Решение № 1233 от 04.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1233 гр. София, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20221100513188 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 20023356 от 21.03.2022 г., постановено по гр. д. № 63867/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 141-и състав, е признато за установено по исковете, предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу И. А. П. с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че И. А. П. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 983,53 лева, представляваща стойността на топлинни услуги за периода от м.07.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законна лихва за периода от 05.09.2019 г. до изплащане на вземането, като е отхвърлен искът до пълния предявен размер от 999,17 лв. и за периода 01.05.2016 г. – м.6.2016 г. като погасен по давност; сумата от 35,04 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законна лихва за периода от 5.9.2019 г. до изплащане на вземането, като са отхвърлени исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия в размер на 141,64 лв. за периода от 14.9.2017 г. до 28.8.2019 г. и за мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение в размер на 7,43 лв. за периода от 30.9.2016 г. до 28.8.2019 г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. „*******, ап. 41, аб. № *******, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 51274/2019 г. по описа на СРС, 141 състав.

С постановеното по реда на чл. 247 ГПК решение са отхвърлени предявените искове за признаване за установено спрямо „Топлофикация София“ ЕАД с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че С. И. П. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 499,58 лв., главница за топлинна енергия през периода от м. 5.2016 г. до м.

4.2018 г., ведно със законна лихва за периода от 05.8.2019 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 70,82 лв. за период от 14.9.2017 г. до 28.8.2019 г., сумата от 17,52 лв., за дялово разпределение през периода от м.08.2016 г. до м. 4.2018 г., лихва в размер на 3,71 лв. за периода от 30.9.2016 г. до 28.8.2019 г.

С Определение № 20117216 от 01.03.2024 г., постановено по гр. д. № 63867/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 141-и състав, е допълнено постановеното решение в частта 1 за разноските, като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД е осъдено да заплати на С. И. П. сумата в размер на 175 лева за адвокатско възнаграждение и е оставена без уважение молба, инкорпорирана във въззивна жалба с вх. № 25030877/12.04.2022 г., с която се иска изменение на решение № 20023356/21.03.2022 г. в частта за разноските.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ответника И. А.

П., в която са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Поддържа, че националният съд е длъжен да прилага Общностното право, което е с приоритет над националното. Не са спазени основни изисквания за договорите от разстояние, съдържащи се в чл. 2, т. 1, чл. 6 и чл. 7 от Директива 2011/83, приложение А към Директива 2003/54 и чл. 3 от Директива 93/13. Определянето на цената на топлинна енергия едностранно от ищеца се явява неравноправна клауза по смисъла на последната директива. Поддържа, че ищецът е представил само частни документи, които не са приети от ответниците, поради което нямат материална доказателствена сила. В тази връзка счита, че изготвените по тях съдебнотехническа и съдебносчетоводна експертизи са производни и не доказват доставеното количество топлинна енергия. Изтъква, че чл. 150, ал. 3 ЗЕ, по силата на който не е необходимо общите условия да бъдат приети от потребителите, противоречи на Конституцията на Република България и на Регламент 2006/2004 на Европейската общност и на ЕКЗПЧОС. Неправилно са определени цената на топлинната енергия за сградна инсталация и технологичните загуби, като се излагат подробни доводи в тази насока. Счита, че не трябва да бъде кредитирана изслушаната по делото съдебнотехническа експертиза, тъй като е изготвена по отменена като незаконосъобразна методика. Акцентира върху това, че решаващият съд не е приложил правилно нормата на чл. 86 ЗЗД, тъй като са начислени лихви по прогнозни сметки. Сочат, че издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е нищожна и искът е недопустим. Моли съда да отмени постановеното решение и претендира разноски.

С молба с вх.№ 4553/18.01.2023 г., подадена от С. И. П., чрез адв. Д. С., е заявено, че въззивната жалба следва да се счита подадена единствено от И. А. П..

По делото не е постъпил отговор на въззивната жалба от „Топлофикация София“ ЕАД.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД в законоустановения срок не взема становище по въззивната жалба на ответника.

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от страна по делото, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е допустима.

Решението, в частта, с която е отхвърлен искът за топлинни услуги за сумата над 983,53 лв. до пълния предявен размер от 999,17 лв и за периода 01.05.2016 г. – м. 6.2016 г. като погасен по давност, и в частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия в размер на 141,64 лв. за периода от 14.9.2017 г. до 28.8.2019 г. и за мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение в размер на 7,43 лв за периода от 30.9.2016 г. до 28.8.2019 г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. „*******, ап. 41, аб.

№ *******, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.09.2019 г. по ч.гр.д. № 51274/2019 г., не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Решение № 200600040 от 30.09.2022 г., постановено по гр. д. № 63867/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 141-и състав, постановено по реда на чл. 247 ГПК, с което са е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 20023356 от 21.03.2022 г., постановено по гр. д. № 63867/2020 г. и са отхвърлени предявените искове за признаване за установено спрямо „Топлофикация София“ ЕАД с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че С. И. П. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 499,58 лв., главница за топлинна енергия през периода от м. 5.2016 г. до м.

4.2018 г., ведно със законна лихва за периода от 05.8.2019 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 70,82 лв. за период от 14.9.2017 г. до 28.8.2019 г., сумата от 17,52 лв., за дялово разпределение през периода от м.08.2016 г. до м. 4.2018 г., лихва в размер на 3,71 лв.

2 за периода от 30.9.2016 г. до 28.8.2019 г., не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Определение № 20117216 от 01.03.2024 г., постановено по гр. д. № 63867/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 141-и състав, е допълнено постановеното решение в частта за разноските, като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД е осъдено да заплати на С. И. П. сумата в размер на 175 лева за адвокатско възнаграждение и е оставена без уважение молба, инкорпорирана във въззивна жалба с вх. № 25030877/12.04.2022 г., с която се иска изменение на решение № 20023356/21.03.2022 г. в частта за разноските, не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Настоящата съдебна инстанция намира възражението за нищожност на заповедта за изпълнение и на решението за неоснователно. Не е налице нито една от визираните хипотези, водещи до нищожност на съдебен акт, доколкото и заповедта за изпълнение, и решението са постановени от законен състав (постановени са от лице със съдийска правоспособност, постановени са еднолично, каквото е и изискването на закона), в писмена форма, като същата е подписана и волеизявлението на съда се логично, разбираемо и последователно. В процесните заповед за изпълнение и съдебно решение се съдържа основанието за вземането – доставена топлинна енергия, цена на предоставената услуга дялово разпределение, лихва за забава, съответно разноски за водене на производството.

Заповедта за изпълнение и постановеното решение не представляват акт, който да е несъвместим с основите на установения правов ред, нито с нея е разпоредено изпълнение на действие, което представлява престъпление.

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави следното:

Предявени са по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, като основателността им е предпоставена от това ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума. По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадане на длъжника в забава, както и размер на дължимата лихва.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а съгласно дадената в пар. 1, т.

2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, купувач и страна по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено вещно право на ползване, поради което и то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

Облигационното правоотношение за битови нужди със собственика или вещния ползвател на недвижимия имот възниква по силата на закона, а не въз основа на индивидуален договор с клиентите на топлинна енергия. Общите условия на ищеца се одобряват и публикуват по реда на чл. 150 ЗЕ и следователно договорът за продажба на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия се счита сключен с конклудентни действия. Поради тази причина за възникването на облигационното правоотношение не е 3 необходимо сключването на индивидуален договор.

С оглед релевираното във въззивната жалба оплакване за липса на облигационно правоотношение следва да се посочи следното:

Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти се явяват предполагаемите според закона клиенти на топлинна енергия за битови нужди, но няма пречка клиенти на топлинна енергия за битови нужди да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.