Определение № 14055 от 30.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14055 гр. София, 30.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Д, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Димитров

Членове:

Маргарита Апостолова

Галя Вълкова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Въззивно частно гражданско дело № 20261100505987 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 122269/20.04.2026 г. на адв.

Л.К.Б. против Определение № 12808/31.03.2026 г., с което е изменено решение № 1935/02.02.2026 г. по гр. дело № 40802/2025 г. в частта за разноските и е осъдено „Лендиво“ ООД да заплати на адв. Л.Б. сумата от 115,35 евро (225,60 лева) – адвокатско възнаграждение.

В частната жалба се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно, доколкото изменя решението в частта за разноските, като намалява присъденото адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв.

Жалбоподателят излага, че при оказване на безплатна правна помощ по чл. 38 ЗАдв възнаграждението не се изчислява пропорционално на размера на уважените искове, а се определя съгласно минималните размери по Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения за всички предявени искове, за които се осъществява процесуално представителство. Навежда се довод, че пропорционалното присъждане на възнаграждението според частично уважения размер на претенцията противоречи на уредбата на чл. 38 ЗАдв и установената практика на ВКС, според която безплатната правна помощ е основание осъдената страна да понесе пълния минимален размер на дължимото възнаграждение, а не да се редуцира „по справедливост“. С оглед на това се иска обжалваното определение да бъде отменено и първоначално присъденият размер по чл. 38 ЗАдв да бъде възстановен.

В отговора по частната жалба „Лендиво“ ООД поддържа, че определението е правилно. Ответникът сочи, че в срока по чл. 248 ГПК е оспорил основанието и размера на претендираното възнаграждение по чл. 38 ЗАдв за безплатна правна помощ, като е заявил, че не са налице предпоставките на нормата и че липсват категорични доказателства за действителна безвъзмездност по договора за правна помощ. Посочва се, че 1 при наличие на подобно оспорване съдът е длъжен да провери фактическата основа на претенцията и да съобрази конкретната сложност, обем и резултат от работата на адвоката, включително частичното уважаване на исковете, поради което намаляването на претендирания размер е допустимо и съответства на практиката на ВКС по чл. 38 ЗАдв и чл. 248 ГПК. Поради това се иска частната жалба да бъде оставена без уважение, а атакуваното определение – потвърдено.

Частната жалба е неоснователна по следните съображения.

Производството по гр. дело № 40802/2025 г. е образувано предявени от М. С. М. против „Лендиво“ ООД искове с правно основание чл. 26 ЗЗД относно Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 47133/08.07.2024 за сумата от 800 лв. главница, дължима изцяло на 07.08.2024 г. при лихва от 22,56 лева, неустойка 203,04 при просрочие, както и иск с правно основание чл. 55 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 225,60 лева.

Към исковата молба са приложени пълномощно и договор за правна защита и съдействие, сключен от М. С. М. с Л.К.Б. при договорено и платимо адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1 т. 2 ЗАдв. Отразено е общо както по отношение на пълномощното, така и в договорът за правна защита и съдействие, че представителството касае „оказване на правна защита и съдействие, изразяващо се в: представителство пред съд на всички съдебни инстанции до окончателно приключване на делото във връзка с изтеглен от мен бърз кредит“.

В отговор на исковата молба ответникът е изложил възражения за недопустимост на иска. Посочил е, че от страна на ищеца е налице злоупотреба с право, доколкото ищецът е образувал 3 дела в Софийски районен съд с предмет неустойка по договора и цел генериране на разноски (гр. дело № 40801/2025 г. и 4082/2025 г.), доколкото защитата е възможна и в едно съдебно производство.

В насроченото на 04.12.2025 г. открито съдебно заседание ищецът и процесуалния му представител не се явяват. Депозират писмено становище.

С решение № 1935/02.02.2026 г. съдът е прогласил нищожността по предявения от М. С. М. срещу „Лендиво“ ООД, иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК и чл. 19, ал.4 от ЗПК и чл. 143, ал.1 от ЗЗП, на договор за паричен заем № 47133 от 08.07.2024 г., сключен между М. С. М. и „Лендиво“ ООД, поради противоречието му със закона – чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Осъден е, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 „Лендиво“ ООД да заплати на М. С. М., с ЕГН: ********** сумата 225,60 лв. /115,35 евро/, като платена при начална липса на основание по договор за паричен заем № 47133 от 08.07.2024 г., прогласен за нищожен. Ответникът е осъден да заплати на адвокат Л.К.Б. – САК сумата 400 лева /204,52 евро/ – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ. Съдът е приел, че уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение е неравноправна и 2 противоречи на добрите нрави, следва да се включи в общия разход по кредита и при включването й действителният ГПР надхвърля многократно законово допустимия лимит. Вследствие на това е установено нарушение на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, което води до недействителност на договора по чл. 22 ЗПК и до приложимост на чл. 23 ЗПК, по силата на който потребителят дължи само чистата стойност на кредита, а надплатената сума подлежи на връщане по чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

Ответникът е подал молба по чл. 248 ГПК с искане за изменение на решението в частта на разноските и неприсъждане (липса на материална затрудненост) или присъждане в намален размер на адвокатско възнаграждение. В отговор ответникът по жалбата посочва, че упълномощаването е общо за всички съдебни производства, касаещи правоотношение между страните по договори за кредит.

С обжалваното определение съдът приема, че Съдът приема, че между ищеца и адвокат Б. е сключен договор по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв за правна защита по множество идентични дела срещу „Лендиво“ ООД и други кредитори, при които се използва една и съща бланкетна искова молба, без индивидуализиране на конкретния договор и сума, а адвокатът не се явява по откритите съдебни заседания. На основание чл. 3 ГПК и практиката на ВКС (Определение № 174/26.04.2021 г., III г.о.) съдът квалифицира това поведение като злоупотреба с процесуални права, насочена към неоснователно обогатяване чрез генериране на многократни адвокатски възнаграждения по дела с ниска цена на иска, и поради това изменя решението в частта за разноските, като намалява присъденото възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв до 225,60 лв. – равен на уважения по делото размер на осъдителния иск.

Настоящият съдебен състав взема предвид, че законът не поставя конкретни изисквания по отношение на договора за правна защита и съдействие и общо формулираното основание за защита не ограничава приложението му до конкретно правоотношение между страните.

Завеждането на няколко иска по различни договори, дори и те да са идентични по съдържание, не съставлява само по себе си злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 ГПК. При множество искове по различни договори адвокатското възнаграждение се определя за всеки иск поотделно, като се взема предвид материалният интерес по всеки договор (Определение № 50354/23.05.2023 г. по т.д. № 979/2022 г. на ВКС, I т.о.; Определение № 3412/30.06.2025 г. по ч.гр.д. № 1210/2025 г. на ВКС, I г.о.). Поради това настоящият състав не споделя извода на първоинстанционния съд, че поведението на жалбоподателя представлява злоупотреба с процесуални права.

Независимо от изложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено на различно основание.

В настоящия случай се установява, че процесуалното представителство по делото е осъществено въз основа на бланкетно пълномощно и договор за правна защита, формулирани идентично по 3 множество производства срещу един и същ ответник по договори за потребителски кредит със съвпадаща правна конструкция. Исковата молба не е индивидуализирана с оглед специфичните особености на конкретния договор, а правните доводи са идентични с тези по паралелно водените дела.

Процесуалният представител не се е явил в насроченото открито съдебно заседание, като е депозирал писмено становище. При тези обстоятелства реалният обем на адвокатската работа по конкретното дело е значително понисък от обичайния, тъй като значителна част от подготвителната и аналитичната дейност е обща за серията от идентични производства и не може да бъде отнесена изцяло към настоящото дело.

С оглед на това намаленият размер на адвокатското възнаграждение, определен от първоинстанционния съд, съответства на действителния обем и сложност на осъщественото процесуално представителство по конкретното дело.

Разноски за настоящото производство не се присъждат.

Мотивиран от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 122269/20.04.2026 г. на адв. Л.К.Б. против Определение № 12808/31.03.2026 г. по гр. дело № 40802/2025 г. на СРС, 154 с-в

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4