Решение № 957 от 09.12.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 957 гр. Бургас, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Донка Янк. Русинова при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Донка Янк. Русинова Въззивно гражданско дело № 20252100501150 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752, чрез юрисконсулт Ивета Тончева Тенева, срещу Решение № 113 от 16.05.2025 г., постановено по гр. д. № 326/2024 г. по описа на РС – Айтос, с което по реда на чл. 247 от ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото Решение № 219 от 27.09.2024 г. по описа на РС – Айтос, в частта му, с която е постановен осъдителен диспозитив спрямо въззивника, като в диспозитива на съдебния акт, на стр. 8, абзац първи да се чете: „ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: 175074752 със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“България“ № 49, бл. 35 Е, вх. В, общ. Столична, обл. София, да заплати на Б. Х. Х., ЕГН **********, с адрес: ********** сумата от 7 618,30 лева (седем хиляди шестстотин и осемнадесет лева и тридесет стотинки), с която сума дружеството се е обогатило неоснователно, предвид извършеното от Б.

Х. Х. плащане над сумата от 4000 лева – главница по недействителен Договор за потребителски кредит № **********/13.09.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата от 7618,30 лева, считано от датата на завеждане на насрещния иск пред РС – Айтос, до окончателно изплащане на главницата.“.

В жалбата решението се оспорва като неправилно. Релевира се довод, че не е налице очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК, тъй като пропускът на съда да се произнесе по законната лихва не представлява техническа или механична грешка, а е въпрос по съществото на спора, по който съдът е следвало да се произнесе с диспозитива на решението. Твърди 1 се, че приложим е реда „на чл. 248 ГПК (допълване на решение), а не по чл.

247 ГПК“. Посочва се, че изводите на РС – Айтос, че „молбата на Б. Х. Х., чрез процесуалния си представител адв. Росен Живков е допустима и основателна, тъй като не е изтекъл 1-месечния срок от влизане в сила на решението“, са неправилни, като въззивникът счита, че срокът е двуседмичен от връчване на решението. Посочва, че в конкретния случай решението (Решение № 219/27.09.2024г. РС-Айтос) е връчено на ищеца на 02.10.2024 г., а молбата е подадена едва на 07.04.2025 г., т. е. многократно извън законоустановения срок. Прави се твърдение, че с подаване на молбата по чл.

247 ГПК, ищецът по първоинстанционното производство се опитва да заобиколи изричната процесуална уредба на чл. 248 ГПК, като маскира искане за допълване на диспозитива като очевидна фактическа грешка, което е недопустимо, защото по този начин се променя съществото на решението след изтичане на процесуалните срокове. Счита, че съдът неправомерно се е произнесъл отново и е присъдил законна лихва с "ново решение". Според въззивника издаване на ново решение, с което се добавя законна лихва след изтичане на срока по чл. 248 ГПК, представлява недопустимо повторно произнасяне по вече решен спор, в нарушение на принципа на стабилност на съдебния акт. Позовава се на Решение Nº 232/2015 г. по гр. д. Nº 2155/2014 г., ВКС, IV г. о., съгласно което "Допълване на решението със законна лихва не е очевидна фактическа грешка, а представлява непроизнасяне по иска и следва да се иска по чл. 248 ГПК." Предвид изложеното счита, че претенцията на Б.

Х. Х., чрез процесуалния си представител адв. Росен Живков по чл. 247 не следва да се уважава, защото целта е ново произнасяне, а не техническа поправка. Моли въззивният съд да отмени като неправилно Решение № 113 от 16.05.2025 г., по гр. д. № 326/2024 г. по описа на РС –Айтос и да постанови решение, с което остави без уважение молбата на Б. Х. Х., чрез процесуалния си представител адв. Росен Живков като неоснователна и недопустима.

Претендират се направените съдебни и деловодни разноски по делото, в това число заплатена държавна такса, както и сумата в общ размер на 360.00 лева за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с Наредбата за заплащането на правната помощ. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение, като при евентуално присъждане, моли същото да бъде определено на допустимия минимум, съгласно Наредба Nº 1 за минималните размери на адвокатското възнаграждение.

В законоустановеният срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Б. Х. Х., чрез адв. Росен Живков. С него жалбата се оспорва като неоснователна. Излага съображения, че разпоредбата на чл. 248 ГПК е неприложима към поправката, на която и да е част на съдебното решение, освен разноските. Сочи, че „Явна /Очевидна/ Фактическа Грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на Съда и нейното външно изразяване в писмения текст на Решението! Такава грешка представляват: /а погрешното посочване в Решението на Съда на имената на страните, на границите на спорния имот, на присъдената сума; /б/ погрешните пресмятания на суми; /в/ пропусканията да се отразят в Решението становища на Съда, личащи от мотивите... „ Посочва, че на стр. 2 и стр. 3 от Решение Nº 219/ 27.09.2024 г., постановено от РС – Айтос, по гр. д. Nº 326/ 2024г., съдът отразява становището на Б. Х. Х. - „В съдебно заседание ответникът Б. Х. Х., 2 чрез адвокат И. поддържа всички направени с отговора възражения, като в допълнение сочи, че при така приложените доказателства исковата претенция е останали и недоказана по основание и размер, поради което счита, че същата следа да бъде оставена без уважение. Поддържа становище, че процесният договор е недействителен и счита, че при тези обстоятелства, длъжникът дължи погасяване единствено на главницата, ведно със законната лихва от момента на подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение.

Счита, че Б. Х. е надплатил няколкократно дължимата главница, предвид което сумите платени над това задължение се явяват неоснователно обогатяване в полза на „Профи кредит България" ЕООД, поради което моли, ищецът да бъде осъден да заплати надплатената сума, ведно със законната лихва и разноските, съгласно представения списък.". Въззиваемият сочи, че с депозираната молба с правно основание чл. 247, ал. 1 ГПК са поискали съдът да отстрани несъответствието между формираната в мотивите на Решение Nº 219 от 27.09.2024г. по гр. д. Nº 326/ 2024г. /стр. 7/ воля - и диспозитива на решението, в който отсъства произнасяне по претенцията за законната лихва върху главницата, от датата на предявяване на насрещния иск, до окончателното изплащане на сумата. Сочи, че цитираната от въззивника съдебна практика на ВКС, IV ГО е неотносима, тъй като съдебен акт с посочените в жалбата реквизити не съществува. Моли въззивният съд да остави без уважение въззивната жалба на „Профи Кредит България" ЕООД, срещу Решение Nº 113 от 16.05.2025 г., по гр. д. Nº 326/ 2024 г. на РС – Айтос, за поправка на ОФГ и да потвърди обжалваното съдебно решение, като правилно и законосъобразно. Претендират се сторените по делото разноски пред въззивната инстанция, при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

Окръжен съд – Бургас, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Предмет на производството по гр. д. № 326/2024 г. по описа на РС – Айтос е предявен от „Профи Кредит България“ ЕООД осъдителен иск по чл.

79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за вземането на ищеца против Б. Х. Х., ЕГН:

********** с адрес: **********, за сумата от 2 857,38 лева, която включва: 1 693,08 лева - главница, сумата 181,36 лева, представляваща непогасено падежирало договорно възнаграждение до датата на предстрочна изискуемост – 06.01.2021 г., сумата 910,03 лева, представляваща остатъчно непогасено задължение за закупен пакет от допълнителни услуги, сумата 72,91 лева, представляваща законна лихва за период от 06.01.2021 г. – дата на предсрочна изискуемост до 21.12.2023 г., ведно със законна лихва за период от датата на подаване на заявлението – 22.12.2023 г. до изплащане на вземането.

С Решение № 219 от 27.09.2024 г. Районен съд – Айтос е отхвърлил иска на „Профи Кредит България“ ЕООД, против Б. Х. Х., ЕГН: ********** и адрес: **********, с който ищцовото дружество моли ответника да бъде осъден да му заплати сумата от 2 857,38 лева, включваща: 1693,08 лева – главница, сумата 181,36 лв., представляваща непогасено падежирало договорно възнаграждение до датата на предсрочна изискуемост – 06.01.2021 г., сумата 910,03 лева, представляваща остатъчно непогасено задължение за 3 закупен пакет от допълнителни услуги, сумата 72,91 лева, представляваща законна лихва за период от 06.01.2021 г. – дата на предсрочна изискуемост до 21.12.2023 г., ведно със законна лихва за период от датата на подаване на заявлението – 22.12.2023 г. до изплащане на вземането, като неоснователен и недоказан.

Със същото решение, съдът е осъдил ищцовото дружество да заплати на ответника сумата от 7 618,30 лева, с която сума „Профи Кредит България“ ЕООД се е обогатило неоснователно, предвид извършеното от Б. Х. Х. плащане над сумата от 4000 лв. – главница по недействителен договор за потребителски кредит № **********/13.09.2018 г.

По делото е депозирана молба вх. № 6871/07.04.2025 г. на БОС (препратена по компетентност на РС – Айтос), подадена от адв. Росен Живков, пълномощник на ответника Б. Х. Х. (ищец по насрещния иск). Молбата е с посочено правно основание чл. 247, ал. 1 от ГПК – за поправка на очевидна фактическа грешка (ОФГ), допусната в постановеното по делото първоинстанционно решение, в което е отбелязано, че насрещният иск е изцяло уважен, но се твърди, че е пропуснато да се отрази, че осъдителният диспозитив е освен за присъдената в полза на Б. Х. Х. сума от 7618,30 лв. и за законната лихва, считано от датата на завеждане на насрещния иск пред РС – Айтос.

Насрещната страна – ответник по насрещния иск „Профи Кредит България“ ЕООД, в срока за отговор на постъпилата молба, не излага конкретно становище по същество и по основателността на исканата поправка на очевидна фактическа грешка в постановения по делото съдебен акт. С отговор с вх. № 2705/05.05.20225г. чрез юрисконсулт Т. оспорва допустимостта на искането, като твърди, че молбата за поправка е подадена сред изтичане на двуседмичния срок по чл. 247, ал. 2 ГПК, а освен това делото е било разгледано от БОС, поради което е и неоснователна.

Районен съд – Айтос приема, че молбата за поправка на ОФГ е процесуално допустима, доколкото е подадена от ищеца по насрещен иск, чрез пълномощника му, като разпоредбата на чл. 247 от ГПК – за поправка на ОФГ било то по инициатива на съда, било по искането на страните, не е обвързано от преклузивен срок (за разлика например от исканията по чл. 248 и чл. 250 ГПК –за изменение в частта досежно разноските или допълване на съдебните решения). Отделно от изложеното районният съд приема молбата за допустима дори и бъде възприета като искане по чл. 250 ГПК - за допълване на съдебното решение чрез произнасяне относно дължимата законна лихва върху присъдената в полза на ищеца по насрещния иск законна лихва.

Решение № 219 от 27.09.2024 г. по описа на РС – Айтос е обжалвано от „Профи Кредит България“ ЕООД, като по повод въззивната жалба на ищеца пред БОС е образувано в. гр. дело № 1802/2024 г., по което е постановено решение № 259 от 04.04.2025 г. Съдът е констатирал, че към датата на подаване на молба на адв. Ж. – 07.04.2025г, въззивното решение не е влязло в сила, поради което доколкото не е изтекъл 1-месечният срок от влизане в сила на решението (по арг. на чл.250, ал.1 от ГПК), молбата е процесуално допустима. Приема също, че с постановеното по делото съдебно решение № 219 от 27.09.2024 г., съдът се е произнесъл по исковете на страните, с които е сезиран, но в диспозитива на решението на съда е пропуснато да се отрази, че 4