Решение № 822 от 25.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 822 гр. Пловдив, 25.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20225330117474 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Глобал Транс Трейд“ ЕООД, ЕИК 202645585 против „Грийнс Трейд“ ООД, ЕИК 203179959, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.

372, ал.1, вр. с чл. 367 и сл. ТЗ, вр. с Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 05.09.2017 г., 28.08.2017 г. и 22.08.2017 г. ответникът възложил на ищеца извършването на международни превози на товари /по 29 палета сини сливи/ от гр. П., Б. до гр. Г., Г., които били извършени съобразно уговореното – товарите били приети без забележки, съгласно съставени международни товарителници. По всеки договор било уговорено възнаграждение от 3755,18 лева с ДДС. На 21.09.2017 г. ответникът възложил и извършването на международен превоз на товар /33 палета патладжани/ от гр. П., Б. до гр. П и гр. Т, Р, който също бил извършен съобразно уговореното – товарът бил приет без забележки, съгласно съставени 2 бр. международни товарителници, при уговорено възнаграждение от 2347 лева с ДДС. За всяка от дължимите суми ищецът издал фактура, но въпреки настъпване на падежите за плащане, ответникът не погасил, поради което дължал и обезщетение за забава. Претендират се следните суми за главни и акцесорни вземания:

1 . 3755,18 лева – главница по договор от 05.09.2017 г. и фактура № 1754/12.09.2017 г., ведно с обезщетение за забава от 1144,29 лева за периода 30.11.2019 г. – 30.11.2022 г.;

2 . 3755,18 лева – главница по договор от 28.08.2017 г. и фактура № 1736/06.09.2017 г., ведно с обезщетение за забава от 1144,29 лева за периода 30.11.2019 1 г. – 30.11.2022 г.;

3 . 3755,18 лева – главница по договор от 22.08.2017 г. и фактура № 1737/06.09.2017 г., ведно с обезщетение за забава от 1144,29 лева за периода 30.11.2019 г. – 30.11.2022 г.;

4. 2347 лева – главница по договор от 21.09.2017 г. и фактура № 1787/03.10.2017 г., ведно с обезщетение за забава от 715,18 лева за периода 30.11.2019 г. – 30.11.2022 г.

Моли за уважаване на исковете, ведно със законната лихва върху главниците, считано от постъпване на ИМ в съда – 30.11.2022 г. до окончателното погасяване.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва исковете.

Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва изложените от ищеца фактически твърдения. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК и съобрази становищата на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете по чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 372, ал.1, вр. с чл. 367 и сл. ТЗ, вр. с Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/:

За основателност на претенциите, в тежест на ищеца е да установи пълно и главно наличието на валидно възникнали облигационни отношения по твърдените договори за международни превози на стоки; изпълнение на задълженията си като изправна страна; размера на възнагражденията и настъпване на падежите за плащането им.

Предвид въведеното възражение за изтекла погасителна давност, следва да докаже настъпване на обстоятелства, довели до спиране или прекъсване на давността.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да установи обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесните вземания, в т.ч. - възражението си за изтекла давност, а при установяване на горните предпоставки от ищеца, следва да докаже, че е погасил търсените суми.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира исковете за неоснователни по следните съображения:

С договора за превоз, превозвачът се задължава срещу възнаграждение да превози до определено място лице, багаж или товар /чл. 367 ТЗ/.

В случая, доколкото мястото на приемане на стоките за превоз и тези на доставянето им се намират в различни държави /Б. и - Г; Р/, процесните договори са за международен автомобилен превоз на стоки и приложима към тях е и Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/.

Тази конвенция като международноправен източник на правни норми е влязла в сила за Република България, съгласно предвидените в чл.43, §2 от същата условия, поради което следва да намери приложение към възникналите правоотношения по договорите за автомобилен превоз на стоки с международен елемент. Съдът е длъжен да приложи съдържащите се в Конвенцията норми, влезли в сила съгласно предвидените в нея условия, съобразявайки, че като специална уредба, тези норми имат 2 приоритетно действие спрямо нормите на вътрешното право /в т. см. - Решение № 955 от 28.05.2001 г. по гр.д. № 2165/2000 г. на ВКС, V г.о.; Решение № 143/12.05.2016 г. по т.д. № 1234/2014 ВКС II т.о. и др./.

Следователно, налице е специална материално – правна уредба на процесните правоотношения. Уредбата на превозния договор, съдържаща се в CMR, има императивен характер и когато са налице условията за нейното прилагане, посочени в чл. 1, § 1 от Конвенцията, тя се прилага задължително за уреждане на отношенията между страните.

Ответникът оспорва сключените договори и изпълнението по тях, но тези възражения са неоснователни. Представени са международни товарителници, съдържащи всички изискуеми елементи на правоотношенията, в т.ч. подпис и печат на дружеството и такива на получателя на стоките, без вписани възражения. Въз основа на тях са издадени процесните фактури /вж. устен доклад на ВЛ по ССЕ в посл. о.с.з./, с отразени дължими възнаграждения за осъществените превози.

По въпросите, свързани с фактурата като документ, доказателствената й стойност и дали тя е основание за плащане на уговорената цена, е формирана трайна съдебна практика, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 166/26.10.2010 г. по т. дело № 991/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 42/19.04.2010 г. по т. дело № 593/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 46/27.03.2009 г. по т. дело № 454/2008 г., ВКС, ІІ т. о., Решение № 30/08.04.2011 г. по т. дело № 416/2010 г. на ВКС, ТК, І т. о. В тях е прието, че само по себе си, отразяването на фактурите в счетоводството на дружеството, включването им в дневника за покупкопродажбите и ползването на данъчен кредит по тях - представляват недвусмислено признание на задълженията и доказват тяхното съществуване. В случая са налице категорични доказателства – заключение на ССЕ, което съдът кредитира изцяло като компетентно изготвено и неоспорено от страните, че ответното дружество е осчетоводило фактурите и ги е включило в дневниците си за покупко-продажби, като е ползвало правото на приспадане на пълен данъчен кредит по тях. Налице е извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт относно дължимостта на претендираните възнаграждения. Няма твърдения, нито каквито и да е данни, да са направени някакви възражения от страна на ответника във връзка с превозите или дължимите суми за тях, поради което и съдът приема възникването именно на твърдените правоотношения за категорично установено. В този смисъл и с оглед гореизложените мотиви, ирелевантно се явява дали CMR са подписани или не от управителя на дружеството. Дори да се приеме, че това възражение е свързано с прил. на чл. 301 ТЗ, същото е неоснователно. Фактическият състав на чл. 301 ТЗ включва узнаване от търговеца за сключените без представителна власт сделки и липса на незабавно противопоставяне. Към момента на осчетоводяване на фактурите ответникът е узнал за сделките /дори да се приеме, че са сключени без представителна власт, каквито възражения не са пряко релевирани/. Не се доказва незабавно противопоставяне.

С оглед горното, договорите са сключени, ищецът е изпълнил задълженията си като изправна страна, превозил е стоките, които са приети без забележки, но ответникът не е платил уговорените и претендирани превозни възнаграждения.

3

Исковете са доказани по основание и размер и плащане принципно би било дължимо.

Възнагражденията обаче не подлежат на присъждане, т.к. възражението за изтекла погасителна давност е основателно.

Съгласно чл. 32, ал. 1 от Конвенцията, исковете, свързани с превози, подчинени на тази конвенция /както е в случая/, се погасяват с изтичането на едногодишен давностен срок, който тече, според б. „в” - от изтичането на тримесечен срок от датата на сключване на превозния договор. Денят на начало на давностния срок не се включва в него. Ето защо – договорите са сключени на 05.09.2017 г., 28.08.2017 г., 22.08.2017 г. и 21.09.2017 г., тримесечният срок тече от следващите дни на посочените дати и изтича съответно на 06.12.2017 г.; 29.11.2017 г.; 23.11.2017 г.; 22.12.2017 г., а едногодишният давностен - на 06.12.2018 г., 29.11.2018 г., 23.11.2018 г., 22.12.2018 г.

Исковата молба, която прекъсва давността /чл. 116, б. „б” ЗЗД – приложим, съгл. чл. 32, ал. 3 CMR/ е подадена в съда на 30.11.2022 г., т.е. около 4 години след изтичане на давностния срок.

В конкретния казус и с оглед регулираните отношения, не е приложима общата уредба на давностните срокове като времетраене, съгл. ЗЗД, а специалната материално – правна такава, закрепена в Конвенцията – в този смисъл - Решение № 81/27.05.2010 г. по т.д. № 851/2009 г. на ВКС, I т.о, Решение № 62/ 25.01.2002 г. по гр. д. № 891/2001 г., ВКС и др. Въпреки изричните указания в доклада по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, ищецът не ангажира доказателства за наличие на обстоятелства, довели до спиране/прекъсване на давността.

Предвид изложеното, предявените главни искове са неоснователни като погасени по давност и следва да бъдат отхвърлени.

По исковете по чл. 86 ЗЗД:

Съдът не формира извод за наличие на главни дългове, поради което и акцесорните претенции, като обусловени, следва да бъдат отхвърлени.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и док. за платени - 250 лева – деп. СПЕ и 2500 лв. – адв. възн., съгл. ДПЗС /по отношение на което не е направено възражение за прекомерност до преклузивния за това срок/.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Глобал Транс Трейд“ ЕООД, ЕИК 202645585 против „Грийнс Трейд“ ООД, ЕИК 203179959 обективно съединени осъдителни искове 4 за присъждане на следните суми - главниците, представляващи възнаграждения по договори за международни превози на стоки, както следва: 3755,18 лева – главница по договор от 05.09.2017 г. с издадена фактура № 1754/12.09.2017 г., ведно с обезщетение за забава от 1144,29 лева за периода 30.11.2019 г. – 30.11.2022 г.; 3755,18 лева – главница по договор от 28.08.2017 г. с издадена фактура № 1736/06.09.2017 г., ведно с обезщетение за забава от 1144,29 лева за периода 30.11.2019 г. – 30.11.2022 г.; 3755,18 лева – главница по договор от 22.08.2017 г. с издадена фактура № 1737/06.09.2017 г., ведно с обезщетение за забава от 1144,29 лева за периода 30.11.2019 г. – 30.11.2022 г. и 2347 лева – главница по договор от 21.09.2017 г. с издадена фактура № 1787/03.10.2017 г., ведно с обезщетение за забава от 715,18 лева за периода 30.11.2019 г. – 30.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от постъпване на исковата молба в съда – 30.11.2022 г. до окончателното погасяване.

ОСЪЖДА „Глобал Транс Трейд“ ЕООД, ЕИК 202645585, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Карловска“ № 33, ет.2, ап. 1 да плати на „Грийнс Трейд“ ООД, ЕИК 203179959, със седалище и адрес на управление: гр. Първомай, ул.

„Перуника“ № 27, сумата от общо 2750 лева /две хиляди седемстотин и петдесет лева/ - разноски за настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.