Решение № 3785 от 12.06.2018, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№

……….. гр. София, 12.06.2018 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на втори април две хиляди и осемнадесета година в състав:

СЪДИЯ:

АЛБЕНА БОТЕВА при секретаря Анелия Груева, като разгледа гр. дело № 12577/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 129792/14.10.2016 г., предявена от Н.Р.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***.

Ищецът твърди, че на 07.02.2015 г., около 18.15 ч., в гр. МеЗ.ра, на кръстовището на ул. „Янко Сакъзов“ и ул. „Христо Ботев“, П.Н.Ц., с ЕГН: **********, при управление на лек автомобил „Пежо 306“, с peг. № *******, нарушил правилата за движение по пътищата, в резултат на което реализирал пътно-транспортно произшествие (ПТП), с пресичащия пешеходец – ищецът Н.Р.М..

По случая било образувано

НОХД № 252/2015 г. по описа на Районен съд - Мездра, по което с присъда № 32/27.06.2016 г., влязла в сила на 13.07.2016 г., П.Н.Ц. бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал.

1, НК.

Ищецът твърди, че в резултат на описаното ПТП са му били причинени следните увреждания: фрактура на външния кондил на десен голям пищял с фрагментарно разместване, обусловила трайно затрудняване движенията на долен десен крайник; оток на дясна колянна става, обусловил временно разстройство на здравето, неопасно за живота; синовити и теносиновити на дясна колянна става, обусловили трайно затрудняване движенията на долен десен крайник;

След ПТП, ищецът бил прегледан в Спешно отделение, където му били назначени изследвания и консултация с ортопед-травматолог. На 09.02.2015 г., ищецът бил приет в Ортопедо-травматологичното отделение на „ПЧМБАЛ“ ЕООД – гр. Враца и му била извършена операция – закрито наместване без вътрешна фиксация. На ищеца била поставена гипсова имобилизация и му било назначено медикаментозно лечение. На 10.02.2015 г., ищецът бил изписан с основна диагноза „фрактура кондили латералис тибие декстра“.

Ищецът твърди, че от описаните травматични увреждания и преживения стрес е търпял болки и страдания, които били с най-силен интензитет през първите шест месеца, което наложило непрекъснат прием на болкоуспокояващи медикаменти. Ищецът бил в отпуск за временна нетрудоспособност общо за период от 181 дни. Проявили се и усложнения, свързани с травмата на дясната колянна става. Освен това, през дълъг период от време, ищецът следвало да спазва строг постелен режим и нямал възможност да се грижи сам за себе си, както и да извършва нормалните за ежедневието си дейности.

Ищецът трябвало да разчита на чужда помощ, което допълнително го потискало и той станал напрегнат, неспокоен, непрекъснато преживявал психотравмиращата го ситуация. Физическите увреждания и психически травми потискали ищеца и го променили изцяло. И към предявяване на исковата молба, ищецът не се възстановил напълно и изпитвал болки и затруднения при ходене, избягвал да излиза от дома си, страхувал се да пресича.

В исковата молба се твърди, че към датата на увреждането, ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил „Пежо 306“, с peг. № *******, включително и на водача П.Н.Ц..

Застрахователната полица била със срок на действие до 19.07.2015 г.

Предвид изложеното, ищецът моли, да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 40000 лева, представляващиа обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на непозволеното увреждане - 07.02.2015 г. до окончателното им изплащане. Ищецът претендира и направените по делото разноски.

В срока по чл. 367 ГПК, ответникът ЗД „Б.И.“ АД е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва, че към датата на процесното ПТП е застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил „Пежо 306“, с peг. № *******, включително и на водача П.Н.Ц.. Ответникът оспорва иска с възражението, че е неоснователен. Твърди, че не е извършен деликт.

Евентуално, ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Твърди, че Н.Р.М. не се е съобразил с посоката и скоростта на движение на приближаващия го автомобил, като е навлязъл на пътното платно по начин и в момент, в който това не е било безопасно, бе за спре и да пропусне лекия автомобил.

Ответникът оспорва иска и по размер. Поддържа, че размерът на претендираното обезщетение е прекомерно завишен, не съответства на принципа на справедливост, залегнал в чл. 52 ЗЗ., на приетите в съдебната практика размери на присъжданите обезщетения за аналогични травми, както и с реално претърпените от ищеца вреди.

Ответникът излага съображения, че от представената медицИ.ка документация се установява, че на 07.02.2015 г., ищецът е бил прегледан в „МБАЛ-Враца“, като обръща внимание, че процесното ПТП е станало в гр. Мездра. В „МБАЛ-Враца“ била установена травма в областта на дясната колянна става – счупване на латералния кондил на дясната голямопищялна кост на подбедрицата. Два дни по-късно, ищецът постъпил в „Първа частна МБАЛ“ в гр.

Враца, където било направено т.нар. „закрито наместване без вътрешна фиксация“, т.е. наместване под ренгенов контрол и налагане на гипсова лонгета.

Ответникът твърди, че видно от представената ренгенова снимка от 07.02.2015 г., разместване не е имало, поради което и не е ясно какво е било намествано. Напълно невярно било и посоченото „фрактура на външния кондил на десен голям пищял с фрагментарно разместване“, тъй като ренгеновата снимка потвърждавала, че липсва разместване. Липсвали доказателства как е протекъл възстановителния процес. Изписаното в болничния лист от 11.11.2015 г. „други синовити и теносиновити“ не било диагноза, а област/и от тялото, които трябва да се изследват и евентуално да се лекуват.

Ответникът сочи, че в специализираната литература за оценка на телесни травми, за счупване на лятералния кондил на голямата пищялна кост, без разместване, посоченият период на обездвижване (имобилизация) е 4 седмици, а нетрудоспособността за физически труд е 4-6 месеца. В случая, на представената ренгенова снимка не се виждало никакво сериозно счупване на костта, нито нарушаване на ставната повърхност на тибията на колянната става. Предвид изложеното, ответникът счита, че обезщетението следва да е в размер на 5000 лева. Ответникът претендира направените по делото разноски.

Съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 267, ал.1 КЗ, вр. чл. 226, ал.1 КЗ–отм., но приложим съгласно § 22 о КЗ, обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.

Съгласно чл. 226, ал. 1, КЗ (отм.), увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал.

2 на чл. 226 КЗ (отм.), може да прави възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника - застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования деликвент и има вторичен характер – застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал.2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.

В настоящия случай не се спори по делото, че към 07.02.2015 г. (датата на процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен на 20.03.2015 г. във формата на застрахователна полица № 02114001900402, валидна до 19.07.2015 г., ЗД „Б.И.“ АД е застраховало гражданската отговорност на лицата, правомерно управляващи лек автомобил „Пежо 306“, с peг. № *******, включително и на водача П.Н.Ц.. Този факт е отделен като безспорен и ненуждаещ се в отношенията между страните по делото (с определението от 28.03.2017 г.).

Установяват се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти, представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:

На

07.02.2015 г., около 18.15 ч., в гр. Мездра, на кръстовището на ул. „Янко Сакъзов“ и ул. „Христо Ботев“, П.Н.Ц., с ЕГН: **********, при управление на лек автомобил „Пежо 306“, с peг. № *******, нарушил правилата за движение по пътищата, в резултат на което реализирал пътно-транспортно произшествие с пресичащия пешеходец – ищецът Н.Р.М., който е пострадал.

Тези факти се установяват от Присъда № 32/27.06.2016 г., постановена по НОХД № 252/2015 г. на Районен съд - Мездра, с която П.Н.Ц. е признат за виновен в това, че на 07.02.2015 г., в гр. Мездра, на кръстовището на улиците „Янко Сакъзов“ и „Христо Ботев“, при управление на МПС - лек автомобил „Пежо 306“, с peг. № *******, е нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, чл. 6, т. 1 ЗДвП, чл. 20, ал. 2 ЗДвП, чл.

119, ал. 1 и ал. 4 З.вП, чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“, б. „б“, б. „в“, б. „г“, и б. „д“ ЗДвП, чл. 196 ППЗДвП и чл.

201, т. 1 ППЗДвП, като с деянието си по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Н.Р.М. от гр. Враца, изразяваща се в счупване на външния кондил на десен голям пищял, което увреждане му е причинило трайно затруднение на движенията на долен десен крайник за срок повече от един месец, като Ц.е избягал от местопроизшествието и е извършил деянието на пешеходна пътека – престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, вр. чл. 343, ал.

1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1, НК.

Видно от извършеното отбелязване, присъдата е влязла в сила на 13.07.2016 г.

Съгласно чл. 413, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Аналогична е разпоредбата и на чл. 300 ГПК.

Следователно и при отчитане на обективните и субективни предели на постановената от Районен съд - Мездра присъда, настоящият състав следва да зачете силата на присъдено нещо на съдебния акт и да приеме, че от него се установяват първите три от посочените предпоставки по чл. 45 ЗЗД, а именно, че П.Н.Ц. е извършил деянието, че то е противоправно, че деянието е извършено виновно, както и че на ищеца е причинена вреда, изразяваща се в описаното в присъдата увреждане - счупване на външния кондил на десен голям пищял. Доколкото това увреждане е елемент от престъпния състав на престъплението средна телесна повреда, то силата на присъдено нещо на влязлата в сила присъда обхваща и установяването на неговия вид и характер, както и пряката причинна връзка с извършеното противоправно деяние, поради което и е задължителна за гражданския съд (решение № 135 от 13.10.2014 г. по т. д. № 3945/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 22 от 05.05.2011 г. по т. д. № 368/2010 г. на ВКС, І т. о. и др.).

Ето защо и съдът приема, че по делото е установено, че в резултат на виновното и противоправно поведение на застрахования при ответника водач, на 07.02.2015 г., на ищеца е причинено описаното травматично увреждане - счупване на външния кондил на десен голям пищял.

Ищецът твърди, че в резултат на процесното ПТП са му били причинени и следните увреждания: оток на дясна колянна става и синовити и теносиновити на дясна колянна става. Ищецът твърди и че са се проявили усложнения, свързани с травмата на дясната колянна става.