Определение № 260171 от 31.05.2022, Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ ............/31.05.2022г. гр. Варна

ВАРНЕНСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 11-ти състав, в закрито заседание, проведено в състав:

СЪДИЯ:

НИКОЛАЙ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдията гр.дело №2586 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

На осн. чл.140 и чл.146 ГПК съдът съобщава следния проект на доклад:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Т.Д.И., ЕГН**********, с адрес: *** срещу В.Д.А., ЕГН **********, с адрес: ***, жил. Кооперация 1, ет.1, ап.7, с която са предявени искове с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл.45 от ЗЗД вр. чл.3 от ГПК, които са съответно за осъждане на ответницата да плати на ищцата: 1/ обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди във вид на пропусната полза в общ размер на 30 454 лв., от които 19 785 лв. - за апартамент №6; 6 599лв. - за офис „А“ и 4 070лв. - за гараж №3, поради извършени от ответницата противоправни действия, изразяващи се в участие, съдействие и заплащане на незаконно застрояване на съсобствения (до 15кв. м. ид. части) на ищцата имот ПИ с ид.,,,,,,,,,,,,по КК на гр.Варна, вследствие на което ищцата не е увеличила имуществото си чрез придобиване на законно изградени апартамент №6 с площ от 93,13 кв.м., офис „А“ с площ 23,80 кв.м. и гараж №3 с площ от

18.96 кв.м., находящи се в гр.Варна, ул.“Ч.в.“ № 15, за които й е учредено право на строеж, ведно със законната лихва върху сумата от деня на предявяване на иска в съда – 17.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата; 2/ обезщетение в размер на 60 000лв. за претърпените от ищцата неимуществени вреди – страдания, психически стрес, постоянна тревожност, финансов тормоз, загуба на работа, ненамиране на работа впоследствие, социално дистанциране, влошаване на здравето и на качество на живот и други аналогични, търпяни в периода 16.10.2013г. - 16.10.2018г., които са причинени от неправомерните действия на ответницата, изразяващи се в: А/ участие, съдействие и заплащане на незаконно застрояване на съсобствения на ищцата имот (15кв. м. ид. части) ПИ с ид.,,,,,,,,,,,,по КК на гр.Варна, вследствие на което ищцата не е увеличила имуществото си чрез придобиване на законно изградени апартамент №6 с площ от 93,13 кв.м., офис „А“ с площ 23,80 кв.м. и гараж №3 с площ от 18.96 кв.м., находящи се в гр.Варна, ул.“Ч.в.“ № 15, за които й е учредено право на строеж; Б/ злоупотреба с процесуални права с образуване и/или участие в следните производства срещу ищцата: гр. дело №14297/2015г. на ВРС; гр. дело №3663/2015г. на ВРС; гр. дело №13779/2014г. на ВРС; и жалба до ВРП №8182/2013г., включително съпътстващите им дела за проверка на прозинасянията по тях (уточнени с УМ от 14.02.2022г.), ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска в съда – 17.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата, като по петитума в тази част ще се следват указания по конкретизиране поотделно, но с настоящият съдебен акт, с оглед на процесуална икономия.

Обстоятелства, от които произтича претендираното право:

Ищцата твърди, че по дарение от баща й през 1975г. е придобила 1/3 ид. част от дворно място с къща, находящо се в гр.Варна, ул.“Ч.в.“ №15. На 22.08.1995г. ищцата и другите двама съсобственици сключили с „ЕТ М.– М.Р.“ договор за групов строеж, по силата на който съсобствениците прехвърлили на ЕТ 80 кв. м. от дворното място, цялото с площ 305 кв. м., срещу което последният се задължил да построи и въведе в експлоатация изцяло на свои разноски жилищна сграда, от която съсобствениците да получат отделни обособени обекти, като съсобствениците са имали учреденото право на строеж за сградата. Ищцата Т.И. следвало да получи в своя собственост апартамент №6 с площ от 93.13 кв.м., офис „А“ с площ 23.80 кв.м. и гараж №3 с площ от 18.96 кв.м.

Твърди още, че на 23.08.1999г. ответницата В.А., без да има каквато и да било договореност или съгласие на ищцата, сключила с други от съсобствениците (към този момент) договор за групов строеж на сградата, но който бил в нарушение на чл.53, ал.3 от ЗТСУ (отм.) и чл.183, ал.1 от ЗУТ – без съгласието на всички съсобственици (конкретно на ищцата Т.И.). С оглед на този договор ответницата (и други лица) сключили и два договора за строителство от 27.07.1999г. и от 29.09.1999г., а разрешението за строежа било издадено пак по инициатива на ответницата - №216/22.07.1999г. Последното също било противозаконно и затова е било отменено с окончателно решение №10287/23.10.2006г. на ВАС на РБ.

Въпреки незаконните действия на ответницата (и други лица) обаче, през периода 1999г.-2002г. строителството било фактически довършено до етапа на „груб строеж“. Съответно построената сграда била незаконна, в нарушение на устройствените правила и инвестиционните изисквания, некачествена и бързо подлежаща на амортизация, но най-вече – била в противоречие с уговореното от ищцата и другите съсобственици (към 1995г.) и „ЕТ М.– М.Р.“ по договора за строеж от 22.08.1995г. Сградата е налиице и към момента, при това с прогресивна амортизация до негодност за ползване. Сградат освен това е останала и без довършителни дейности, без цялостна Ел и ВиК инсталации и не била въведена в експлоатация.

Така от 1999г. или поне от завършването на грубия строеж през 2002г. се твърди, че ищцата е била лишена от правото да получи законни, качествени и съответни на инвестиционните намерения от 1995г. имоти – апартамент №6 с площ от 93.13 кв.м., офис „А“ с площ 23.80 кв.м. и гараж №3 с площ от

18.96 кв.м., които да ползва или да продаде – с което пропуснала да увеличи актива на патримониума си с пазарната стойност на тези обекти според началните за тях предвиждания от 1999г. Пряката причина за това били противозаконните на ответницата действия по участие и организиране на сключените през 1999г. без съгласието на ищцата договори; пак така получено разрешение за строеж; така и пречки на строителят по първия договор от 1995г. да изпълни задълженията си; след това действия по укаконяване и търпимост на незаконно изградената сграда; водени множество съдебни и административни производства за целта, в това число и срещу ищцата; отказ от постигане на справедливо споразумение с ищцата; възлагане действия по частичен демонтаж на сградата през 2011г.; но най-вече чрез финансиране строежа на незаконната сграда – но всичко това изцяло без знанието и съгласието, дори при противопоставянето на ищцата за строителството. Самото финансиране твърди, че се изразява в заплащането от отв. В.А. на 15% от стойността на разходите за построяването на сградата, с който процент ищцата обвързва отговорността на ответницата.

По тези причини претендира обезщетение за имуществени вреди, които са формирани от средната пазарна стойност на обектите, които ищцата е щяла да получи при строеж съобразно договора от 1995г., предвидени лично за нея – апартамент

№6 с площ от 93.13 кв.м., офис „А“ с площ 23.80 кв.м. и гараж №3 с площ от

18.96 кв.м. – която стойност е съизмерена с финансовото участие на ответницата в стоителството с 15% от разходите (на какъвто процент ищцата е определила участието на ответницата във вредоносния резултат). Което има и крайните твърдяни измерения – 19 785лв. за апартамента, 6 599лв. за офиса и 4070 лв. за гаража, с които ищцата пропуснала да увеличи своето имущество, в резултат на противозаконните действия на ответницата.

Отделно ищцата претендира и обезщетение за неимуществени вреди, по две групи твърдения за противоправно поведение на ответницата. Първата от тях са гореописаните противозаконни действия по повод участие, съдействие и заплащане на незаконно застрояване на съсобствения на ищцата терен. Втора група са действията по целенасочена злоупотреба с процесуални права, чрез образуване или участие в множество съдебни и административни производства срещу ищцата. Първоначално тези производства са 11 бр. посочени, като с УМ от 14.02.2022г. (по-конкретно л.282 от делото) ищцата акцентира върху 4 броя, по които счита, че има пряка и целенасочена злоупотреба с процесуални права от ответницата срещу ищцата, а именно по: гр. дело №14297/2015г. на ВРС; гр. дело №3663/2015г. на ВРС; гр. дело №13779/2014г. на ВРС; и жалба до ВРП №8182/2013г. (в тази част следват указания по уточняване на размера на вредите от всяко от тези четири производства поотделно, в рамките на общия размер на обезщетението за неимуществни вреди и по уточняване на конкретната злоупотреба с права по всяко производство поотделно).

Обобщено се твърди, че в резултат на горните две групи противоправни действия на ответницата, които са били извършвани с цел ищцата да се откаже или да прехвърли на ответницата правата си върху терена изградата, ищцата е претърпяла сериозни неимуществени вреди, които се изразяват в психически стрес, постоянна тревожност, финансов тормоз, загуба на работа, ненамиране на работа впоследствие, социално дистанциране, влошаване на здравето и на качество на живот и други аналогични, всичките търпяни конкретно в процесния период от 16.10.2013г. до 16.10.2018г.

По същество ищцата моли за уважаване на исковете в тяхната цялост.

Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:

В срока по чл.131 от ГПК ответницатадепозира писмен отговор. С него тя не оспорва правата на ищцата върху част от исковия терен към 1995г., не спори и за сключването на договор от 22.08.1995г.

(като факт; оспорва че с договора е било валидно учредено право на строеж); не спори за сключването на сделките от 23.08.1999г., от 27.07.1999г. и от 29.09.1999г. (като факт), както и за получено разрешение за строеж №216/22.07.1999г., отменено с решение от 23.10.2006г. на ВАС на РБ; не спори и че процесната сграда е била построена в периода от 1999г. до 2002г. въз основа на горните договори и разрешения от 1999г.; още не спори и че е участвала в заплащането на част от разходите за строежа.

Предявените искове обаче счита за недопустими, както и категорично за неоснователни в цялост. В тази връзка излага (в отговора и в допълнителни становища след него) следните обобщени възражения: С договора от 1995г. не е било учредено валидно право на строеж. Ищцата е знаела за извършваното през 1999г.-2002г. строителство в терена, но не се е противопоставяла. Ищцата и другите съсобственици са фигурирали в разрешението за строеж №216 от 22.07.1999г. Грубият строеж е бил завършвен през 2000г., а довършителните дейности до 2002г., тоест целият строеж е бил приключен при неотменено разрешение за строеж №216/22.07.1999г. Ищцата е отказвала споразумение с ответницата и другите страни по договора от 1999г. Ищцата редовно заявявала несъгласие със строежа. Ищцата е бездействала и е отказвала да подпише инвестиционните проекти, представени пред район Одесос в процедурата по узаконяване на довършената сграда. Ищцата е препятствала да се приведе построената сграда в съответствие с одобрените проекти, чрез което тя е пречила на всички останали съсобственици и купувачи на обекти. Не е налице основание за събаряне на сградата, дори има отказ от кмета на район Одесос за това.

Постройката е търпима, с удостоверение за търпимост от кмета на район Одесос №34/04.07.2014г., което се потвърждава и от приключилото на делбено дело №4724/2019г. на ВРС. Ако ищцата е лишена от права, то причина е неизпълнението на строежа от „ЕТ М.– М.Р.“. Изтекли „лихви върху главниците“ с изтичане на тригодишен давностен срок. Предявяването на искове е конституционно право на всеки гражданин, поради което не може и да е правонарушение. Издаденото от главния архитект на р-н Одесос при Община Варна удостоверение за търпимост №34/04.07.2014г. е валидно и допустимо, с оглед на което и ползването му пред различни държавни органи е също така валидно. Ответницата, лично или с адвокат, не е упражнявала натиск спрямо ищцата за получаване на частите й от сградата.

Ответницата не е пречила на „ЕТ М.– М.Р.“ с нищо. Ищцата и до делото не се е опитала да продаде обектите й от изградената сграда, за да счита, че е пропуснала ползи. Ищцата е тази, която редовно във времето е пречила на другите съсобственици и на узаконяването на постройката. И други в подобен смисъл.

От своя страна прави възражение за прихващане по чл.298, ал.4 ГПК вр. чл.103 ЗЗД и вр. чл.61, ал.2 ЗЗД (по твърдения) със сумата от 15 000лв., която се сочи да съставлява припадащата се на ищцата част от увеличена стойност на поземления имот, вследствие построяването на сградата със средства и на ответницата, през 1999г.-2002г., от кота нула до етап груб строеж, в това число и външна и вътрешна ВиК и Ел инсталации.