Решение № 161 от 08.06.2023, Окръжен съд - Шумен
- Съд
- Окръжен съд - Шумен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 93/2023
- Вид
- Решение № 161
- Подписан
- 08.06.2023
- В сила
- 08.06.2023
- Състав
- Азадухи Ованес Карагьозян, Теодора Енчева Димитрова, Константин Георгиев Моллов
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26, ал.1, пр.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 81, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.87 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 1, изр. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл.143, ал.2, т.13 · Закон за защита на потребителите
- чл.146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.342 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 161 гр. Шумен, 08.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:
Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова при участието на секретаря Силвия Й. Методиева като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20233600500093 по описа за 2023 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на „ Йеттел България „ ЕАД, ЕИК 130460283, представлявано от Д.К.К.г и М.С., чрез пълномощника адв. Н. Ш. от САК срещу решение № 896/02.12.2022 г. по гр.д. № 487/2022 г. по описа на ШРС, в частта, в която са отхвърлени предявените от дружеството искове за ползвани услуги извън пакета на абонаментния план в общ размер на 112.33 лева, за неустойка в размер на 536.27 лева и за вземания, представляващи разлика в цената на предоставените мобилни устройства в размер на 283.97 лева, както и в частта на съразмерно отхвърлените разноски.
Жалбоподателят намира решението за неправилно, непълно и необосновано, по съображения, подробно изложени в жалбата му, поради което моли въззивният съд да го отмени в обжалваната част и вместо него постанови друго, с което да признае за установено, че С. Б. Б. дължи на „ Йеттел България „ ЕАД горепосочените суми и го осъди да заплати на ищцовото дружество направените съдебни разноски по ч.гр.д. № 2495/2021 г., гр.д. № 487/2022 г. и в настоящото производство.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК назначеният на въззиваемия С. Б. Б. особен представител не е депозирал отговор на жалбата. В допълнителна молба е оспорил същата като изцяло неоснователна и е поискал отхвърлянето й.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.
1
Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следното: Гр.д. № 487/2022 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на жалбоподателя срещу въззиваемия, имаща за предмет обективно съединени искове за признаване за установено съществуването вземания на ищеца от ответника в общ размер 1 944.35 лева, индивидуализирани в следните фактури: 1/ фактура № 7293175613/01.09.2019 г. за отчетен период 01.08.2019 г. – 30.09.2019 г., срок на плащане – 16.09.2019 г., за сумите от 26.89 лева – абонаментни такси за предпочетен номер ***; 52.87 лева – абонаментна такса за предпочетен номер **********; 95.28 лева – лизингова вноска за предпочетен номер **********, като разликата до 95.59 лева е погасена поради частично плащане; 46.12 лева – абонаментна такса и ползвани услуги за предпочетен номер ***; 66.43 лева – абонаментна такса и ползвани услуги за предпочетен номер ***; 3.99 лева – лизингова вноска за предпочетен номер ***; 54.79 лева – абонаментна такса и ползвани услуги за предпочетен номер ***; 4.59 лева – лизингова вноска за предпочетен номер ***; 2/ фактура № 7294496622/01.10.2019 г. за отчетен период 01.09.2019 г. – 30.09.2019 г., срок на плащане – 16.10.2019 г., за сумите от 26.89 лева – абонаментни такси за предпочетен номер ***; 52.87 лева – абонаментна такса за предпочетен номер **********; 95.59 лева – лизингова вноска за предпочетен номер **********; 46.12 лева – абонаментна такса и ползвани услуги за предпочетен номер ***; 57.83 лева – абонаментна такса и ползвани услуги за предпочетен номер ***; 3.99 лева – лизингова вноска за предпочетен номер ***; 65.27 лева – абонаментна такса и ползвани услуги за предпочетен номер ***; 4.59 лева – лизингова вноска за предпочетен номер ***; 3/ фактура № **********/01.11.2019 г. за отчетен период 01.10.2019 г. – 31.10.2019 г., срок за плащане – 16.11.2019 г., за сумите от 29.67 лева – остатък от лизингова вноска след приспадане на предплатени суми за предпочетен номер **********; 3.99 лева – лизингова вноска за предпочетен номер *** и 4.59 лева – лизингова вноска за предпочетен номер ***; 4/ фактура № 7297267344/01.12.2019 г. за отчетен период 01.11.2019 г. – 30.11.2019 г., срок за плащане 16.12.2019 г., за сумите от 86.39 лева – неустойка за предпочетен номер ***; 112.47 лева – неустойка за предпочетен номер **********; 41.12 лева – сума за мобилно устройство за предпочетен номер **********; 112.47 лева – неустойка за предпочетен номер ***; 112.47 лева – неустойка за предпочетен номер ***; 39.90 лева – лизингови вноски за предпочетен номер ***; 115.18 лева – сума за мобилно устройство за предпочетен номер ***; 112.47 лева – неустойка за предпочетен номер ***; 55.08 лева – лизингови вноски за предпочетен номер *** и 127.67 лева – сума за мобилно устройство за предпочетен номер ***, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 2495/2021 г. по описа на ШРС, ведно със законната лихва върху сумата от 1 944.35 лева от датата на подаване на заявлението до плащане на вземането и извършените в заповедното и исковото производство разноски.
Назначеният на ответника особен представител е депозирал отговор, в който е оспорил предявените искове като недопустими, а при условията на евентуалност – и като неоснователни.
2
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК като с решението си е признал за установено, че С. Б. Б., ЕГН **********, адрес: гр.Шумен, бул...... № 230 дължи на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К.г и М.С., съдебен адрес: гр. София, ***, вх. В, ет. 8, ап. 22 следните суми: 383.75 лева с ДДС, представляваща сбор от неплатени месечни и еднократни такси за периода 01.09.2019 г. до 30.11.2019 г. по Договори за мобилни услуги и сключени към тях Допълнително споразумение от 24.02.2018 г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, Допълнително споразумение от 24.02.2018 г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, Допълнително споразумение от 28.09.2018 г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, Допълнително споразумение от 28.09.2018 г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** и Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** и 628.03 лева – неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 24.02.2018 г., за устройство APPLE iPhone X 256GB Silver , Договор за лизинг от 28.09.2018 г., за устройство HUAWEI Y6 2018 Dual Black и Договор за лизинг от 10.11.2018 г., за устройство HUAWEI Y6 2018 Dual Blue, които вземания са индивидуализирани във фактура № 7293175613/01.09.2019 г., фактура № 7294496622/01.10.2019 г., фактура № **********/01.11.2019 г. и фактура № 7297267344/01.12.2019 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 07.04.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 860/15.09.2022 г. по ч.гр.д. № 2495/2021 г. по описа на ШРС. Със същото решение съдът е отхвърлил исковете по чл.422, ал.1 от ГПК, за признаване за установено, че С. Б. Б., ЕГН ********** дължи на „ Йеттел България „ ЕАД, ЕИК 130460283 сумата 112.33 лева – неплатена сума за „разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги“, „други начисления и компенсации“ и „дарения“ за периода 30.09.2019 г. до 30.11.2019 г. и сумата 820.24 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на описаните договори за мобилни/фиксирани услуги по Договори за мобилни услуги и сключени към тях Допълнително споразумение от 24.02.2018 г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, Допълнително споразумение от 24.02.2018 г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, Допълнително споразумение от 28.09.2018 г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, Допълнително споразумение от 28.09.2018 г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** и Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер***, като неоснователен и е осъдил С. Б. Б., ЕГН ********** да заплати на „ Йеттел България „ ЕАД, ЕИК 130460283 обща сума от 418.26 лева, от която 207.57 лева – деловодни разноски в заповедното и 210.69 лева – деловодни разноски в исковото производство, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението се обжалва от ищеца само в частта, в която са отхвърлени предявените от дружеството искове за ползвани услуги извън пакета на абонаментния план в общ размер на 3
112.33 лева, за неустойка в размер на 536.27 лева и за вземания, представляващи разлика в цената на предоставените мобилни устройства в размер на 283.97 лева, както и в частта на съразмерно отхвърлените разноски.
При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По същество, от събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи следното:
Въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д. № 2495/2021 г. по описа на ШРС в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 15.09.2021 г., с която ответникът е бил задължен да му заплати сумата от 1 944.35 лева, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, лизингови вноски, дължими суми за мобилни устройства и неустойки по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, по фактура № 7297267344/01.12.2019 г., Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, по фактура № 7297267344/01.12.2019 г., Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, по фактура № 7297267344/01.12.2019 г., Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** по фактура № 7297267344/01.12.2019 г. и Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** по фактура № 7297267344/01.12.2019 г. и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 07.04.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумите представляващи разноски в заповедното производство: 38.89 лева – платена държавна такса и 360 лева – адвокатско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, с оглед на което и на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, с разпореждане № 342/01.02.2022 г., заповедният съд е разпоредил на заявителя да предяви вземанията си по съдебен ред, което същият е сторил в срок с разглежданата искова молба.
Предвид изложеното, съдът приема, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1, т.2, вр. чл.79 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.342 от ТЗ са допустими.
По отношение възражението на ответника за недопустимост на исковите претенции, настоящата инстанция споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд за неоснователност на същото и препраща към тях, на основание чл.272 от ГПК.
По основателността на исковете:
Между страните не се спори и е установено с влязлото в сила решение на първоинстанционния съд, че помежду им са били сключени валидни:
1/ Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 19.04.2016 г., 4 изменен с допълнително споразумение от 28.09.2018 г..
2/ договор за лизинг от 28.09.2018 г. за ползване на устройство марка HUAWEI Y6 2018 Dual Black с телефонен номер ***, с обща лизингова цена в размер на 91.77 лева, дължима чрез заплащане на 23 месечни лизингови вноски в размер на 3.99 лева.
3/ Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 26.04.2016 г., изменен с допълнително споразумение от 24.02.2018 г..
4/ Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 30.01.2017 г., който номер със заявление от същата дата е бил променен на номер ***, изменен с допълнително споразумение от 24.02.2018 г..
5/ Договор за лизинг от 24.02.2018 г. за ползване на устройство марка APPLE iPhone X 256GB Silver c телефонен номер ***, с обща лизингова цена 2 198.57 лева, дължима чрез заплащане на 23 месечни лизингови вноски в размер на 95.59 лева.
6/ Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 28.07.2016 г., изменен с допълнително споразумение от 28.09.2018 г..
7/ Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 10.11.2016 г., изменен с допълнително споразумение от 10.11.2018 г..