Решение № 131 от 15.09.2025, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. К., 15.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

М. К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова като разгледа докладваното от М. К. Дановска Въззивно гражданско дело № 20255100500211 по опИ. за 2025 година

Производството е по реда на чл. 17, ал. 5 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).

С Решение рег. № 331/02.07.2025 г. постановено по гр.д. № 1344/2024 г., Районен съд – К. е наложил мярка на защита срещу домашно насилие в полза на С. М. Д. от гр.К., кв. В., бл.*, вх. *, ет. *, ап. *, против Б. С. Д. от гр.К., кв.

В., бл.*, вх. *, ет. *, ап. *, като е задължил Б. С. Д. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо С. М. Д.; отстранил е Б. С. Д. от съвместно обитаваното жилище, намиращо се на адрес: гр.К., кв. В., бл.*, вх.

*, ет. *, ап. *; забранил е на Б. С. Д. да доближава на по-малко от десет метра С. М. Д., домът й в гр.К., кв. В., бл.*, вх. *, ет. *, ап. *, както и местоработата й в завод „Т.“, с.Г., общ.К., за срок от 18 месеца, като на основание чл. 5, ал.2 от ЗЗДН е приспаднал срока на действие на мерките по заповед за незабавна защита по чл. 18 от ЗЗДН, издадена въз основа на определение №1114/01.10.2024 г. по гр.д. № 1344/2024 г. С решението Б. С. Д. е осъден да заплати по сметка на Районен съд - К. държавна такса в размер на 25.00 лв., а на С. М. Д. - направените по делото разноски в размер на 600.00 лв. за адвокатско възнаграждение. Въз основа на решението е издадена Заповед за защита рег.№ 11/02.07.2025 г.

1

Въззивното производство е образувано по жалба вх. № 8003/09.07.2025 г., подадена от Б. С. Д. против посоченото по-горе решение, с която то се обжалва като неправилно - незаконосъобразно и необосновано. Наведен е единствен довод, че решението е постановено без обсъждане на доказателствата по делото, поради което районния съд формирал изводите си в противоречие с принципите на ГПК. Иска се отмяна на обжалваното решение.

В срока по чл. 17, ал.4 от ЗЗДН от въззиваемата С. М. Д., чрез пълномощника адв. М. Ч., е представено възражение (отговор), в което се посочва, че обжалваното решение е правилно, обосновано, мотивирано и законосъобразно, а подадената жалба неоснователна. Прави се искане жалбата да бъде оставена без уважение, а решението да бъде потвърдено изцяло.

Претендират се разноски за въззивната инстанция.

В съдебно заседание въззивникът Б. С. Д. не се явява, не се представлява.

В съдебно заседание въззиваемата С. М. Д. не се явява. Представлява се от пълномощника си адв. М. Ч. от АК – К., която оспорва въззивната жалба.

Претендира присъждане на разноски, съобразно представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от ответника в първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което жалбата е редовна и допустима, и следва да се разгледа по същество.

При извършената служебна проверка на обжалваното решение, въззивният съд констатира, че същото е валидно и допустимо.

Производството пред Районен съд – К. е образувано по молба на С. М.

Д. за осъществен на 29.09.2024г. в 20.30 часа в семейното им жилище в гр.К., кв. В., бл.*, вх. *, ет. *, ап. * акт на домашно насилие от страна на съпруга й Б.

С. Д., с искане за издаване на заповед за защита по ЗЗДН. В молбата са изложени следните твърдения: страните са съпрузи от 26 години, като от 10 години съпругът живее и работи в Холандия; имат две деца - на 24 и на 17 2 години; преди два месеца, съпругът й се върнал и започнал да тормози нея и децата. На 29.09.2024 г. в 20.30 часа в семейното им жилище, ответникът се прибрал и започнал да обижда дъщеря им, заплашвал молителката и децата, че ще ги убие и ги гонил от дома. Те искали да се изнесат от жилището, но ответникът не бил съгласен. Положението било нетърпимо. Живеели в постоянен страх за живота и здравето си, защото съпругът й ходел с нож и я заплашвал, че ако го издаде, ще посегне на децата им. Моли за постановяване на мерки за защита. Твърденият акт на домашно насилие е подробно опИ.н и в декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН .

Фактическата обстановка по делото е установена от районния съд със събраните гласни и писмени доказателства, и същата е непроменена пред въззивната инстанция.

Събрани са от районния съд гласни доказателства чрез показанията на свидетелите С. Б. Д. и С. Б. Д. /от страна на молителката/, Х. С. Ю., И. И. Х. и Х. С. Д. /от страна на ответника/.

В показанията си св. С. Б. Д., дъщеря на страните, и св. С. Б. Д., син на страните, сочат че на 29.09. 2024 г. около 20:00 часа, бащата им позвънил по телефона и ги извикал да отидат в кварталната кръчма до 2-ри блок, където пиел с негови приятели. След като отишли с колата при него, той настоявал да слязат. На С. й било неудобно да стои при стоящите там 19- 20 мъже, затова слязъл само С., който постоял около 5-10 минути и след това двамата се прибрали в дома си. След около половин час, към 21:00 часа вечерта, баща им се прибрал, скарал се, че дъщеря му не слязла от колата и започнал да я обижда. Казал й, че не ставала за нищо, че трябвало да напусне работата си, защото не й позволявал да работи; че щял да й прави проблеми и да я злепоставя пред колегите й. След това се обърнал към майка им и започнал да обижда и нея. Казал й, че била курва, че ще ги заколи, ще ги изхвърли от вкъщи; че ще живеят на село. Свидетелите посочват, че такова поведение на ответника не било за първи път. Откакто се върнал от чужбина те търпели пиянството и агресията му. Многократно обиждал майка им с думите „курва“, че не ставала за нищо, че не била никаква майка. Майка им се опитала да го успокои, при което той я ударил с шамар по лицето. Баща им продължил да пие и след това си легнал, а те не могли да заспят от страх. Свидетелстват, че и преди това баща им проявявал агресия, а майка им не знаела как да се защити.

3

На следващия ден, на 30.09.2024г. баща им се ядосал, взел нож и започнал да обикаля по всички стаи на жилището, като ги заплашвал че ще заколи някой.

Излязъл отвън при съседите и им казал, че ще ги заколи. На 1-ви октомври, след като баща им излязъл от дома, майка им решила, че е опасно да живеят в жилището и затова същата нощ се изнесли. Свидетелстват, че майка им изпитвала страх от поведението на баща им, едва ходела на работа, защото колежките й казвали, че той я чака по спирките, обикалял, за да я „засече“.

Една нощ, към средата на септември, когато майка им била втора смяна в „Т.“ (която свършвала към 23:00 часа), към 22:00 часа баща им, пиян, довел в дома им любовницата си. Казал им, че ще изгони майка им от вкъщи и от тук нататък чуждата жена ще бъде тяхна майка. Дъщерята позвънила на майка си, която се наложило да излезе от работа един час по-рано, прибрала се и казала на съпруга си, че няма право да води любовницата си в къщи при децата, и ако не си тръгнат, ще извика полиция. На 29.09.2024 г. баща й казал на майка й, че като жена, тя не ставала за нищо, щял да доведе любовницата си в дома и ще заживее с нея, като постоянно повтарял, че любовницата му е бременна от него и ще накара майка им да гледа това дете. Свидетелстват, че напуснали дома си поради системния емоционален и физически тормоз от страна на баща им.

В показанията си св. Х. С. Ю., приятел на ответника, сочи че двамата се познава от 20 години. Работели заедно в с.Р. и след това заедно заминали за Шотландия, където работели в строителството. Свидетелства, че били приятелски семейства, ходели си на гости. В повечето случаи Б. мълчал, а жена му го атакувала, държала се арогантно. Сочи, че една вечер в края на месец септември Б. дошъл разстроен при него. Пийнали по една ракия и Б. му казал, че жена му събрала всичко, каквото имало у тях, и си отишла.

Свидетелства, че през годините, когато Б. работел в чужбина, той давал пари за домакинството; купил 2 - 3 коли, но не знаел чии били колите.

В показанията си св. И. М. Д. приятел на Б. С. Д., сочи, че помолил ответника да го закара при сестра му, която работела в първия цех на „Т.“, във връзка с предстоящ годеж на дъщеря му. Ответникът го закарал до „Т.“, но му казал, че не може да го остави до портала, защото имал проблеми с жена си.

Спрели на около 600-700м от портала на „Т.“, на паркинга. Изчакал там около 10 минути свидетеля, който не успял да се види със сестра си. Ответникът му 4 съобщил, че загубил чипа за колата си. Извикали си такси, а колата останала пред „Т.“. Тръгнали си с таксито, но Б. намерил чипа за запалване на колата му, и се върнали. Когато стигнали до завод „Орфей“, 3 патрулки ги спрели.

Попитал го „Какво става, Б.“ и той му разказал. Свидетелят напИ.л обяснения, че с никой не се е виждал, не е слизал от колата, но въпреки това го задържали за 24 часа. Според свидетеля, съпругата на Б. го видяла от автобуса и звъннала на „112“. Този свидетел не посочва конкретна дата за събитията, за които разказва.

В показанията си св. Б. Д. И., майка на ответника, сочи че на 29.09.2024 г. била в К. на гости у снаха си Ф.. Към 20:00 часа вечерта телефонът й звъннал и синът й съобщил, че жена му, дъщеря му и синът му го биели.

Видяла се с Б., който имал синини по лицето, но същият не казал откъде тръгнал скандалът. Свидетелства, че снаха й всеки ден вдигала скандали; че синът й работел в Холандия и всяка седмица пращал по 2000 евро на децата си и на жена си, взел им кола. Свидетелства, че синът й никога не е посягал на децата си, но всяка вечер пиел по 1 - 2 чаши алкохол. Излага противоречиви показания за това, дали е виждала сина си на процесната дата 29.09.2024г. като казва, че на тази дата не била ходила в дома на сина си, а той дошъл; след това – че го видяла по телефона; и накрая – че не му била виждала очите.

С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Безспорно е, че страните по делото попадат в обхвата на чл. 3, т. 1 от ЗЗДН, тъй като ответникът Б. С. Д. е съпруг на молителката С. М. Д..

В производството по ЗЗДН домашно насилие може да бъде прието за установено при доказване кумулативното наличие на двете предпоставки: 1) осъществен от съответното лице - ответник по молбата за защита, противоправен и умишлен насилствен акт в някоя от формите, опИ.ни в чл. 2, ал. 1 и/или ал. 2 от ЗЗДН , насочен спрямо друго лице – молителят в производството по ЗЗДН, установен по своето естество, време и място на извършване, и 2) наличие между двете лица (търсещият защита и ответника) на връзка от изброените в чл. 3 от ЗЗДН . Соченият с молбата акт на домашно насилие следва да бъде доказан изцяло по време, място, начин и авторство на извършване.

Провеждането на това доказване е до голяма степен улеснено от 5 законодателя, предвид чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН - при липса на други доказателства за конкретни факти и обстоятелства, съдът издава заповед за защита и само на основание приложена декларация по чл. 9, ал. 3 от закона.

Посочената норма обаче не създава презумпция за виновност на ответника, т. е. молителят следва да установи акта на домашно насилие по време, място и начин на извършване. Особената доказателствена сила на декларацията е налице само, когато по делото няма други доказателства.

В конкретния случай фактическите твърдения, заявени в молбата за защита, относно проявено от ответника психическо и физическо насилие, се подкрепят от събраните в хода на производството гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С. Б. Д. и С. Б. Д., които непосредствено са възприели случилото се. Те са преки очевидци на твърдения акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН .

Ясно е, че между страните по делото, които са съпрузи, са налице влошени съпружески отношения, характеризиращи се със загуба на обич и доверие, което е довело до отклонение от обичайното им брачно поведение и неразбирателства, но тези отношения не са предмет на настоящия спор.