Определение № 25406 от 11.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25406 гр. София, 11.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно частно гражданско дело № 20251100513081 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 247, вр. чл. 274 и следв. ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба от А. Б. Б., чрез адвокат С.Д., срещу Определение № 44541 от 27.10.2025 г., постановено по гр. д. № 25474/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 26-и състав, с което е оставена без разглеждане молба по чл. 248 ГПК с вх. № 305764/18.09.2025 г. от адв. С.Д., с която моли да се допълни Решение № 1545/28.01.2024 г. по гр. д. № 25474/2023 г. по описа на СРС в частта за разноските.

Частният жалбоподател твърди, че постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че в постановеното решение съдът е формирал мотиви относно дължимостта на разноските, но е пропуснал да се произнесе с диспозитив относно приетите разноски. Намира за неправилен извода на съда, че се касае за искане по чл. 248 ГПК – за изменение на решението в частта за разноските, като поддържа, че правното основание на молбата е чл. 247 ГПК. Моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови ново, с което да допусне поправка на очевидна фактическа грешка.

В законоустановения срок по чл. 276, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника по частната жалба – „Топлофикация София“ ЕАД, в който е изложено становище за нейната неоснователност и моли съда да остави без уважение подадената частна жалба.

Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което жалбата е процесуално допустима.

С постановеното по делото първоинстанционно решение от 28.01.2024 г. e уважен предявеният от ищцата А. Б. Б. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. С мотивите на решението съдът е приел, че с оглед изхода на делото ищецът има право на разноски за държавни такси в размер на 51,55 лева и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, като в диспозитива на решението липсва осъдителен диспозитив за тези разноски.

С молба от 18.09.2025 г. ишцата отправила искане за поправка на допусната очевидна фактическа грешка поради наличието на разминаване между мотивите и диспозитива на решението по отношение на присъдените разноски.

С обжалваното определение молбата на ищцата е оставена без разглеждане с мотива, че се касае за молба за изменение на решението в частта за разноските, която е подадена извън срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално недопустима.

Настоящият съдебен състав намира, че неправилно първоинстанционният съд е 1 приел, че с молбата от 18.09.2025 г. е отправено искане по чл. 248 ГПК. Хипотезата на допълване на решението в частта за разноските по чл. 248, ал. 1 ГПК е приложима, когато съдът не е изложил въобще мотиви по искането за разноски, като е пропуснал да постанови и диспозитив в акта при редовно и своевременно отправено искане за присъждането им. При изложени мотиви и липса на диспозитив в акта е налице именно несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно отразяване в диспозитива на решението, което е типична хипотеза на чл. 247 ГПК.

В конкретния случай, видно от изложените в молбата обстоятелства за противоречие между изводите на съда, отразени в мотивите на първоинстанционното решение по въпроса за дължимите съдебни разноски и отразяването в диспозитива на така формираната воля от съда и с оглед заявеното с молбата искане това противоречие да бъде отстранено, искането, с което съдът е сезиран, е по чл. 247 ГПК – за отстраняване на допусната фактическа грешка в съдебното решение. Доколкото искането за поправка на допусната очевидна фактическа грешка не е ограничено със срок, като включително може да се извърши по почин на съда, при наличието на горепосоченото противоречие между мотивите на решението и диспозитива на същото досецно разпределението на отговорността между страните за разноските по делото, настоящият съдебен състав намира, че не е била налице процесуална пречка за сезиране на съда с искане за поправка на допусната очевидна фактическа грешка.

Ето защо, обжалваното определение, с което е оставена без разглеждане молбата на ищцата по чл. 247 ГПК следа да бъде отменено и делото да бъде върнато на Софийски районен съд за произнасяне по същество по подадената молба от чл. 247 ГПК Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 44541 от 27.10.2025 г., постановено по гр. д. № 25474/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 26-и състав.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2