Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2747 от 20.12.2018, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Административно дело 1810/2018
Вид
Решение № 2747
Подписан
20.12.2018
Състав
ЗДРАВКА ГЕОРГИЕВА ДИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 171 ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 171 ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.59 ал.2 т.5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.6 ал.2 и ал.5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.6 ал.2 и ал.5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.194 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 2 ал. 1 и ал. 2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 2 ал. 1 и ал. 2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл.10 ал.1 · Закон за устройство на територията
  • чл.137 ал.1 т.5 · Закон за устройство на територията
  • чл.137 ал.1 т.5 б."а" · Закон за устройство на територията
  • чл.140 · Закон за устройство на територията
  • чл.148 · Закон за устройство на територията
  • чл.148 ал.1 · Закон за устройство на територията
  • чл.215 · Закон за устройство на територията
  • чл.225 ал.1 · Закон за устройство на територията
  • чл.225 ал.2 · Закон за устройство на територията
  • чл.225 ал.2 т.2 · Закон за устройство на територията
  • чл.225 ал.3 · Закон за устройство на територията
  • чл.225а · Закон за устройство на територията
  • чл.225а ал.1 · Закон за устройство на територията
  • чл. 225а ал. 2 · Закон за устройство на територията
  • чл.31 ал.1 · Закон за устройство на територията
  • чл.40 ал.1 · Закон за устройство на територията
  • чл.49 · Закон за устройство на територията
  • чл.9 ал.3 · Закон за устройство на територията
  • § 5 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд

Пловдив

Р Е Ш Е Н И E

№ 2747 гр. Пловдив, 20 . 12 . 2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Пловдив, VІ състав в открито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав :

Административен съдия: Здравка

Диева

С участието на секретаря В.К., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 1810/2018г., за да се произнесе , взе предвид следното :

Производство по реда на чл.215 във вр. с чл.225а от Закона за устройство на територията.

З.Н.И.,*** с пълномощник адв.И.А. обжалва Заповед № 431 от 25.04.2018г. на Кмета на Община *** С оспорения административният акт е наредено да бъде премахнат незаконен строеж - „Пристройка към източната част на съществуваща сграда“ в ***, кв. 77 по плана на с.Първенец, община ***.

Становища на страните :

- Жалбоподателят счита заповедта за незаконосъобразна и е поискана отмяната й с присъждане на направените съдебни разноски. Оспорени са фактическите констатации, въз основа на които е издадена заповедта. С позоваване на § 16 ал.1 ПР ЗУТ е заявено, че пристройката е направена преди 1980г. с цел осигуряване нормални условия за живот на семейството на И..

Посочено е, че времето на извършване е декларирано пред общината с нотариално заверени декларации, цитирани в оспорената заповед и тяхното наличие вероятно е отчетено от административния орган в проведеното производство по чл.225а ЗУТ.

Счита се за необосновано приетото в заповедта нарушение на действащ в момента ПУП и че строежът не е търпим от техническа страна. Поддържа се, че тезата за нетърпим строеж не е обоснована на конкретни факти, а отразените норми в заповедта – чл.148 ал.1 ЗУТ, чл.224 ал.1 ППЗТСУ /отм./ и чл.159 ал.1 т.3 ЗТСУ /отм./, не са относими към преценката за търпимост. По критериите за търпимост не са изложени съображения – дали строежът съответства с действащите или действалите ПУП и с правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ. Твърди се, че пристройката е изградена при действието на ЗТСУ /отм./ и е допустима при условията на ЗУТ – чл.134 ал.6 със скица-виза за проектиране по чл.140 ЗУТ без да е необходимо да се изменя действащия план, респект. не е необходимо да се изследва съответствие с действали преди или сега действащи ПУП. Строежът е с местоположение, което не нарушава нормативно установените изисквания за разстояния до съседни имоти и сгради, не се нарушават градоустройствените показатели. Пристройката е отразена в КК на с.Първенец, одобрена със Заповед № РД-18-86/10.12.2007г. на ИД на АГКК.

Счита се за нарушен принципа на съразмерност, установен в чл.6 ал.2 и ал.5 АПК, тъй като премахването е разпоредено без да се съобрази, че пристройката е функционално свързана с останалата част от жилищната сграда. Не е отчетено, че с премахването на помещения, които са сред задължителните за едно жилище /чл.40 ал.1 ЗУТ/, практически се елиминира възможността за нормално ползване на жилищната сграда.

Премахването на задължителна за всяко жилище част води до противоречие на заповедта с правилата и нормите по устройство на територията.

В писмено становище по същество се поддържа, че ответникът не е оспорил фактите около годината на построяване на процесния строеж – преди 1980г., удостоверени с нотариално заверени декларации.

Твърди се, че са установени предпоставките за прилагане на §16 ал.1 ПР ЗУТ :

Пристройката е извършена преди 1980г. – при действието на ЗТСУ /отм./ и е допустим строеж при условията на чл.148 ал.1 ППЗТСУ /отм./. По действащият ПУП за имота на жалбоподателя е предвидено изграждане на нова двуетажна жилищна сграда в близост до улично-регулационната линия. Цитираната норма позволява в този случай да се изгради пристройка към законно направена малкоетажна сграда със застроена площ до 40 кв.м. със зимнично помещение до 12 кв.м. В случая липсват данни за законност на съществуващата в имота жилищна сграда, но е безспорен факт изграждането й преди повече от сто години и в този см. разпоредбата на чл.148 ал.1 т.1 ППЗТСУ /отм./ може да се приложи на общо основание спрямо процесния строеж. Пристройката би могла да се допусне със скица-виза за проектиране по чл.140 ЗУТ, без да е необходимо да се изменя действащия план. В СТЕ обстойно е коментиран въпросът с допустимостта на строежа от техническа страна – при положение, че не нарушава нормативните изисквания на ЗУТ за разстояния между сгради и граници на съседни УПИ, пристройката е ситуирана на допустимо местоположение /стр.3, т.3 СТЕ/. В.Л. заяви, че няма пречка пристройката да се запази като временен строеж, доколкото същата е ситуирана към съществуваща жилищна сграда, която действително е без градоустройствен статут – за имота е предвидено ново двуетажно застрояване в източната му част в близост до лицето към улицата. Експертът е потвърдил, че функционално пристройката представлява санитарен възел към жилището в сградата и съгл. чл.110 ал.1 от Наредба № 7/2003г. за правила и нормативи за устройството на отделните видове територии и устройствени зони, наличието на тези помещения е задължително, а в жилището няма друг санитарен възел.

- Ответникът Кмет на Община *** с процесуален представител юрисконсулт Д. оспорва жалбата като неоснователна.

Счита, че следва да бъде отхвърлена ведно със законните последици, заявено в първото редовно съдебно заседание.

Окръжна прокуратура-Пловдив не участва по делото.

Жалбата е подадена в предвидения 14 дневен срок – заповедта е съобщена с изпращането й /писмо изх. номер от 02.05.2018г., л.12/ и получена на 04.05.2018г. лично от оспорващото лице /известие за доставяне, л.13 гръб/. Жалбата е с вх. номер в администрацията на Община *** от 17.05.2018г.

Адресат на административния акт е Здр.И., определен за извършител на незаконния строеж. Имотът, в който е изградена пристройката и строежът са собственост на жалбоподателя, отразено в Констативен акт № 33/20.04.2017г. /л.54/ с позоваване на нот.акт № 13 от 1975г. Правото на собственост върху ПИ *** /номер по предходен план 773, кв.77, ***/ е отразено в скица на ПИ 1024 от 31.08.2017г., изд. от СГКК-Пловдив /л.179/. Оспорването е от адресат на неблагоприятен акт и осъществено в 14 дн. срок, поради което допустимо.

1. Заповедта е издадена от Кмета на Община *** на основание чл.225а ал.1 ЗУТ във вр. с чл.225 ал.2 т.2 с.з. - компетентен административен орган, правомощията на който произтичат пряко от закона /чл.225а ал.1 ЗУТ/.

Според обстоятелствената част на административния акт, същия е издаден във вр. с преписка от 2013г. и фактическа установеност при проверка на място в ***, кв.77 по РП на с.Първенец, като констатираните обстоятелства са документирани в Констативен акт /КА/ № 33/20.04.2017г.

Установено е извършване на незаконен строеж, представляваш „пристройка към източната част на съществуваща жилищна сграда” в посочения УПИ, осъществен от Здр.И. – без одобрен инвестиционен проект и без издадено разрешение за строеж /РС/. Извършителят е собственик на ***, кв.77 по РП на с.Първенец. Строежът представлява : масивна пристройка, предназначена за антре, баня и тоалетна, към източната част на жилищната сграда, с размери в план – 4,50м на 2,00м и височина до стрехата 2,20м. Пристройката е описана като масивна тухлена сграда, измазана с варо-циментов разтвор и поставена дограма.

Покривът е едноскатен със стоманобетонна плоча, покрит частично с ламарина и наклон на изток. По тези признаци пристройката е квалифицирана от административния орган на строеж по смисъла на т.38 § 5 от ДР на ЗУТ, Пета категория съгл. Наредба № 1 от 30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи – чл.10 ал.1 и чл.137 ал.1 т.5 ЗУТ.

В административният акт е посочено, че не са налице данни за започнало и неприключило производство по узаконяване по реда на § 184 ПЗР ЗИДЗУТ /ДВ, бр.65 от 2003г./, вкл. за строежа не е подадено заявление за узаконяване по §127 ал.2 ПЗР ЗИДЗУТ /ДВ, бр.82 от 2012г./. Извършеното строителство е без одобрени проекти и без разрешение за строеж, в нарушение на чл.148 ал.1 ЗУТ.

КА № 33/20.04.2017г. е съставен в присъствие на Здр.И.

/посочено в акта, л.54/ и връчен на лицето на 17.05.2018г., с което жалбоподателят е уведомен за започнало производство по реда на чл.225а ал.1 ЗУТ. В констативен протокол от 30.05.2017г. е удостоверено от служители на община ***, че възражение против КА не е постъпило и не са представени документи за законност на строежа, л.47.

Правни основания за издаване на заповедта : чл.225а ал.1 вр. с чл.225 ал.2 т.2 ЗУТ – наличие на незаконен строеж, извършен без одобрени проекти и без разрешение за строеж, който не може да бъде квалифициран като търпим по см. на §127 ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ и по см. на §16 ПР ЗУТ – независимо от наличието на подадени нотариално заверени декларации с № 77/26.02.2014г. и № 101/20.03.2017г., в които е посочена година на изграждане – преди 1980г. В тази вр. е прието, че „Строежът е извършен в нарушение на действащите в момента ПУП и чл.148 ал.1 ЗУТ, тъй като е изграден без одобрени проекти и разрешение за строеж. Така изграденото не отговаря и на действалите такива по време на извършването му, в нарушение на чл.224, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за териториалното и селищно устройство /отм./ и чл.159 ал.1 т.3 от ЗТСУ /отм./ /действали по време на строителството/, без да е спазено изискването, че строителните работи се извършват при спазване на закона и действащите правила, норми и наредби въз основа на разрешение за строеж”, л.20.

1.1. Строеж или част от него е незаконен, когато се извършва в несъответствие с предвижданията на действащ ПУП, без необходимите строителни книжа - одобрени проекти и /или без разрешение за строеж. Административният акт за премахване на незаконен строеж е издаден след изпълнение на процедурата по чл. 225а ал. 2 от ЗУТ и относим факт за приложение на чл. 225 ал.2 т.2 ЗУТ /посочено в заповедта правно основание/, е установяването на обекта като строеж, изпълнен без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж към момента на изграждане. В чл.225 ал.2 ЗУТ е посочено „част от строеж” – без изрично пояснение за самостоятелна или самостоятелно функционално обособена част от строеж.

В обстоятелствената част на заповедта строежът е описан като вид, предназначение и технически характеристики, вкл. местоположение и със съответната категория.

Разпоредителната част от административния акт препраща към описанието на строежа в КА № 33/20.04.2017г., изцяло възприето в заповедта. В КА № 33 е отразен действащият ПУП за с.Първенец – одобрен със Заповед № 167/1969г. и са посочени двете декларации за годината на изграждане – преди 1980г. В окомерна скица – част от КА са представени извадка от действащия ПУП и пристройката.

Преписката не съдържа данни за започнало и неприключило производство по реда на §16 ПР ЗУТ и § 184 ПЗР ЗИДЗУТ в предвидените в същите срокове, вкл. за подадено заявление за узаконяване по реда на § 127 ал.2 ПЗР ЗИДЗУТ в установения срок.

Във вр. с необходимостта от преценка за времето на изграждане на обекта, видът и състоянието му към момента на издаване на оспорената заповед с проверка за прилагане нормите на §16 ПР ЗУТ, § 127 ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ – в оспорената заповед са изложени съображения за липса на издадено РС, без да са посочени предвижданията на действащия ПУП, одобрен със заповедта от 1969г. В КА е отразено, че са нарушени чл.137 и чл.148 от ЗУТ и предвижданията на действащия ПУП, л.55.

1.2. В случая не е оспорена констатацията за липса на инвестиционен проект и издадено РС за пристройката. Аргументът за незаконосъобразност на оспорената заповед произтича от твърдението за търпимост на пристройката на основание §16 ал.1 ПР ЗУТ.

Административният орган е възприел период на изграждане на пристройката /потвърдено изрично, л.177/ – посоченият в нотариално заверените декларации. В заповедта и в КА не е посочен период на извършване на строежа и в хода на съдебното производство не бяха оспорени декларираните факти за построен обект преди 1980г. В декларацията от 20.03.2017г.

– т.2 /л.67/, е декларирано, че пристройката към жилищната сграда от изток е отпреди 1980г. В декларация от 26.02.2014г. /л.95/ е заявено от Здр.И., че банята и тоалетната, пристроени към къщата, са отпреди 1980г. В декларация от 26.02.2014г. /л.96/ от Здр.И. и три лица – съседи, е декларирано, че къщата, в която И. живее със семейството си е от преди повече от 100години. С нот акт № 13 от 1975г. /л.108/ жалбоподателят е признат за собственик на ***в кв.77 по плана на с.Първенец, заедно с построената в същия парцел паянтова жилищна сграда. Тоест, информацията за сградата е потвърдена с нот.акт за недвижим имот, придобит по давностно владение. През 2005г. съседите Т.Ц. /собственик на ***, кв.77/ и Здр.И. /собственик на ***, кв.77/ са декларирали взаимно съгласие за построяване на лятна кухня на границата на всеки от имотите, л.109, 110.