Решение № 1316 от 07.11.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1316 гр. С., 07.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20221000501746 по описа за 2022 година

Разгледа в съдебно заседание на 10.10.22г. /с участието на секретаря Богомилова/ въззивно гражданско дело № 1746/22г. и констатира следното:

С решение на СГС 1-13 състав от 10.03.22г. по г.д. № 1868/21г. са уважени /частично – до размера на сумата 18 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, следствие от ПТП-е със законната лихва върху тази главница за периода след 23.01.21г./ искове по чл. 432 КЗ и чл. 86 от ЗЗД на Х. П. против ЗД „Бул инс“ АД.

Решението на СГС се обжалва /частично/ и от двете страни както следва:

От Х. П. за сумата над 18 000 лева /претендира се присъждане на допълнително обезщетение в размер на още 12 000 лева/.

От ЗД „Бул инс“ АД за сумата над 10 000 лева /претендира се редуциране на присъденото обезщетение със сума в размер на 8 000 лева/.

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред СГС и САС/:

Събраните по делото /пред първоинстанционния съд/ доказателства – писмени, гласни и експертни /преценени в съвкупност/ удостоверяват, че:

На 09.04.20г. е настъпило ПТП-е и в резултат на същото – ищецът е претърпял физически увреждания – травми /като следствие от това: физически болки и психически страдания - неимуществени вреди/. Произшествието е причинено от М. П.. Всички предпоставки /част от състава на чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД/, а именно: деянието на делинквента, противоправността на деянието, вредоносният резултат, причинно-следствената връзка между деянието и резултата, вината на М. П. и наличието на застрахователно правоотношение /по договор за з-ка „ГО“ между М. П. и ЗД „Бул инс“ АД/ са установени /в рамките на производството пред СГС – с писмени, гласни и експертни доказателства/.

Жалбите са неоснователни /решението на СГС е постановено в съответствие със закона и съдържанието на събраният в процеса доказателствен материал/:

Съдържанието на въззивните жалби /преценено в контекста на правилата по чл. 266 от ГПК и чл. 269, изр. 2-ро от ГПК/ налага извода, че към момента /на този етап от производството/ 1 са спорни единствено обстоятелствата – дали процесното обезщетение /за неимуществени вреди/ е определено от съда справедливо /по смисъла на чл. 52 от ЗЗД/ и дали са налице предпоставките на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Възраженията /касаещи механизма на ПТП-е и останалите предпоставки по чл.

432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД в това число: деянието на делинквента, противоправността на деянието, вредоносният резултат, причинно-следствената връзка между деянието и резултата, вината на М. П. и наличието на застрахователно правоотношение по договор за з-ка „ГО“ между М. П. и ЗД „Бул инс“ АД/ не се поддържат от застрахователя пред настоящата инстанция /единственото възражение в изброените насоки, съдържащо се във въззивната жалба на дружеството - е бланкетно по естеството си/.

Досежно размера на иска /първото от спорните към момента обстоятелства/:

Конкретните /вид и естество/ на процесните /претърпени от Х. П./ физически увреждания са установени подробно /надлежно/ от приетите /в рамките на първоинстанционното производство/ писмени доказателства /медицински документи/, медицинска експертиза /в това число обясненията на вещото лице от съдебното заседание/ и гласни доказателства. Конкретните /вид и естество/ на претърпените от ищеца психически неудобства и страдания /следствие от причинените на Х. П. физически травми/ са установени подробно /надлежно/ с експертни и гласни доказателства /събрани в производството пред СГС/. В същата връзка – принципно /досежно последното обстоятелство/: наличието на психическа травма следва /дори и да не е установена конкретно в процеса/ да се презумира в хипотези като процесната /физическата болка, следствие от физическа травма - винаги причинява психическо страдание/. Всички изброени доказателства /писмени, гласни и експертни – преценени в съвкупност/, които очертават също /освен горните обстоятелства/ и: предприетите спрямо пострадалия лечебни /възстановителни/ процедури, продължителността на лечебния /възстановителен/ период, настоящото здравословно състояние на ищеца, перспективата за здравословното му /физическо и психическо/ състояние – обосновават определяне на обезщетение /за процесните неимуществени вреди/ в размер на 18 000 лева /в какъвто смисъл е и решението на първоинстанционния съд/. Този размер обезщетение, преценен в контекста на обстоятелството, че ищецът е претърпял фрактура на кост в областта на китката и пръстите, която е наложила оперативна интервенция и продължителен възстановителен период и на обстоятелството, че Х. П. е изпитал стрес в момента на инцидента /този факт следва да се презумира във всяка хипотеза на ПТП-е/ не може да се окачестви като несправедлив или завишен /по смисъла на чл. 52 от ЗЗД/.

Досежно правилото по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД /второто от спорните към момента обстоятелства/:

Принципно: доказателствената тежест /съобразно редакцията на чл. 154 от ГПК/ да удостовери категорично /еднозначно/ предпоставката по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД се носи от ответника.

Конкретиката на събраният по делото доказателствен материал не позволява да се направи обоснован извод, че това е сторено /че е проведено надлежно доказване досежно процесното спорно обстоятелство/. Обяснението /от съдебното заседание/ на вещото лице П. /участващо в състава на комплексната експертиза/ налага извода, че – процесните увреждания биха настъпили /предвид местоположението на пострадалия в МПС-во, механизма на инцидента и обстоятелството, че предпазните колани на задните седалки на МПС-ва винаги са само 2-точкови, т.е. такива, които не ограничават движението на горната част на тялото и крайниците/ и при поставен обезопасителен колан. В такава хипотеза /при такъв извод на експерта/ не може да се приеме, че ищецът /като пътник в автомобила/ е допринесъл /по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/ за настъпване на процесните вреди /на вредоносния резултат/.

С оглед изложеното: обжалваното решение следва да бъде – потвърдено.

Решението на СГС не е обект на въззивна проверка в частта, касаеща претендираната /и присъдена/ законна лихва /възражения по този иск не са заявени пред настоящата инстанция/.

С оглед изхода на спора пред САС: отговорността на страните за съдебни разноски /за производството пред настоящата инстанция/ следва да бъде разпределена /в хипотезите на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, съответно чл. 38 от ЗА/.

Възражението /по чл. 78, ал. 5 от ГПК/ на процесуалния представител на ищеца е основателно /заявеният от ответника адвокатски хонорар надвишава минимума по Наредба № 1; с оглед това – претендираната сума следва да бъде редуцирана/.

Съдът,

2

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение на СГС 1-13 състав от 10.03.22г. по г.д. № 1868/21г.

ОСЪЖДА /на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 5 от ГПК/ Х. А. П. да плати на ЗД „Бул инс“ АД 1 050 лева /съдебни разноски за производството пред САС/.

ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД да плати на адвокат Н. 730 лева /адвокатски хонорар по чл.

38 от ЗА/.

Решението е постановено при участие на М. С. П. /3-то лице, помагач на ответника/.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-седмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3