Решение № 165 от 30.07.2020, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ _____ гр. Варна, _______07.2020г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН

СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на първи юли, през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ : ДАРИНА МАРКОВА

МАРИЯ ХРИСТОВА при секретаря ЕЛИ ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдия

М.Христова в.т.д.№145 по описа за 2020г. на ВнАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.267 от ГПК.

Образувано е след решение №168/25.02.2020г. по к.т.д.№2418/2018г. на ВКС, 2-ро т.о., с което е обезсилено решението по в.т.д.№158/2018г. на ВнАс и делото е върнато за разглеждане на предявените искове от друг състав на съда. Дадените указания са предявеният иск да бъде разгледан по въведения от страната предмет, въз основа на обстоятелствата, на които същата се е позовала, а именно връщане на даденото по договора след прекратяването му, поради настъпило прекратително условие.

Постъпила е въззивна жалба от „БУЛКАРГО“ ООД, гр.Варна, чрез адв.Р., срещу постановеното решение №915/28.12.2017г. по т.д.№323/2017г. на ВОС.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че същото е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, както следва: от събраните доказателства се установява, че процесната сума е преведена по сметка на ответника в изпълнение на поетото от въззивника задължение към „Уникредит лизинг“ АД за самоучастие при закупуване на медицинската техника. Изложените в исковата молба и в хода на производството твърдения не са за заплащане на сумата без основание, а за връщането й поради отпадане на основанието за плащане – прекратяване на сключения между страните договор, поради настъпилото отрицателно прекратително условие. В решението липсва произнасяне какво е действието на договора към настоящия момент. Съдът не е обсъдил, поотделно и в тяхната взаимна връзка, всички събрани по делото доказателства, които са приети за относими.

Решението е постановено и при допуснати нарушения на материалния закон. Процесният договор е търговска продажба, която е консенсуален договор, сключва се с постигане на съгласие и не е необходима писмена форма. Между страните е постигнато съгласие за сключването му под отрицателно прекратително условие по смисъла на чл.25 от ЗЗД, а именно финансиране на договора от трето лице. Само и единствено при сбъдване на това условие договорът може да бъде изпълнен, а при несбъдването му се прекратява по силата на закона. Неотносими към предмета на спора са въпросите защо лизинговата компания не е заплатила оборудването, нито дали ищецът е изправна страна по договора. Уговарянето на отрицателното прекратително условие е установено от събраните по делото доказателства – свидетелските показания и изявленията на процесуалния представител на ответника. Съгласно чл.25, ал.2 от ЗЗД сбъдването на прекратителното условие има обратно действие, поради което ответникът дължи връщане на платеното по договора. Задържането на сумата води до неоснователното му обогатяване. Дължи се връщане на всичко дадено по прекратения договор, без значение от вида на престацията. Налице е и признание от ответника, че е бил уведомен за прекратяването на договора чрез разменената между страните кореспонденция.

Решението е и необосновано, тъй като при постановяването му съдът неправилно е тълкувал събраните по делото свидетелски показания.

Предявените искове са основателни. Доказано е уговарянето на прекратително условие, което е настъпило и е довело до прекратяване на договора. Дори същия да е развален по реда на чл.88, ал.1, от ЗЗД, доколкото развалянето има обратно действие, страните отново дължат връщане на даденото по него. В случай, че съдът приеме, че плащането има характер на аванс по договора, приложима е разпоредбата на чл.334, ал.1 от ТЗ, която урежда писмена форма за действителност на уговорката за предварително плащане на цената по договора. Тази клауза е нищожна, което обосновава основателността на претенцията за връщане на сумата.

В жалбата се твърди, че направеното възражение за прихващане е неоснователно. От доказателствата се установява, че оборудването, предмет на договора между страните, е част от предмета на дейност на ответника. Същото е много търсено на територията на страната, а цената му е „достъпна“. Сделката между ответника и третото лице е неотносима към възражението за пропуснати ползи. Договарянето и продажбата на процесния апарат на цена 6 пъти по-ниска от обявената на сайта на ответника е в противоречие с чл.29 от ЗЗК. Стоката е закупена и доставена на територията на страната, след като ответникът е бил уведомен за прекратяване на договора на 29.05.2014г. По делото не е установено наличието на елементите от фактическия състав на претенцията на пропуснати ползи, а именно същите да са пряка и непосредствена последица от неизпълнението, да са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението; да са пълно, точно и ясно определени по размер, както и търговецът да е действал добросъвестно.

По същество моли съда да отмени обжалваното решение и уважи предявените искове, като отхвърли възражението за прихващане. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание въззивникът с писмено становище, чрез адв.Р., поддържа жалбата. По същество моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна

ЕТ „ГЕЯ-99-ЙОВКА ЙОРДАНОВА“, гр.Варна, с писмен отговор и в съдебно заседание, чрез адв.К., оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че решението е правилно, обосновано и постановено въз основа на събраните по делото доказателства. По делото е установено, че между страните е сключен договор за покупко-продажба на оборудването предмет на отправената и приета от ищеца оферта. Заплащането на сумата от 30 000лв. е авансово плащане на цената, като не е извършено с оглед на бъдещо очаквано основание, което не е могло да бъде осъществено. Страните не са се споразумели за сключване на договора под прекратително условие. Действително заплащането на цената е следвало да се осъществи чрез външно финансиране, но по делото липсват доказателства страните да са постигнали съгласие, че ако това финансиране не се осъществи до определен момент, договорът се прекратява с обратна сила.

Ищецът е неизправна страна по договора. Няма въведени твърдения, нито събрани доказателства за разваляне на договора, нито за изпълнение на задълженията по чл.85 от ЗЗД. Още повече, че ответникът, в качеството му на продавач, е изправна страна, като е бил в готовност да достави оборудването, предмет на договора. Авансовото плащане е действително и със същото е извършено приемане на офертата. От събраните по делото доказателства /съдебно-счетоводната експертиза/ се установява наличието и размера на преките вреди, претърпени от неизпълнение на процесния договор.

По същество моли съда да отхвърли жалбата и потвърди решението на ВОС. В условие на евентуалност, ако намери исковете за основателни, да ги отхвърли като погасени чрез прихващане.

Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Съдът намира производството за редовно и допустимо – подадената ВЖ е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.

Съдът не констатира процесуални пропуски от страна на първоинстанционния съд.

Производството пред

ВОС е образувано по предявени искове от „БУЛКАРГО” ООД срещу ЕТ „ГЕЯ 99-Йовка Йорданова” за заплащане на сумите, както следва: 1/ в размер на 30 000 лева, дължима на отпаднало основание във връзка с прекратяване действието на договор за продажба на лабораторно оборудване, обективиран в оферта № 04121/30.04.2014 г. на основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане на главницата и 2/ в размер на 8 247,87 лева, представляваща обезщетение за забава за плащането на главницата от 30 000 лева, за периода от 30.06.2014 г. до 15.03.2017 г., на основание чл. 86 ЗЗД.

В исковата и допълнителната искова молба се твърди, че ищецът е искал да закупи техническо лабораторно оборудване необходимо във връзка с основната му дейност, поради което установил търговски отношения с ответника. Поради липса на налични средства за плащане на цената намерил кредитна институция, която да го финансира и на 28.04.2014г. била проведена тристранна среща между страните по делото и третото лице - „Уникредит лизинг” АД. На същата било постигнато споразумение ищецът да закупи от ответника необходимите машини, а плащането да се извърши чрез лизинговата компания. Последната поставила условие част от продажната цена да бъде заплатена със собствени на купувача средства, който да участва лично във финансиране на покупката. В изпълнение на постигнатите уговорки, ответникът отправил до ищеца (купувач) оферта № 04121/30.04.2014 г., като на датата на получаването и́ ищецът наредил плащане на сумата от 30 000 лв., представляващи неговото самоучастие.

Излага, че на

29.05.2014 г. бил уведомен от ответника, че следва да заплати остатъка от цената на стоката, което не съответствало на постигнатите договорености цената да се плати от лизинговото дружество. На 20.06.2014 г., съобразно отправеното искане за заплащане в седмодневен срок, отправил покана, получена от ответника на 23.06.2014 г., за връщане на процесната сума (главницата).

В допълнителната искова молба се излага още, че между страните е сключен договор за покупко-продажба на процесното оборудване. Сделката е сключена под условие – плащане на цената от кредитираща институция, което не е изпълнено, поради което облигационната връзка е прекратена. Прекратяването на облигационната връзка е поради отпадане на възможността да се сбъдне уговореното между страните условие за начина на плащане по сделката – чрез участие на кредитиращата институция.

Касае се за отрицателно прекратително условие, тъй като сбъдването му е предпоставка за изпълнение. С оглед настъпване на условието и прекратяване на договора, заплатената сума от 30 000 лева подлежи на връщане, което обуславя и интереса от предявените искове.

По отношение на въведеното в процеса възражение за прихващане изразява становище за неоснователност на същото. Твърди, че дружеството не дължи обезщетение на ответника, тъй като не е налице неизпълнение на задълженията му по договора.

Прекратяването е настъпило поради отпадане на възможността продажната цена да бъде заплатена от кредитираща институция, поради което не е налице неизпълнение.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа предявените искове. По същество моли същите да бъдат уважени и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът ЕТ „ГЕЯ

99-Йовка Йорданова” с писмени отговори и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва наличието на валидно възникнало между страните облигационно правоотношение с приемане на отправената от ответника оферта № 04121/30.04.2014г. Твърди, че приемането на офертата е осъществено чрез плащане на част от продажната цена в размер на 30 000лв., което се установява и от разменената между страните кореспонденция. На 29.05.2014г., в отговор на мейл, с който ищецът е уведомен, че оборудването е готово за изпращане, същият е отговорил, че между страните не е постигнато съгласие по условията на офертата, няма подписан договор и няма да продължи сделката с ответника. Оспорва твърдението за наличие на условие в сключения между страните договор, а именно цената по него да бъде платена от кредитираща институция. Сключването на договора за лизинг от страна на ищеца касае единствено него и обстоятелството как ще финансира заплащането на цената е относимо само към него. Процесният договор не е развален след приемане на офертата.

В случай, че съдът приеме исковете за основателни, е предявено възражение за прихващане /уточнено с молба вх.№15331/29.05.2017г./ от ЕТ „ГЕЯ 99-Йовка Йорданова” срещу „БУЛКАРГО” ООД за прихващане на сумите предмет на исковете, с преките загуби и пропуснати ползи, претърпени от ответника поради неизпълнение на договорните задължения от страна на ищеца, както следва: 1/ в размер на 10 501,93лв. – преки загуби /прихващани с главницата от 30 000лв./, представляващи разликата между цената платена от ответника на доставчика в размер на 17 501,93лв. и цената, за която същият апарат е продаден на „Кава Консулт“ ООД /7 000лв./ и 2/ в размер на 65 709,78лв. – пропуснати ползи, представляващи разликата между доставните цени на лабораторното оборудване, по които ответникът го е закупил от доставчика и оферираните цени, по които ищцовото дружество е приело да го закупи/ прихваната с претенцията за главница и лихва/.

Разпечатката съдържа 43 от 95 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/eaa3463b-f9ec-4cf5-ba89-ffaf2f610a90