Решение № 48 от 21.02.2025, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Разлог, 21.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Искра К. Трендафилова при участието на секретаря К. И. Т., разгледа докладваното от Искра Трендафилова, Гр. дело № 20231240101336 по описа за 2023 г.

Делото е образувано въз основа на ИМ, депозирана от Е.В.С., ЕГН*, адрес: г.Б., у.„Л.Т.“8, е.2, а.2.5, съд. адрес: г.Б., у.„К.М.“1, против Р.А.С., ЕГН*, адрес: г.Р., у.„Х.Б.“№31, е.3, а.10.

В ИМ се твърди, че м/у страните е сключен договор за заем от 26.10.2018 г. Твърди се, че съгласно постигнатите договорености, ищецът Е.С. като заемодател, е предал на ответника сумата от 9`990.00 лева, която сума заемателят се задължил да върне в срок до 26.04.2019 г.

Договорът за заем е бил подписан м/у страните при Нот. Н.М., като същата е удостоверила положените подписи в/у договора. След изтичане на падежа за връщане на заетата сума, заемателят Р.С. не е върнала същата в уговорения размер. Сочи се, че ищецът е инициирал заповедно производство, като е било образувано ч. гр. д. №741/2023 г. по описа на Рг.РС, по което дело е била издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. Правният интерес от иницииране на настоящото исково производство е обусловено от депозирано в срок възражение от страна на длъжника и дадени в тази вр. указания от заповедния съд за предявяване на установителен иск.

Иска се съдът да постанови решение, по силата на което да признае за установено по отношение на страните, че Р.А.С., ЕГН*, адрес: г.Р., у.„Х.Б.“№31, е.3, а.10, дължи на Е.В.С., ЕГН*, адрес: г.Б., у.„Л.Т.“8, е.2, а.2.5, съд. адрес: г.Б., у.„К.М.“1, сумата от 9`990.00 лв. – главница по Договор за заем от 26.10.2018 г. с нот. заверка на подпис рег. №4590 от 26.10.2018 г. на пом. нот. С.Ф. при нот. Н.М., с район на действие РС-Рг, рег. №494 на НК, ведно със законната лихва в/у главницата, считано от 26.07.2023 г. до изплащане на вземането. Претендират се и сторените по делото разноски.

С разпореждане №100 от 19.01.2024 г., съдът е дал ход на ИМ, приемайки редовността на същата и допустимостта на предявеният иск, като същевременно е изпратил на ответника препис от същата, ведно с приложените към нея писмени доказателства, давайки възможност за подаване на отговор по реда на чл.131, ал.2 от ГПК.

В съответствие с изискванията на закона на ответната ЕС е изпратено съобщение, ведно с препис от ИМ и приложените към нея писмени доказателства.

В едномесечен срок, въпреки предоставената от съда възможност, не е постъпил писмен отговор на ИМ.

В ОСЗ ищецът - редовно уведомен, се представлява от упълномощен представител, който поддържа предявения иск.

1

В ОСЗ ответникът се явява лично. Заявява, че признава изцяло предявения иск.

Въз основа на направеното признание на предявените искове, ищецът ч/з процесуалния си пълномощник в ОСЗ, проведено на 22.01.2025 г., позовавайки се на разпоредбата на чл.237, ал.1 от ГПК, е направил искане за прекратяване на съд. дирене, като същевременно съдът се произнесе с решение съобразно направеното признание.

В рамките на проведеното по делото СЗ, на 22.01.2025 г. съдът имайки предвид направеното от пълномощника на ищеца искане с изрично определение, позовавайки се на разпоредбата на чл.237, ал.1 от ГПК, е постановил прекратяване на съд. дирене.

С оглед на направеното от страна на ищецът изрично искане за прекратяване на съд. дирене и произнасяне с решение съобразно напровеното признание, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На първо място съдът приема, че са налице предпоставките на разпоредбата на чл.237, ал.1 от ГПК. Ответникът по настоящите искове е направил изрично признание на така предявените искове.

Съдът констатира, че в настоящия случай е налице и следващата предпоставка регламентирана в цитираният текст, а именно изричното искане направено от страна на ищецът ч/з процесуалния пълномощник за прекратяване на съд. дирене, като същевременно съдът се произнесе с решение съобразно направеното признание.

Освен гореизложеното, съдът приема че в случая не са налице хипотезите на чл.237, ал.3 от ГПК, касаещи недопустимостта на решението при признаване на иска. В случая признатите права не противоречат на закона или на добрите нрави, освен това, същите не са от категорията права, с които страната не може да се разпорежда.

Ето защо съдът счита, че са налице от формална страна всичките процесуални предпоставки на разпоредбата на чл.237 от ГПК, за постановяване на решение при признание на иска.

Настоящето решение се основава по аргумента на чл.237, ал.2 от ГПК, на направените от страна на ответника признания на предявените искове.

С оглед изхода на спора, ответникът дължи на ищеца направените в хода на заповедното и исковото производство разноски общо на 1`699.60 лв., от които сумата от 199.80 лв. – заплатена държ. такса и сумата от 650.00 лв. – заплатено адв. възнаграждение в заповедното производство и сумата от 199.80 лв. – заплатена държ. такса и сумата от 650.00 лв. – заплатено адв. възнаграждение в исковото производство, съобразно представения списък.

Водим от гореизложеното и на основание 237 от ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.А.С., ЕГН*, адрес: г.Р., у.„Х.Б.“№31, е.3, а.10, съществуването на вземането на Е.В.С., ЕГН*, адрес: г.Б., у.„Л.Т.“8, е.2, а.2.5, съд. адрес: г.Б., у.„К.М.“1, за сумата от 9`990.00 лв. – главница по Договор за заем от 26.10.2018 г. с нот. заверка на подпис рег. №4590 от 26.10.2018 г. на пом. нот. С.Ф. при нот. Н.М. с район на действие РС-Рг, рег. №494 на НК, ведно със законната лихва в/у главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 26.07.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, по ч. гр. д. №741/2023 г. по описа на РС-Рг.

ОСЪЖДА Р.А.С., ЕГН*, адрес: г.Р., у.„Х.Б.“№31, е.3, а.10, да заплати на Е.В.С., ЕГН*, адрес: г.Б., у.„Л.Т.“8, е.2, а.2.5, съд. адрес: г.Б., у.„К.М.“1, сумата от 1`699.60 лв., направени в хода на заповедното и исковото производство разноски.

УКАЗВА препис от настоящето решение да се връчи на страните.

Решението на съда, постановено при признание на исковете, подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Бл.ОС.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

2

3