Решение № 4611 от 17.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4611 гр. Варна, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Лефтерова при участието на секретаря Росица В. Трендафилова като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 20253110105395 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа искова молба на Г. А.

К., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „Т.“, бл.**, вх.**, ет.**, ап.** с която против „Н.“ ООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Л. С.“ № **, ет. **, е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 184,20 лева, представляваща платена от ищеца неустойка за непредоставяне на гаранция по кредита, при начална липса на основание, поради нищожност на клаузата на чл. 6 от Договор за потребителски кредит № *********** от 10.03.2023 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане.

Претендират се сторените разноски по делото.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:

Между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит №***********, по силата на които кредитополучателят може многократно да усвоява суми по кредитната линия (траншове), до максимално разрешения лимит (500 лева). Съгласно чл. 6 от Договора, заемателят дължи неустойка за непредоставяне на обезпечение (гаранция) по заема. Твърди се, че на 1 кредитополучателя са предоставени следните траншове по договора: 1. На дата 16.05.2023 г. с главница в размер на 200 лева, погасена предсрочно с една погасителна вноска в размер на 234,04 лева на 26.05.2023 г., с включена неустойка, в размер на 30,70 лева; 2. На дата 23.06.2023 г. с главница в размер на 200 лева, погасена предсрочно с една погасителна вноска в размер на 234,04 лева на 06.07.2023 г., с включена неустойка в размер на 30,70 лева; 3.

На дата 15.08.2023 г. с главница в размер на 200 лева, погасена предсрочно с една погасителна вноска, в размер на 234,04 лева на 23.08.2023 г., с включена неустойка, в размер на 30,70 лева; 4. На дата 19.09.2023 г. с главница, в размер на 200 лева, погасена предсрочно с една погасителна вноска в размер на 234,04 лева на 25.09.2023 г., с включена неустойка в размер на 30,70 лева; 5.

На дата 18.10.2023 г. с главница, в размер на 200 лева, погасена предсрочно с една погасителна вноска в размер на 234,04 лева на 25.10.2023 г., с включена неустойка, в размер на 30,70 лева; 6. На дата 09.11.2023 г. с главница в размер на 200 лева, погасена предсрочно с една погасителна вноска в размер на 234,04 лева на 15.11.2023 г., с включена неустойка, в размер на 30,70 лева.

Твърди се, че по процесния договор, ищцата е заплатила сумата от общо 1404,24 лева, от която неустойката за непредоставяне на обезпечение е в размер на 184,20 лева. Заявява, че с решение № 3890 от 04.11.2024 г. по гр.д.

№ 16254/2023 г., по описа на ВРС, в сила от 07.04.2025 г., неустоечната клауза на чл. 6 от договора, е прогласена за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, поради допуснато противоречие на закона. Намира, че с оглед на нищожността на горепосочената клауза, кредиторът се е обогатил неоснователно, събирайки неустойката, поради което същият дължи нейното връщане, на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът представя писмен отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявения иск. Намира, че ищецът злоупотребява с процесуални права, доколкото за претендиране на суми, въз основа на един и същи договор, е инициирал няколко съдебни производства. Сочи, че единствената цел е облагодетелстване на процесуалния му представител, посредством претендирането и евентуално присъждане на адвокатско възнаграждение по всяко от делата. Заявява, че ищецът превратно упражнява правото си на иск, като процесуалното му поведение представлява твърде разпространена порочна практика, използваща процесуалния закон като „машина за пари“, а не за получаване на 2 защита и съдействие при накърнени ¬¬законни права и интереси. Сочи, че ищецът ангажира ресурса на съда, служебните служители и на финансовата институция непропорционално на търсената защитата на имуществените му права, като в конкретния случай ищецът не упражнява предоставените му права с цел да защити законните си права и интереси, а преследва една нетипична за гражданския процес цел – самоцелно генериране на съдебноделоводни разноски, присъждани от съда. Намира, че тази злоупотреба с права, засяга авторитета на съда, тъй като се използва като инструмент за непозволено увреждане, поради което страда не само общественият ресурс, обезпечаващ функционирането на съдебната система, но и се ерозира доверието към същата. Признава наведените с исковата молба твърдения, а именно - сключването между страните на процесния договор за кредит, по силата на който на Г. А. К. са предоставени сумите в размер на 200 лева, при договорен ГПР в размер на 49,09 % и годишен лихвен процент в размер на 40,60 %, на посочените 16.05.2023 г., 23.06.2023 г., 15.08.2023 г., 19.09.2023 г., 18.10.2023 г., 09.11.2023 г. Оспорва твърденията, че клаузата на чл. 6 от договора за потребителски кредит е произвела действие; както и че клаузата на чл. 6 от договора за потребителски кредит е нищожна поради противоречие на закона и накърняване на добрите нрави (основание по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД). Оспорва получаването на сумите в размер на 234.04 лева от „Н.“ ООД, на 26.05.2023 г., 06.07.2023 г., 23.08.2023 г., 25.09.2023 г., 25.10.2023 г., 15.11.2023 г.

Сочи, че с договорената неустойка кредитополучателят бива мотивиран да предостави обезпечение, ако не в предвидения в общите условия срок, то поне в най-кратък времеви период, за да избегне начисляването на неустойката. Намира, че да бъде съобразено, че без договарянето на неустойка, кредиторът не би могъл да подтикне кредитополучателя да предостави обезпечение по кредитното правоотношение, особено след като вече заемната сума е получена от потребителя. Заявява, че обезпечителната функция на неустойката произтича от стимулиращия ефект за длъжника, който, за да не претърпи неблагоприятните последици от плащането на неустойка, ще положи максимални усилия да изпълни точно задължението.

Оспорва претендираната сума, в размер на 184.20 лева, да е постъпила в патримониума му, като сочи, че плащането е в извършено в полза на трето, неучастващо в настоящото производство лице – „К. Г. Б.Г“ ООД, което е 3 издало гаранция за обезпечаване на кредита на Г. А. К., в подкрепа на което се представя издадената гаранция. При тези доводи настоява за отхвърляне на предявения иск.

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:

С доклада по делото, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване, следните обстоятелства, а именно: че между страните е сключен договор за кредит № ***********/10.03.2023 г., по силата, на който ответникът е предоставил на ищеца заем в размер на 200 лева; при договорен ГПР в размер на 49,09 % и годишен лихвен процент в размер на 40,60 %, на посочените дати - 16.05.2023 г., 23.06.2023 г., 15.08.2023 г., 19.09.2023 г., 18.10.2023 г., 09.11.2023 г.

Както бе посочено, не е спорно, а и от приобщените по делото писмени документи, се установява, че между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит №***********, по силата на който кредиторът се задължава да предостави на кредитополучателя потребителски кредит под формата на кредитна линия в размер на 500 лв., със срок на ползване 1 година от датата на сключването на договора, като с изтичането му срокът за ползване се удължава автоматично с една година за общо 5 години, ако в 30дневен срок преди изтичането на първоначалния или всеки последващ едногодишен период нито една от страните не изрази писмено желание за прекратяване на договора. Уговорено е, че в рамките на срока на ползване на кредита, потребителят може многократно да усвоява суми по кредитната линия (траншове) до максимално разрешения лимит, като необходимо условие за усвояване на следващ транш от кредита е кредитополучателят да е погасил изцяло всички свои задължения по усвоен предходен транш по кредита.

Предвидено е, че правоотношението между страните в рамките на срока на договора не се прекратява дори при спадане на експозицията на кредитополучателя до нула.

Максималният кредитен лимит по договора е до 500 лв.; уговореният ГПР – 49,58%. На основание чл.4, ал.3 от договора, в срок до края на деня, следващ деня на предоставяне на сумата на първия транш от потребителски кредит, чрез превеждане на сумата на първия транш от кредита по банковата 4 сметка на кредитополучателя или предоставяне на сумата на първия транш от кредита чрез системата на ePay.bg, кредитополучателят е длъжен да представи на заедмодателя гаранция по кредита съгласно реда и условията предвидени в общите условия по договора. Предвидено е, че банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, трябва да бъде за сума в размер на 1000 лева и със срок на валидност до 10.03.2028 г.

При неизпълнение на задължението по чл.4, ал.3 от договора, потребителят дължи на кредитора неустойка в размер на 4.00 лева плюс 0.89% от сумата на усвоения транш за първия ден от всеки лихвен период и 0.89% от сумата на усвоения транш за всеки следващ ден. Неустойката се начислява на ден, считано от изтичането на срока по чл. 4, ал. 3. Предвидено е, че начислената неустойка се заплаща заедно със следващото лихвено плащане по кредита на падежа на лихвеното плащане.

По делото, като писмени доказателства, са приобщени относимите Общи условия, приложими към договорите за потребителски кредит на „Н.“ ООД, както и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. Общите условия и стандартният европейски формуляр са получени и приети от ответника, съгласно чл. 24 и чл.22, ал.2 от договора.

По делото са приобщени 6 бр. платежни нареждания за погасяване на задължения по кредит „До 500“ № ***********.

За установяване фактическата страна на спора, по делото е допуснато провеждане на съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че годишният лихвен процент по договора е 40,60%. Според вещото лице, потенциалната неустойка за всеки лихвен период (14 дни), се равнява на 30,70 лв. Ответникът „Н.“ ООД, е представил гаранция за плащане № ************, обезпечаваща процесния кредит, издадена от небанкова финансова институция - „К. Г. Б.Г“ ООД. Експертът сочи, че ищцата е сключила с „К. Г. Б.Г“ ООД, Договор за предоставяне на гаранция № ********* от 21.04.2023 г., като дружеството се явява Гарант, а ищцата е Наредител, който възлага, а гарантът приема, да издаде гаранция в полза на кредитора, „Н.“ ООД (наричан още Бенефициер), за обезпечаване на задълженията и по процесния кредит. Съгласно чл.1 ал.2 от Договора за предоставяне на гаранция, Наредителят дължи на Гаранта възнаграждение за 5 издаване на гаранцията в размер на 5 (пет) лева плюс 0.85% от сумата на усвоения транш за първия ден от всеки лихвен период и 0.85% от сумата на усвоения транш за всеки следващ ден. За процесния кредит, възнаграждението за представената гаранция, за всеки лихвен период (14 дни), се определя на 30,50 лв. Преведените от ищцата средства, в размер на 6 вноски, всяка от които по 234,04 лв., са постъпвали в имуществената сфера на „Н.“ ООД.

Ищцата е извършила 6 бр. пакетни плащания на сумата от 234,04 лв., на следните дати: 26.05.2023 г.; 06.07.2023 г.; 23.08.2023 г.; 25.09.2023 г.;

25.10.2023 г. и 15.11.2023 г. Всяка от платени 6 бр. суми в размер на 234,04 лв., включва: 200 лв. погасяване на усвоен транш – главница по кредита, 3,34 лв. – дължима лихва върху усвоената сума, за съответния лихвен период, 30,70 лв. – неустойка за непредставена гаранция. Въз основа сключен Договор за предоставяне на гаранция № ********* от 21.04.2023 г., част сумите, представляващи възнаграждение за издаване на гаранцията за плащане, впоследствие са били превеждани от ответника „Н.“ ООД, към гаранта по гаранцията „К. Г. Б.Г“ ООД. Вещото лице сочи, че са му били представени платежни нареждания за общите (пакетни) суми, нареждани ежемесечно от „Н.“ ООД към „К. Г. Б.Г“ ООД, на база платени суми от кредитополучатели по всички договори за гаранции, ведно с подробен опис, удостоверяващ аналитично всяка постъпила сума, към коя гаранция се отнася, включително и по процесния кредит – 6 бр. пакетни плащания. Намерено е, че ищцата е превела по сметка на ответника „Н.“ ООД, сума в общ размер на 1404,24 лв.