да заплати цената. Освен че не била посочена банкова сметка, не бил издаден и първичен счетоводен документ – фактура, въз основа на който да се извърши плащането.

В жалбата се поддържа, че в тежест на ищеца било да установи, че не е заплатена цената по договора за покупко-продажба, което той не сторил при условията на пълно и главно доказване, поради което решението на първоинстанционния съд за уважаване на иска било неправилно. Неправилно не било уважено от съда и направеното от ответника възражение за кредиторова забава, изразяваща се в неоказване на необходимото съдействие за уточняване на продажната цена на всеки един от двата имота. Според жалбоподателя съдът следвало да укаже на ищеца да уточни цената на всеки един от имотите поотделно, което било от значение за произнасянето му както по главния, така и по евентуалния иск.

Оспорени са и изводите, че с получаване на исковата молба ответникът бил поканен да изпълни задължението си по договора за заплащане на цената.

Твърди се, че това не е така, тъй като ищецът продължил поведението си да не посочва банкова сметка, по която да се изпълни това задължение. Неправилни били изводите, че с получаване на исковата молба, до ответника е достигнало изявлението за разваляне на договора, както и че ищецът е загубил интерес от реално изпълнение. В нарушение на чл. 87, ал. 3, предложение второ от ЗЗД на ответника не бил даден срок за плащане.

В жалбата се твърди, че при постановяване на решението не са изяснени всички факти и обстоятелства, свързани с направеното възражение за несъответствие на поземления имот с посочен идентификатор по процесната сделка със съществуващия в момента имот по КККР. Не било отстранено и противоречието между двата предявени иска, които според жалбоподателя били кумулативно и субективно съединени – за разваляне на договора и при условията на евентуалност - за осъждане на ответника да заплати покупната цена. Неправилен бил и изводът на съда, че са налице условия за разваляне на договора поради това, че реалното му изпълнение му 4 вече е ненужно за ищеца. Неправилно съдът възложил в тежест на ответника установяването на факта на плащане на договорената продажна цена.

В тази въззивна жалба се твърди също, че волята на съда не е ясно изразена в диспозитива на решението. Искането е за обезсилване на решението като процесуално недопустимо, евентуално за неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск, както и за присъждане на разноски на жалбоподателя.

Към въззивната жалба на „Лакосте Холидей“ ЕООД срещу решение № 110/21.11.2024 година се е присъединило встъпилото трето лице –помагач „Леми Строй“ ЕООД, чрез процесуалния представител адвокат В. Г.а.

Присъединяването е с молба вх. № 12143/19.12.2024 година. С нея, наред с оплакванията, изложени от жалбоподателя „Лакосте Холидей“ ЕООД, са изложени и допълнителни такива, които въззивният съд не следва да разглежда подробно. Правилността на първоинстанционното решение се проверява в рамките, очертани с въззивната жалба и с оглед на конкретните оплаквания в нея, съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и съдебната практика. Изрично уредената в чл. 265 от ГПК процесуална възможност за присъединяване към въззивната жалба, която не може да бъде отречена и за третото лице, при правата, които има по чл. 221, ал.1 от ГПК, не дава право на присъединилия се към жалбата да излага допълнителни доводи и съображения за неправилност на решението, извън тези, изложени от самия жалбоподател.

Срещу въззивната жалба на „Лакосте Холидей“ ЕООД е подаден писмен отговор от ищеца в първоинстанционното производство „Перфект – Авто-2010“ ЕООД, чрез адвокат И. И.. Становището в отговора е за неоснователност на въззивната жалба. Изложени са подробни съображения за неоснователност на оплакванията в нея. Искането е за потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждане на разноски за въззивната инстанция.

„Леми Строй“ ЕООД, наред с присъединяването към въззивната жалба на страната, на която е встъпило, за да помага, а именно „Лакосте Холидей“ ЕООД, е подало и насрещна въззивна жалба с вх. № 1249/14.01.2025 година срещу тази въззивна жалба.

Срещу насрещната въззивна жалба на „Леми Строй“ ЕООД е подаден 5 писмен отговор от „Перфект-Авто-2010“ ЕООД с изразено становище за нейната недопустимост и с искане за оставянето без разглеждане, евентуално – без уважение.

Въззивният съд намира, че насрещната въззивна жалба е процесуално недопустима и следва бъде оставена без разглеждане със съдебния му акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 263, ал. 2 от ГПК насрещна въззивна жалба може да бъде подадена в срока за отговор на въззивната жалба само от насрещната страна. Недопустимо е подаването на насрещна въззивна жалба срещу въззивната жалба, подадена от страната, на която третото лице е встъпило, за да помага. Насрещна страна за ответника и за третото лице, встъпило да му помага, е ищецът в първоинстанционното производство, те имат противоречиви интереси с ищеца, но не и помежду си, поради което за третото лице липсва правен интерес да подава насрещна въззивна жалба при подадена такава от „Лакосте Холидей“ ЕООД.

Освен срещу първото решение № 110/21.11.2024 година, постановено по т. дело № 168/2023 година на ОС – Пазарджик, две въззивни жалби са подадени и срещу решението за отстраняване на очевидна фактическа грешка в него, постановено под № 4/24.01.2025 година по т. дело № 168/2023 година на Окръжен съд – Пазарджик. Жалбоподатели по тях са „Лакосте Холидей“ ЕООД и „Леми Строй“ ЕООД. Жалбоподателите поддържат, че решението за поправка на очевидна фактическа грешка е неправилно и незаконосъобразно, тъй като не се касаело за несъответствие между формирана воля на съда в мотивите на съдебния акт и диспозитива на решението. Съдът в първото решение изобщо не бил изложил мотиви относно втория имот в нотариалния акт – 1/2 ид. част от самостоятелен обект в сграда, поради което второто решение било такова за допълване, поради непроизнасяне по цялата ищцова претенция, което можело да стане само по искане на страната, направено в определен срок и при определени процесуални изисквания, които се различавали от тези за поправка на очевидна фактическа грешка. Искането е за отмяна на решението за поправка на очевидна фактическа грешка като неправилно. С жалбата на „Лакосте Холидей“ ЕООД са претендирани и разноски. Срещу двете въззивни жалби против решение № 4/24.01.2025 година за поправка на очевидна фактическа грешка не са подадени отговори от „Перфект-Авто-2010“ ЕООД.