Определение № 1165 от 17.05.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1165 гр. София, 08.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Кристияна Генковска

Анжелина Христова като разгледа докладваното от Боян Балевски Касационно търговско дело № 20238002901816 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „БДЖ-ТРАНСИМПЕКС“АД ЕИК 131223333 срещу решение №310 от 16.05.2023 г., постановено от АС-София по в.т.д. №146/2023 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 1221/06.11.2023 г. по т.д. № 2784/2021 г. на СГС, VI-3 състав, с което по иск по чл.71 ТЗ на „Холдинг Български държавни железници“ ЕАД срещу „БДЖ-Трансимпекс“ АД е било отменено решение от 29.11.2021 г. на Съвета на Директорите на ответника „БДЖ – Трансимпекс“ АД за избор на Б.В.А. за прокурист на дружеството – ответник.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за недопустимост на въззивното решение и противоречие с материалния закон.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.2 ГПК и ал.1, т.1 и т.3 на същия текст.

От страна на процесуалния пълномощник на ответника по касация е депозиран писмен отговор със становище за липса на предпоставките за допускане до касация и за неоснователност на касационната жалба.

Претендират се разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение , като констатира, че решението е въззивно и подлежи на касационно обжалване намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.

За да постанови обжалваното решение въззивният състав е изложил следните съображения:

1

По отношение на предмета на спора, очертан в исковата молба и допълнителната такава:

Ищецът се основава на това, че е акционер в ответното дружество„БДЖ - Трансимпекс“ АД, като притежава 1 846 667 обикновени поименни акции с номинал 1 лева, представляващи 35% от капитала на дружеството. Навежда оплаквания за незаконосъобразност на решението на Съвета на директорите /съкр. СД/ на ответното дружество от 29.11.2021 г., с което е избран прокурист на дружеството, поради това, че един от членовете на СД не е присъствал на събранието като изобщо не е бил поканен и уведомен, съобразно изискването на чл. 19 от устава, поради което и заседанието на съвета не е свикан редовно. Това нарушение засяга членствените права на дружеството-ищец , тъй като отсъствалият член е представлявал интересите на ищеца, в качеството му на миноритарен акционер в съвета, като участва в избора на прокурист, чиито качества са от значение за изпълнение на целите на дружеството и неговото управление, вкл. за недопускане намаляване на неговото имущество.

Ответникът „БДЖ-Трансимпекс“ АД е застъпил становище за неоснователност на иска, доколкото отсъствието на един от членовете на съвета не опорочава взетите решения, поради спазване на чл. 19, ал. 4 от устава относно изискуемия кворум и мнозинство, в съответствие на императивната норма на чл. 238, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и в устава не е предвидено нещо различно от тази уредба. Поддържал е и липсата на засягане на членствените права и интереси на ищцовото дружество-акционер.

От фактическа страна, според въззивния съд, по делото са събрани писмени доказателства, от които се установява следното:

От съдържанието на представеното временно удостоверение № 2/06.02.2012 г., издадено от „БДЖ - Трансимпекс“ АД, както и от представеното извлечение от книгата на акционерите към 04.06.2021 г., ищецът е акционер в ответното дружество, като притежава 1 846 667 поименни акции с номинал 1 лев всяка. По делото е представен уставът на ответното дружество, като в чл. 16 от същия е уредено, че броят на членовете на СД е от 3 до 9 лица. В чл. 19 са уредени правилата за свикване на заседание на СД – същото се провежда поне веднъж на три месеца и се свиква от Председателя чрез писмена покана до членовете, получена най-малко седем дни преди заседанието. Според чл. 19, ал. 4 от устава заседанието е редовно ако на него присъстват най-малко половината от членовете му. В алинея пет от същия член е предвидено, че решение може да бъде взето и неприсъствено, ако всички членове са заявили писмено съгласието си за това.

Решението се счита за прието, ако получи предвиденото мнозинство, което се изчислява от общия брой брой на членовете на съвета. Представен е препис от протокол № 159 от заседание на СД на „Холдинг БДЖ“ ЕАД от 25.11.2016 г., видно от който на посоченото заседание е одобрен Тодор Веселинов Тодоров да бъде предложен за член на СД на „БДЖ - Трансимпекс“ АД.

2

Представен е и протокол от заседание на СД на „БДЖ - Трансимпекс“ АД от 29.11.2021 г., на което са присъствали членовете „Адлер БГ“ АД чрез изпълнителния си директор и Иванка Михайлова Георгиева, а третият член Тодор Тодоров е посочен като отсъстващ. На това заседание двамата присъствали членове единодушно са гласували за избор на Б.В.А. като прокурист на „БДЖ - Трансимпекс“ АД.

Относно допустимостта и основателността на исковата претенция, въззивният състав се е позовал на следното:

Всеки акционер притежава имуществени и неимуществени права, произтичащи от правото на членство. Като основните права са правото на глас в общото събрание, правото на дивидент и правото на ликвидационен дял, предвидени изрично в чл. 181, ал. 1 ТЗ. Акционерите притежават и други права, предвидени в други норми на ТЗ, които произтичат от основните права и са косвено свързани с тях, като напр. право да получат акции срещу временното удостоверение, право на участие в управлението, право да избира и да бъде избиран в органите на управление, право на сведения по въпросите от дневния ред на общото събрание, право на предпочтително изкупуване на нови акции при увеличаване на капитала, право на обжалване решенията на общото събрание, малцинствени права и др. Всяко от тези отделни членствени права, ако бъде нарушено от орган на дружеството, различен от общото събрание, може да бъде защитено с иск по чл. 71 ТЗ, като преценката за конкретните членствени права, нарушени от решение на съвета на директорите, следва да бъде осъществявана по всяко дело с оглед установените в хода на производството факти.

В конкретния случай , един от членовете на СД към момента на вземане на процесното решение на „БДЖ - Трансимпекс“ АД – Тодор Василев Димитров е бил номиниран за член на СД от ищцовото дружество. Това обстоятелство не е б и л о оспорено от ответника. Ето защо, според съда следвало да се приеме, че номинираният от страна на ищеца-акционер член на СД е защитавал неговите интереси при вземане на решенията на СД. От това обстоятелство следвало, че е налице разширен обем права, свързани с участие при формиране решенията на управителния орган, макар и непряко, за които решения акционерът има интерес да бъдат законосъобразно вземани.

Следователно, противно на доводите на ответника,според съда, с а били налице членствени права на ищеца, които да са засегнати от оспорваното решение на СД. За неоснователен е счетен от съда и доводът на последния , че неспазването на процедурата по свикване на СД не влияе върху законосъобразността на взетите решения. В случая съдът е установил нарушаване процедурата за свикване на СД, която е уредена в чл. 19, ал. 2 от Устава, като един от членовете въобще не е б и л поканен, въпреки изискването свикването да става с писмена покана най-малко седем дни преди заседанието. По делото нито се твърди, нито се представят 3 доказателства от ответника такава покана да е отправяна до Тодор Тодоров,в качеството му на член на СД, като видно от представения протокол от заседанието, той не е и присъствал.

В тази връзка за неоснователно е счетено поддържаното от ответника, че и при наличие на това нарушение, значение за законосъобразността на взетите от СД решения имат само правилата за кворум на заседанието и мнозинство при вземането на решения. Според съда, за заседанието на СД трябва да бъдат уведомени всички членове. Това слредва, на първо място, от това, че СД е колективен орган, състоящ се от определен брой членове и този брой би бил обезсмислен, ако за заседанието се свикват само някои от тях, които са достатъчни да формират кворум. Тов , според съда, е особено валидно, когато броят на членовете е минималният по закон, както е в случая.

На следващо място: поканата, следва да бъде отправена до всички членове, което следва от нормата на чл. 238, ал. 4 ТЗ, според която неприсъствено решение може да се взема само при единодушно съгласие с вземаното решение. Посочената норма е императивна. По аргумент за противното, с обикновено мнозинство може да бъде взето решение, само ако СД е свикан и решението се взема присъствено, като несъмнено законът има предвид законосъобразно свикване чрез уведомяване на всички членове на СД.

Въззивният състав е отбелязал в тази връзка и че според него, приетото в чл.

19, ал. 6 от Устава на ответното дружество, че неприсъствените решения могат да бъдат взети с предвиденото мнозинство, противоречи на нормата на чл. 238, ал. 4 ТЗ, която е императивна и съответно посочената норма на Устава е нищожна. Ето защо, предвид нарушената процедура по свикване на СД, при която един от членовете на СД изобщо не е уведомен за заседанието, взетото на това заседание решение е счетено за незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

За неоснователно е прието възражението на жалбоподателя, че присъствието на Тодоров на заседанието на СД не би променило взетото решение, тъй като то е взето с изискуемото се мнозинство, каквото би било формирано и в негово присъствие. Този довод не е споделен от съда с аргумента, че приемането му би довело до отричането на възможността неуведоменият и отсъстващ член на СД да предложи друго лице за прокурист и да обоснове предложението си така, че същото да бъде прието и от останалите членове.

По изложените съображения е прието, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.2 ГПК – недопустимост на съдебното решение като постановено по недопустим иск по 4 чл.71 ТЗ, с оглед липсата на правен интерес на ищеца като акционер от защитата срещу решение на СД на „ТРАНСИМПЕКС“АД и тези на чл.280 ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като в последните две хипотези се сочат като обуславящи изхода по спора, следните въпроси: 1. Притежават ли акционерите в АД членствени права извън уредените в чл.181 ал.1 от ТЗ и в този смисъл могат ли същите да предявяват иск по чл.71 ТЗ срещу решение на Съвета на директорите на АД /СДАД/; 2. Възможно ли е под някаква форма създаването на права на акционерите, по-широки от тези, уредени в чл.181 ал.1 от ТЗ, без такива права да са били изрично уредени в Устава на АД чрез издаване на акции с особени права; 3. Дали порок в процедурата по свикването на заседание на СД влияе върху законосъобразността на взетите на това заседание решения на този управителен орган, при положение, че същите са взети съгласно изискванията за кворум и мнозинство;

По отношение оспорването на допустимостта на въззивното решение, с оглед липсата на правен интерес на ищеца като акционер от защитата чрез процесния иск по чл.71 ТЗ срещу решение на СД на АД, настоящият състав на ВКС,Първо т.о. намира следното:

В Р №78/10.08.2022 г. по т.д. № 675/21 на ВКС, Първо т.о. е прието, че незаконосъобразно взето решение от съвет на директорите на акционерно дружество може да бъде основание за допустим /осъдителен/ иск по чл. 71 ТЗ, предявен от акционер за защита на негови неимуществени права и когато последният не е член на този орган. Допустимостта на иска следва да се преценява с оглед конкретиката на всеки отделен спор. В случая, въззивният съд се е позовал на това, че към момента на вземане на процесното решение н а Съвета на директорите на „БДЖ - Трансимпекс“ АД , Тодор Василев Димитров, к а т о номиниран за член на СД от ищцовото дружество, е представлявал неговите интереси при вземане на решенията на СД на ответното АД. От това обстоятелство, според съда, следвало, ч е е налице разширен обем права, свързани с участие при формиране решенията на управителния орган, за които акционерът има интерес да бъдат законосъобразно вземани. Следователно ищцовото дружество е обосновало правният си интерес от предявяване на иска по чл.71 ТЗ срещу конкретното решение на СД като управителен орган, а въззивният съд се е произнесъл в съответствие с цитираната практика на ВКС по чл.290 ГПК и не е налице основание за недопустимост на обжалваното решение на САС. Спорът по настоящият казус няма общо с този , по който ВКС се е произнесъл с Р.