Решение № 1196 от 02.08.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1196 гр. Варна, 02.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Н**** Е***. Р*** като разгледа докладваното от Т*** Ш**** Административно наказателно дело № 20233110200776 по описа за 2023 година

Производството е образувано по жалба на Ю. Г. С., със съдебен адрес в гр. Провадия, ул.

„Александър Стамболийски“ № 12 против Наказателно постановление № 21-0819001595/10.05.2021 год. на Началника на група при ОД МВР - Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лв. за нарушение по чл. 638, ал.3 КЗ.

В жалбата се сочи, че процесното НП е незаконосъобразно, тъй като нарушението не е било описано по изискуемия от закона ясен и точен начин от фактическа страна, а наред с това са били налице основания за приложението на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Поради изложеното моли за отмяна на издаденото НП.

В съдебно заседание жалбоподателя, не се явява лично и не се представлява. В депозирани писмени бележки пледира за отмяна на издаденото НП на заявените в жалбата основания, като допълва, че не е знаел, че управлява МПС без сключена задължителна застраховка и излага съображения, че по преписката отсъстват доказателства за материалноправната компетентност на издателите на АУАН и НП. Пледира и за присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител, ангажира бланкетно становище по жалбата в писмени бележки, в които моли и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 22.03.2021г. в 16.00 часа в гр. Варна на кръстовището на бул. „Владислав 1

Варненчик“ и ул. „Отец Паисий“ жалбоподателката Ю. С. управлявала лек автомобил „Ауди А3“, с рег. № В 6866 НР, собственост на баща й Г. СС. Васви, когато била спряна за проверка от служители на сектор „Пътна полиция“ сред които бил св. К. Й. Д..

В хода на проверката се установило, че за управлявания от нея лек автомобил към момента на проверката нямало сключен и действащ договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“, поради което на водача бил издаден АУАН за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 638, ал.3 КЗ.

Още същия ден, незабавно след приключване на проверката в 16.04 часа жалбоподателката сключила изискуемата задължителна застраховка, като видно от справката от Гаранционния фонд отразяването на сключената нова застраховка е било факт в системата в 17.01 часа на 22.03.2021г.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото, а именно показанията на актосъатвителя Д., който потвърди отразеното в акта, макар да нямаше конкретни спомени от деня на описаните събития.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане, но по същество е неоснователна.

При провеждане на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН и НП са издадени в предвидените от закона срокове и от компетентни лица (съобразно представените заповед № 365З-4404/21.07.2020г., заповед № 8121з-515‘/14.05.2018г. и заповед № 8121з-825/19.07.2019г.), нарушението е описано пълно и точно от фактическа и правна страна. Описани са всички съставомерни признаци и всички, относими към тях факти и става ясно за какво е наказано лицето.

Чл. 638, ал. 3 от КЗ предвижда наказателна отговорност за лицата, които не са собственици и управляват моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Според чл. 481, ал. 3 от КЗ, "Не се допуска движение на моторно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, без водачът да е застрахован по реда на този кодекс. " Законът възвежда в нарушение както несключването на застраховка от лицата, които са задължени да го направят, така и управлението на МПС от лицата, които нямат задължение за сключване на договора.

Въззивникът е наказан именно в качеството му на несобственик, управляващ МПС, за което няма сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност".

Независимо от тази, формално правилна, правна квалификация, съдът намира, че 2 материалният закон е приложен неправилно. Предвид липсата на вредни последици и наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, се налага изводът ниска степен на обществена опасност на деянието и на дееца, поради което съдът намира случаят за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Видно е от разпечатката от "Гаранционен фонд", че за този автомобил такъв договор е бил сключен на 22.03.2021 г. едва няколко минути след проверката.

От деянието няма настъпили вредни последици, като съдът намира този критерий за приложим именно за формалните нарушения. Ако няма вредни последици при резултатните, то това би означавало изобщо да не е осъществен съставът на нарушението. От съществено значение са и данните за личността на дееца, а именно –неговата млада възраст, обстоятелството, че същата очевидно макар да е имала задължение не е знаела за отсъствието на задължителната застраховка, като в момента в който е узнала е положила необходимите мигновени усилия, за да отстрани нарушението.

Предвид изложеното съдът намира, че случаят е с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи от този род и е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, поради което не се налага въззивникът за изтърпи наложеното му наказание за да се постигнат предвидените в закона цели.

По отношение на искането за присъждане на разноски съдът не счита, че следва да уважи същото доколкото по делото не са представени доказателства за реалното заплащане на такива, независимо от крайния изход на производството.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-0819-001595/10.05.2021 год. на Началника на група при ОД МВР - Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на Ю. Г. С. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лв. за нарушение по чл. 638, ал.3 КЗ.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3