Решение № 3500 от 07.08.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3500 гр. Пловдив, 07.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър М. Милев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20235330110712 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по искова молба, подадена от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД с ЕИК 202527341, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов” 29, етаж 3, против М. Х. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес в г***, с която иска от съда да признае за установени по реда на чл. 422 от ГПК вземания по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за главница в размер на 641,64 лв., за договорна лихва в размер на 50,29 лв., дължима за периода от 03.11.2020 г. до 23.03.2021 г., за законна лихва за забава върху главницата в размер на 107,34 лв., дължима за периода от 24.03.2021 г. до 21.02.2023 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда на 01.03.2023 г. до окончателното й изплащане, произтичащи от Договор за паричен заем № *** от 26.10.2020 г., за които суми е издадена Заповед № 1507 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 3141/2023 г. по описа на РС – Пловдив.

Според изложеното в исковата молба на 26 октомври 2020 г. между страните е сключен Договор за паричен заем № ***. По силата на договора на ответник е отпуснат кредит в размер на 700 лв., като длъжникът се задължил да върне заемната сума съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 760,83 лв., ведно с договорната лихва, на 21 седмични погасителни вноски, всяка от които в размер на 36,23 лв.

(включваща първоначална главница и договорна лихва). От общия дължим размер се твърди да са платени само 170 лв., като останали за плащане 641,64 лв. от главницата.

Твърди се, че съгласно клаузите на договора за заем заемателят се 1 задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица Поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв.: да работи по безсрочен трудов договор: да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем. сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД: да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“; Поръчителят подписва договор за предоставяне на поръчителство; или 2. банкова гаранция е бенефициер - Заемодателя, за сумата по чл. 2. т. 7. със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор; или 3. одобрено от Заемодателя Дружество поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

Сочи се, че на 26 октомври 2020 г. между ответника и „Файненшъл България” ЕООД бил сключен Договор за предоставяне на поръчителство № ***, по силата на който потребителят възлага, а поръчителят се задължава да сключи договор за предоставяне на поръчителство с „Изи Aceт Мениджмънт“ АД, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя пред „Изи Aceт Мениджмънт“ АД за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали по договора за паричен заем № ***, както и за всички последици от неизпълнението на задължението по Договора за паричен заем, както следва: 1. задължение за връщане на заемната сума; 2. задължение за плащане на възнаградителна лихва; 3. задължение за плащане на законна лихва за забава в случай па забава на плащането, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски, адвокатски хонорари.

Твърди се, че в Договора за предоставяне на поръчителство № *** било уговорено, че същият влиза в сила в случай, че заемателят не изпълни задълженията по сключения Договор за паричен заем в указания срок да предостави обезпечение - поръчителство от две физически лица или банкова гаранция.

Излагат се твърдения, че за ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен заем № *** от 26.10.2020 г. ответникът дължи договорна лихва в размер, посочен в договора. Сочи се, че в настоящия случай начислената договорна лихва е в размер на 50,29 лв. за периода от датата на първа вноска 03 ноември 2020 г. до 23 март 2021 г. – датата на последната вноска.

Ищецът твърди, че длъжникът не е изпълнил договорното си задължение да върне заемната сума съгласно условията на договора за паричен заем, поради което на 02.06.2022 г. заемодателят отправил искане в писмен вид за изпълнение на целия дълг от солидарно задълженото дружество-поръчител „Файненшъл България“ ЕООД, което на 02.06.2022 г. платило дължимата сума в пълен размер на 752,23 лв. към заемодателя, при което дружеството-поръчител встъпило в правата на удовлетворения кредитор.

Иска се на основание сключения Договор за предоставяне на поръчителство потребителят да заплати и законната лихва върху заплатената от поръчителя сума.

2

Сочи се, че на 02.03.2020 г. бил сключен Рамков договор за покупкопродажба вземания (цесия) и Приложение № 1 към него от 02.06.2022 г. между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД (правоприемник на което е „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, е ЕИК: 207172780, считано от 25.11.2022 г.), изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

Излага се, че длъжникът е уведомен за извършената цесия на 07.07.2022 г.

Отправено е искане за присъждане на направените разноски.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва исковете изцяло като неоснователни.

Излага доводи за нищожност на двете сделки, като твърди, че те са недействителни по смисъла на чл. 22 от Закона за потребителския кредит поради нарушаване на изискванията на чл. 19, ал. 1 във връзка с чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 от ЗПК.

Сочи се, че в договора бил посочен годишен процент на разходите различен от реално прилагания, тъй като в него не било включено възнаграждението на гаранта. Изложеното водило до нарушение на чл. 19, ал.

1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Твърди се, че тъй като кредитодателят не е включил в ГПР неустойката за непредставяне на обезпечение, ГПР не отговарял на изискванията на чл. 19, ал. 1 и 4 от ЗПК. Изложено е, че клаузата за ГПР била неравноправна.

Излагат се твърдения, че противоречала на добрите нрави договорката за размер на кредиторовото възнаграждение (договорната лихва в размер на 40%), тъй като размерът надхвърлял повече от три пъти размера на законната лихва. Сочи се, че без такава договорка целият договор за кредит е недействителен, понеже кредитодателят не би го сключил без определено възнаграждение за отпуснатия кредит.

При условията на евентуалност, ако не се възприемат от съда гореизложените възражения, ответникът е на мнение, че е недействителна уговорката за учредяване на обезпечение с дружеството-поръчител.

Сочи се, че договорът за поръчителство противоречи на добрите нрави и внася неравноправие в кредитното правоотношение по чл. 143, т. 19 от ЗПК, тъй като престациите са явно нееквивалентни – потребителят не получава никаква престация по договора за поръчителство. Твърди се, че възнаграждението за осигуряване на поръчител противоречи на целта на Директива 2008/48, тъй като се прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на потребителя върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията.

Моли се исковете да бъдат отхвърлени, а предвид твърдяната нищожност на двете сделки, направено е и възражение за прихващане на дължимата главница с платените по нищожните клаузи суми.

Отправено е възражение за прихващане от ответника с неговите вземания към кредитора в следния смисъл: ако предявеният иск за главница бъде приет за основателен, сумата от 641,64 лв. да се прихване със сумата от 170 лв., получена в периода от 03.11.2020 г. до 01.07.2021 г. без основание от 3 ищеца въз основа на твърдените за нищожни договорни клаузи за възнаградителна лихва и възнаграждение за поръчителство.

Отправено е искане за присъждане на разноски, в това число и за адвокатска защита по чл. 38, ал. 2 от ЗА.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 240, ал. 1 и ал. 2, чл. 86 ЗЗД във връзка с чл. 79 ЗЗД във връзка с чл. 9 и сл. от ЗПК.

Съдът е разпределил с доклада по делото в тежест на ищеца да докаже съществуването на договорите, клаузата на договорна лихва, предоставяне на кредита, падеж и размер на задълженията, забава на длъжника и размер на законната лихва. В тежест на ответника е разпределено да докаже възражението за прихващане и основанията за нищожност на договорите и на договорните клаузи.

Налице е правен интерес за ищеца от предявяване на положителни установителни искове по чл. 422 от ГПК с оглед постъпилото възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение.

По фактите:

Фактите и обстоятелствата, които са вменени в доказателствена тежест на ищеца с доклада по делото, са доказани съгласно приложените по делото писмени доказателства и съдебно-счетоводната експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена.

Доказано е по делото, че между ответника и кредитодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен Договор за паричен заем № *** от 26.10.2020 г.

Кредитодателят е предоставил на кредитополучателя в заем сума в размер на 700 лв., която е получена от последния. В договора е уговорена възнаградителна лихва в размер на 40% - чл. 2, ал. 6 от договора. Настъпил е крайният падеж на задълженията на 23.02.2021 г., като задълженията не са изцяло погасени. Ответникът е платил частично вземанията на кредитодателя в размер на 170 лв., като се установява, че останалата неплатена главница е в размер на 641,64 лв., а договорната лихва е в размер на 50,29 лв. Длъжникът е в забава от 10.11.2020 г., понеже не е платил втората и следващите вноски по кредита, но ищецът претендира за заплащане законната лихва за забава от деня следващ крайния падеж на задължението – 24.03.2021 г.

Договорът за паричен заем е обезпечен чрез Договор за предоставяне на гаранция № *** от 26.10.2020 г., сключен между длъжника и „Файненшъл България“ ЕООД. Ответникът се е задължил да заплати възнаграждение на поръчителя в размер на 352,17 лв. Доказва се, че на 02.06.2022 г., след като вече е настъпил падежът по договора за кредит, „Файненшъл България“ ЕООД във връзка с покана от „Изи Асет Мениджмънт“ АД е заплатило на последното всички задължения на длъжника във връзка с договора за кредит.

По този начин „Файненшъл България“ ЕООД е встъпило в правата на „Изи Асет Мениджмънт“ АД.

Вземанията на „Файненшъл България“ ЕООД като поръчител, субругирал се в правата на удовлетворения кредитор, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности към тях, са прехвърлени на 4 ищеца по делото с Приложение № 1 от 02.06.2022 г. към Рамков договор за покупко-продажба вземания (цесия) от 02.03.2020 г., сключено между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД. Липсват данни по делото ищецът да е уведомил ответника за цесията преди образуване на делото, макар и това да се твърди, че е сторено от ищеца на 07.07.2022 г. Поради което съдът приема, че ответникът е уведомен за цесията с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея, както и че последният не е изразил съгласие за самото прехвърляне на вземанията.

По възраженията на ответника за недействителност на двата договора:

Ответникът е направил възражения за нищожност на двата договора, които следва да бъдат обсъдени предвид изхода на спора. Предявените от ответника основания за нищожност по всеки договор, доколкото не се обосновава интерес от кумулативното им разглеждане, нито определена поредност, следва да се разгледат при условията на алтернативност.